Притихнал бряг

Умори се брегът от тръгващи кораби,
яхти луксозни и всякакви лодки,
от бури подгонени, от вятъра брулени,
при него поспрели и пуснали котви!

Дълбоко в плътта, та чак до сърцето
остриета забивали на своето минало,
по вълните му нежни танцували леко
тегоби забравили и болки отминали!

Една лодка малка брега приближи,
по вълните притихна, в него се спря,
без думи, без маски, без котва дори
качи се на пясъка и с него се сля!

Изгуби вълните, но намери си бряг,
с който да скита и денем и в мрак,
дарил й душата си и вълните си чак,
да плуват те заедно по безкрайният свят!

Красимиръ Ортакчиѣвъ