Майка ми често казваше, че пъпната връв между нея и нас, децата й, никога не е била прекъсвана. Веднага след като доктор Филобосян кръцнал връвта от плът и кръв, на нейно място се пиявила друга, духовна. След моето бягство Теси бе още по- убедена в истиността на тази чудновата идея. Нощем, докато лежеше и чакаше приспивателните да подействат, тя често докосваше пъпа си като рибар, който проверява кордата на въдицата. Струваше й се, че усеща нещо, едва доловими вибрации. По тях разбираше, че детето й е живо, въпреки че беше надалеч и може би гладуваше или беше болно. Това стигаше до нея като особена песен, подобна на песента на китовете, които надават викове един към друг в дълбините.

"Мидълсекс"
Джефри Юдженидис