«Човешките ръце са като гънките на паметта. Разказват истории. Галят. Работят. Крият тайни. Съхраняват спомени. Всяка линия по тях е предначертана съдба. Те са като мост, който свързва душите. Когато са хванати, нечие дишане се слива в едно. Нечие сърце тупти в ритъм с другото до него. По един път вървят. Но пуснат ли се, пътят вече се превръща в пътища. Различни... Непознати... Трудни пътища, които не знаеш накъде водят.»
из «Рошавите мисли на едно влюбено момиче», Галя Кутулева