"...Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
 – Кой е?
 – Да обречеш душата си, да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната  дарба да оправдаят положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни  колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях – да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата ù от обич и от радост. Такъв човек е най-болен.
 – И как такъв човек може да прости на себе си?
 – Когато такъв човек на Сирни заговезни поиска прошка от собствената си душа, има само едно условие да я получи. Требе да ù обещае, че със зората на другия ден, променя живота си. И да го стори! Да го стори тъй, че да позволи на душата да се изправи, да си върне хубост и достойнство и да се зарадва на живота.
 – Ами ако смисълът е да изтърпи? Ако в това е урокът? Нали все за уроци говориш?
 – Туй е другото оправдание. Има едни умници, те точно зад туй се крият, зад смирението. Може и урок да е. Има бая народ, дето требе да се научи на търпение. Но мога да ти река, кога тоз урок вече се обръща в друг и става изпит. Само един е аршинът, по който се мери дължината на таквоз търпение. Достойнство му се вика. Човекът може и често требе много да търпи заради обич, заради децата и заради дома си. Требе и да се понаведе, да стисне зъби... Не живее сам човекът, все с други хора е. И ако са му важни, търпи заради тях. Но когато някой вземе да посегне и на собственото му достойнство, тогаз вече става друго, Райно. Можеш да обидиш, да го нагрубиш, да викнеш по човека, но тръгнеш ли и да го мачкаш, да го тъпчеш, туй е друго. Туй е злост и мерзост. Ни обич, ни почит няма в такъв човек. Такъв защо да го търпиш? И тука търпеливият често става скот. Щото вече всичката човещина са му я взели, ама той като добиче е навел глава и продължава. Те тоя няма да прости на себе си дорде е жив."
Стопанката на Господ