Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг…
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба, ярост, яд.
В живота си обичам скъпи хора -
отминали, реални… те са в мен…
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден…

То прощава разстояния, раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар, че някой си го заслужават…
Мога да коря, но никога да газя,
да вярвам, дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее…
Ако не обича, то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее…

Антоанета Свещарова