"Пътят от нас до най-близкия супермаркет минава покрай една съборена къща. Предполагам, че е било къща – сега са останали само счупени тухли и парчета стъкло. Постепенно започват да се натрупват и други боклуци. Покрити са с цветя. През пролетта бяха жълти глухарчета, после се смениха с други – сини и лилави цветя, без име. Поникнали са и три малки дръвчета. Улицата е покрай сравнително голям и оживен булевард, наблизо има и автобусна спирка и сигурно от там минават доста хора. Понякога се питам дали сред тях има и други, които като мен освен боклуците забелязват и цветята.Навсякъде около нас е така. Грозното и красивото че сто вървят заедно. Доброто и лошото могат да се проявят в един и същи човек. И двете са пред нас. Не можем да отричаме съществуването нито на едното, нито на другото, но можем да изберем на кое да обръщаме по-голямо внимание. Можем да изберем с какви очи да гледаме света..
Което ми напомня и за припева на една италианска песен
–Nei giardini che nessuno са:
„Ще ти дам моите очи, за да видиш това, което не виждаш-
енергията и радостта в това да улавяш усмивките около себе
си. Казвай си да, винаги да и ще успееш да полетиш–там където знаеш; там, където желаеш – без онази тежест на сърцето си. Скрий облаците на тази зима, която те наранява; излекувай раните си. И ще видиш, че още можеш да се смееш, че още можеш да вървиш напред.”

Из "Страничката на СИЛВИЯ"