сряда, 26 октомври 2016 г.

Майка ми често казваше, че пъпната връв между нея и нас, децата й, никога не е била прекъсвана. Веднага след като доктор Филобосян кръцнал връвта от плът и кръв, на нейно място се пиявила друга, духовна. След моето бягство Теси бе още по- убедена в истиността на тази чудновата идея. Нощем, докато лежеше и чакаше приспивателните да подействат, тя често докосваше пъпа си като рибар, който проверява кордата на въдицата. Струваше й се, че усеща нещо, едва доловими вибрации. По тях разбираше, че детето й е живо, въпреки че беше надалеч и може би гладуваше или беше болно. Това стигаше до нея като особена песен, подобна на песента на китовете, които надават викове един към друг в дълбините.

"Мидълсекс"
Джефри Юдженидис
Притихнал бряг

Умори се брегът от тръгващи кораби,
яхти луксозни и всякакви лодки,
от бури подгонени, от вятъра брулени,
при него поспрели и пуснали котви!

Дълбоко в плътта, та чак до сърцето
остриета забивали на своето минало,
по вълните му нежни танцували леко
тегоби забравили и болки отминали!

Една лодка малка брега приближи,
по вълните притихна, в него се спря,
без думи, без маски, без котва дори
качи се на пясъка и с него се сля!

Изгуби вълните, но намери си бряг,
с който да скита и денем и в мрак,
дарил й душата си и вълните си чак,
да плуват те заедно по безкрайният свят!

Красимиръ Ортакчиѣвъ
"Човек е силен, когато се усмихва въпреки болката си.
Човек е смел, когато преодолява страха си и помага на другите да преодолеят техния.
Човек е добър, когато собствената му болка не го прави сляп за болката на другите.
Човек е мъдър, когато знае границите на своята свобода.
Човек е истински, когато признава, че понякога лъже и самия себе си. Човек е жив, когато надеждата за утрешния ден има много по-голямо значение от вчерашните му грешки.
Човек израства, когато знае какъв е, а не какъв ще стане.
Човек е свободен, когато контролира себе си, а не се опитва да контролира другите.
Човек е щедър, когато дава повече, отколкото взима.
Човек е красив, когато не се нуждае от огледало, което да му го покаже.
Човек е богат, когато не се нуждае от повече, отколкото има.
Всеки човек е уникален по свой начин. " 

неизвестен автор
„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!”
Ерих Мария Ремарк, „Трима другари”
Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...
Автор: Евелина Панева

петък, 14 октомври 2016 г.

ЧУЖДА ЖЕНА

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другия - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.


dar4e_to (Дарина Дечева)

понеделник, 10 октомври 2016 г.

"Една усмивка прави радостни поне двама: този, който я изпраща и този, който я получава."
Уилям Джеймс
«Човешките ръце са като гънките на паметта. Разказват истории. Галят. Работят. Крият тайни. Съхраняват спомени. Всяка линия по тях е предначертана съдба. Те са като мост, който свързва душите. Когато са хванати, нечие дишане се слива в едно. Нечие сърце тупти в ритъм с другото до него. По един път вървят. Но пуснат ли се, пътят вече се превръща в пътища. Различни... Непознати... Трудни пътища, които не знаеш накъде водят.»
из «Рошавите мисли на едно влюбено момиче», Галя Кутулева
"Онези, които те обичат не са заблудени от грешките, които си направил или от тъмните представи, които имаш за себе си. Те си спомнят красотата ти, когато се чувстваш грозен, цялостта ти, когато се чувстваш разбит, невинността ти, когато се чувстваш виновен и целта ти, когато се чувстваш объркан!"

Aфриканска мъдрост
Най-важните неща....
Най-важните неща са тези, които изричаш трудно,
тези, за които думите никога не стигат.
Чувствата отлитат като птици във небето – безследно,
но във сърцето остават дирите – не умират.
Кой да ти каже, че да разкриеш душата си не е лесно?
Че не всеки би те разбрал.
Че докато споделял съдбата си, приличаща на есен,
си плакал. Но и от щастие си се смял.
Защото най-важните неща са тези, които с думи трудно би описал –
тези – най-истинските, тези, за които си копнял.
И когато някому разказваш и стигнеш до тях – улисан,
да кажеш гордо и със усмивка на уста, че си ЖИВЯЛ.

Darini - Д. Тодорова