НЕ МИ ОТИВА
...
Дошла съм да летя, а не да лазя,
да чувствам, че живея, да горя!
Дошла съм да обичам - не да мразя,
да имам цел и смисъл, да вървя!
Във този свят на зъби и на нокти,
да оцеляваш вече е изкуство...
Владея го - изучих всички стъпки,
имунизирах се за всичко мръсно.
За гнусни мисли, грозни чувства,
за тези със проядени сърца...
Заключих се и спрях да пускам
почукат ли със каменни лица.
Не съм сама, до мен са всички чисти
доказани във времето приятели,
в добро и зло не ме напуснаха,
и ще го изкрещя - ОБИЧАМ ГИ!
15 юни 2013 г. в 14:07
Таня Батаклиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар