Последните три желания,на Александър Македонски

Когато разбрал,че е на прага на смъртта,Александър Велики,свикал своите генерали и им съобщил последните си три желания:
1.Да се пренесе ковчегът му,върху раменете, на най добрите лекари които са били по онова време.
2.Съкровищата които бил придобил(злато,сребро,скъпоценни камъни),всичко това да бъде пръснато по пътя към гроба му.
3.Ръцете му да останат пуснати извън ковчега,за да се виждат от всички.
Един от генералите,учуден от необикновените желания, попитал Александър за причините.

Александър Македонски,му обяснил:

1.Искам най-видните и добри лекари да вдигнат ковчега ми,за да покажат по този начин,че ДОРИ И ТЕ СА БЕЗСИЛНИ ДА ЛЕКУВАТ, ПРЕД СМЪРТТА!!!
2.Искам земята да се покрие от съкровищата ми,за да могат всички да видят,че БЛАГАТА КОИТО ПРИДОБИВАМЕ ТУК.....ТУК ОСТАВАТ!!!
3.Искам ръцете ми да се люлеят от вятъра,за да могат всички хора да видят,че ИДВАМЕ С ПРАЗНИ РЪЦЕ НА ТОЗИ СВЯТ И С ПРАЗНИ РЪЦЕ СИ ОТИВАМЕ ОТ НЕГО„когато свърши за нас НАЙ ЦЕННОТО КОЕТО ИМАМЕ–ВРЕМЕТО!!!
ВРЕМЕТО Е НАЙ-ЦЕННОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ,ЗАЩОТО Е ОГРАНИЧЕНО.Можем да правим пари,но не можем да правим ВРЕМЕ.Когато посвещаваме време на един човек,ние му даваме една част от живота си,която никога не можем да възстановим.
ВРЕМЕТО Е НАШИЯ ЖИВОТ.
НАЙ–ДОБРИЯТ ПОДАРЪК,който можеш да дадеш на някой,това е времето,ТВОЕТО ВРЕМЕ!!!

Не е важно колко дни има в живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!

Арт Бъкуолд

Денят ти започва с усмивка и завършва така, когато знаеш, че някой те обича истински и цени!...Че някой милее за теб....Че ти си всичко за някой,и той е всичко за теб!...Тогава твоят живот има смисъл и ти се усмихваш, защото живееш, а не водиш безцелно съществуване!...Има ли по-голяма радост за душата от това - да обичаш и да бъдеш Обичан!

Из  Страничката на СИЛВИЯ

Рецепта за щастие

На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи...
А то е толкоз относително и тъй различно,
тъй както са различни всички хора,
и, ако не прозвучи съвсем трагично:
май повечето се отказват да го търсят от умора.
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Елена Найденова

Когато те повалят, унижават и изоставят,
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко,
когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!

Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си тук и сега ..
Вчера няма да се върне,
но днес все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се...
И се научи да продължаваш напред!


Из  Страничката на СИЛВИЯ

"Това, което трябва да се случи - то се случва.
Всяко нещо си стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи."

Ванга

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!

mspasov29

Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг…
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба, ярост, яд.
В живота си обичам скъпи хора -
отминали, реални… те са в мен…
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден…

То прощава разстояния, раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар, че някой си го заслужават…
Мога да коря, но никога да газя,
да вярвам, дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее…
Ако не обича, то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее…

Антоанета Свещарова

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна.
В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.

Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

Езикът на обичта
Петър Дънов

Ти знаеш ли как те обичам?
Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре
към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора...
Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов.
А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо,
по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило
от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила
от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак
от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло.
И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш!
Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш...
Забравил во веки света.
Към тези вълшебства, любими,
със мене дали би поел?

Не искаш. Разбирам. Прости ми,
че в миг съм те взела за смел...


(Васка Мадарова)

Днес те обичам

Днес те обичам страшно много-
искам във всяка стъпка да те дишам.
Да те обичам необятно и до най-високото,
в тебе да се мушвам и наобичана да стихвам.
Днес те обичам страшно и адски ненаситно-
целуваш ме по миглите и в ръцете ти изтръпвам.
Както никога така ме любиш, че мен без дъх оставяш,
безпаметна в ръцете ти в премала аз не знам къде съм.
Днес с тебе се обичаме за миналите сто години-
и за още толкова пожелах си теб за мене да те имам.
В очите ти на пръсти, невидима прашинка, да пристъпвам
и люляна от обичта ти шеметна, завинаги с тебе да заспивам.

Йорданка Радева

СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА

Тях няма да ги чуеш да се оплакват,
даряват те с усмивка напълно безплатно,
дават ти обич, без нищо да искат,
разпръскват лъчи - искрящи и чисти.
След среща такава със слънчев човек,
в деня ти нахлува синя надежда,
усещаш усмивка, добрината усещаш,
сякаш слънчево зайче през мрак се процежда.
Те връщат ти вярата в човещината,
в усмивката и в светлината,
галят сърцето ти като лунна соната
и става по-малка в света грозотата.
Ако те е притиснала в ъгъла тъгата,
ако е болно сърцето от интриги и предателства,
пожелай си среща със слънчев приятел,
той с усмивка ще ти даде лек за Душата.
Ако имаш поне един слънчев приятел,
щастлив ще бъде твоят ден,
ако приятелите пък са няколко,
тогава знай - от Бог си благословен!
Тези хора са къс от самородно злато,
бисерче нежно, което ти стопля сърцето,
дай им обич и пази това приятелство -
тази светулчица, този лъч от небето!

Валентина Цвяткова

Hиĸoгa нe ce извинявaй зa любoвтa cи. И ĸoгaтo oбичaш, нe гo пpaви ĸaтo cтpaxливeц.. Oбичaй cъc cъpцeтo cи, нe c yмa cи. Cъpцeтo нe пpecмятa ĸoлĸo дaвa, нe бpoи ĸoлĸo имa дa мy вpъщaт, нo нaй-вaжнoтo - нe cъжaлявaй!

Из  Страничката на СИЛВИЯ

„Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш. Това, което толкова често се случва, е че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“ докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да мечтаят да правят нещо друго или просто не се влагат целите в него, докато го правят. Егото има тенденцията да се съпротивлява и да се дистанцира дори от това, което самото то е избрало да направи.“

Джина Лейк, „Живот в настоящето“

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер

ЯЖ...

"За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!"

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

МОЛИ СЕ..
Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите, даже когато кризата е отминала, — това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага."

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

ОБИЧАЙ...

"Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува."

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

Брой си стъпките,когато влизаш в живота на някой друг!Брой ги, защото са ти нужни много, за да влезеш,а после с една единствена искаш да излезеш...
И помни - не е губещ онзи, който вътре те пуска, а онзи - който с една стъпка напуска..

Завиждат й за тихите очи,
за птицата загнездена в гърдите.
Когато те я сочат, тя мълчи
и бавничко изкачва висините.
Злословят за голямата душа.
Душа ли бе, гигантска е, душище.
Побира всичко - удари слова
и знае, че не означават нищо.
Оплюват я за смелото сърце,
за румените бузи и усмивка.
За слънцето над нейното лице,
за името й простичко – Щастливка.
Завиждат й, че крачи все напред.
През тръни и чакъл, дори през рана.
Дано се случи нявга и на теб
да срешеш тази приказна
Гергана.

Николина Милева

"Маргарита, животът е като сладкишите. Можеш да имаш всички съставки и точната рецепта, но това не стига, за да станат вкусни......На всеки сто успешни сладкиша ми се падат и сто неуспешни - клисави, прегорени, напукани, недопечени… Ако не вложиш сърце в онова, което ти предстои, няма да успееш в живота. Трябва да обичаш нещата, които правиш. Всеки сладкиш има своя история: за кого го приготвяш, какво изпитваш, докато го правиш… Всяко нещо влиза в ръцете ти и докато го замесваш мислиш с ръцете, обичаш с ръцете, създаваш с ръцете. Най-хубавите ми сладкиши се получаваха, когато си мислех, че ги правя за дядо ти. Дори сега, макар че вече го няма…"

"Перла в мидата", Алесандро д'Авения

Дори и да е трудно - обичай,
но ако не те обича - не затруднявай...!
Не забравяй,че...
някой, ако се откаже от друг заради теб,
някой ден ще се откаже от теб,
заради някой друг... !

Мевляна Руми

"Обичам го! - Господи, сега знам какво е любов! Трябва нещо да изпитваш, да броиш минутите, да ти липсва този, които не е при теб.. И да го очакваш да дойде. И сърцето те заболява, когато си тръгне. А всичко останало е само щастието да го гледаш, да го чуваш, да го чувстваш.. Това е Любов!"

Конзалик
"Нощта на изкушението"

"И нейната обич беше като светлина, която огрява душата и нищо не иска, с нищо не дотяга, за нищо не моли, ни с поглед, ни с дума, не чака, не заплашва..!"

"Железният светилник", Димитър Талев

"Харесва ми, как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата !!! После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително "

Ерих Мария Ремарк

"Пътят от нас до най-близкия супермаркет минава покрай една съборена къща. Предполагам, че е било къща – сега са останали само счупени тухли и парчета стъкло. Постепенно започват да се натрупват и други боклуци. Покрити са с цветя. През пролетта бяха жълти глухарчета, после се смениха с други – сини и лилави цветя, без име. Поникнали са и три малки дръвчета. Улицата е покрай сравнително голям и оживен булевард, наблизо има и автобусна спирка и сигурно от там минават доста хора. Понякога се питам дали сред тях има и други, които като мен освен боклуците забелязват и цветята.Навсякъде около нас е така. Грозното и красивото че сто вървят заедно. Доброто и лошото могат да се проявят в един и същи човек. И двете са пред нас. Не можем да отричаме съществуването нито на едното, нито на другото, но можем да изберем на кое да обръщаме по-голямо внимание. Можем да изберем с какви очи да гледаме света..
Което ми напомня и за припева на една италианска песен
–Nei giardini che nessuno са:
„Ще ти дам моите очи, за да видиш това, което не виждаш-
енергията и радостта в това да улавяш усмивките около себе
си. Казвай си да, винаги да и ще успееш да полетиш–там където знаеш; там, където желаеш – без онази тежест на сърцето си. Скрий облаците на тази зима, която те наранява; излекувай раните си. И ще видиш, че още можеш да се смееш, че още можеш да вървиш напред.”

Из "Страничката на СИЛВИЯ"

Решението на всичко е любов ...

Няма трудност, която достатъчно любов да не може да победи;
Няма врата, която да не може да се отвори с достатъчно любов;
Няма река, че достатъчно любов да не може да прекоси,
или стена, която достатъчно любов не може да събори;
За нея няма значение колко големи са проблемите,
или колко голяма е грешката.
Ако любовта е достатъчно голяма, тя ще разреши всичките.
Само ако можехте да обичате достатъчно,
вие щяхте да бъдете най-щастливите и най-силните същества във Вселената.

Емет Фокс