""МЕЧТА""
        (Ивайло Йорданов)

Високо в планината под звездите,
малка къща, искам да си построя!
Там желая да живея в старините,
на спокойствие под пълната луна!

Вечер ще приспиват ме  щурците,
свирейки мелодия - една в света.
Стада-изведени на паша със звънците,
ще ме будят със усмивка сутринта!

На верандата широка ще поседна,
във креслото с чаша чай в ръка-
и към върха нагоре ще погледна,
там към извора на шумната река!

Долу в близкото селце ще сляза,
по пътечката през гъстата гора-
в кръчмата с приятели ще вляза,
за да си припомним младостта!

И. Йорданов

Не знам. Луда съм била! Райно, никога не прави тъй! Като го намериш твоя човек, дръж го здраво и го не пускай! И да сбърка, и да се оплете нещо, ако е твоят, дръж го! Че в сърдене можете да изгубите толкоз време... А времето в обич е най-скъпият дар, чу ли? В очите му да се видиш, в ръцете му да потънеш, на рамото му да се събудиш....Ех, Райно, дано и ти видиш какво е!
Из Стопанката на Господ - Розмари Де Мео

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Хорхе Букай

"Любовта е приятелство, обхванато от огън. Тя е лесно разбирателство, взаимно доверие, споделяне и прощаване. Тя е вярност в добри и лоши времена. Тя приема и несъвършенството и проявява снизхождение към човешките слабости."

Ан Ландърс

"Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока... Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора,които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае,че човекът, с когото си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на твоето спасение. Тогава разбираш стихийността на живота. Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала."
Радослав Гизгинджиев

❤️Сутрин мъжът има две задължения

– Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:
Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.

“Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.
Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.

После ще й направиш комплимент. Дори да е: “Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!” и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти.”

(Това е приблизително цитиран разказ за съветите от дядото на прадядото!)

И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.❣️

 Димитър Георгиев

Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "

" Самотното дърво на хълма"

Знам, момичето ми, има спомени от които ти се иска да се отървеш час по-скоро. Да ги забравиш като страшен сън. Всеки от нас има рани, които кървят дълго време, които ни будят нощем. Но не бива да се паникьосваш и да търсиш обезболяващи средства. Трябва само да се запасиш с търпение и да изчакаш времето да избере твоето лекарство...
За всеки то е различно.
За един е нова любов, за друг – дете, а за трети... просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.
Знай от мен - черните периоди в живота понякога стават писти за излитане.."

Елчин Сафарли

Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.

irini

Влюбете се в някой, който чака за вас...

Влюби се в някой, който е готов да ти даде сърцето си.
Влюби се в някой, който чака за теб.
Влюби в някой, който те разбира.
Някой, който ти помага и съветва.
Някой, който е твоята подкрепа и надежда.
Влюби в някой, който говори с теб след скандал.
Влюбете се в този някой и го допуснете до себе си.
Влюби се в някой, който те кара да обичаш своята уникалност и индивидуалност. Някой, който те кара да обичаш себе си.
Влюби се в някой, който обича да се показва с теб пред целия свят. Някой, който обича да ти показва света.
Влюби се в някой, който умее да вижда красотата в малките и простите неща от живота. Някой, който те учи да правиш същото.
Влюби се в някой, който знае как да те разсмива. Някой, който обича да се смее с теб.


Влюби се в някой, който oценява всички усилия, които полагаш за връзката ви. Някой, който полага усилия наравно с теб.
Влюби се в някой, който се отваря пред теб като отворена книга. Някой, с когото можеш да направиш същото.
Влюби се в някой, който наистина чува това, което искаш да му кажеш. Някой, който обича да те слуша, когато му говориш.
Влюби се в някой, който оценява всяка минута, прекарана с теб. Някой, който иска да бъде завинаги с теб.
Влюби се в някой, който ти помага да откриваш щастието, дори когато сърцето ти е обвито в тъга. Някой, който ти напомня, че има за какво да благодариш.
И най-важното:
Влюби се в някой, който притежава добро сърце. Някой, който ще пази твоето сърце.
Из интернет

" - Сине, събуди се! Трябва да ти кажа няколко неща! Винаги слушай майка си!
Прави каквото ти казва! Тя е най-добрият ти приятел. Казвай й, че я обичаш всеки ден!
Още си малък за момичета, но ще му дойде времето и когато се случи, се отнасяй с тях, като с принцеси! Защото те са такива.
Когато кажеш, че ще направиш нещо, го правиш! Думата ти е всичко, което имаш, сине.
И парите... прави колкото можеш повече! Не бъди глупав като баща си! Всичко е много по-лесно с пари.
Не пуши!
Бъди мил с хората!
И стой далеч от лошите неща, сине! Толкова хубави неща, чакат да ти се случат.
Никога няма да те изоставя! Винаги ще бъда с теб, ето тук! ( и посочва сърцето му...)"
John Q (2002)

" - Ще ми дадеш ли номера си?
- Кой номер?
- Колко номера имаш?
- Имам много! Да вземем за пример 10!
- 10?
- Да! На толкова месеца е дъщеричката ми. Или пък 6 - на толкова години е другата ми дъщеря. 8 е възрастта на сина ми, 2 - толкова пъти съм била омъжена, 16 - толкова долара имам в банката, 850-3943 е телефонният ми номер, но след всички номера, които ти дадох, шансовете да ми се обадиш клонят към 0."
Ерин Брокович (2000)

- Тъгата, чедо, живее в очите на людете. Пълни ги с едни хе такива сълзи - същи езера ги сторва, аха да прелеят ! Ама не преливат, чедо. Колкото по-дълбока е мъката, толкоз по-дълбоко потъва у душата на човека. И се не излива. Навътре дави и свят я не вижда. Щото никой не гледа по очите, ами у крака си - да се не спъне. А се е спънал! Спънал се одавна у липсата си на човещинка! Щото и звяра ти гледа в очите, ама не и човек у човека да надникне! Гаче огън ще го изгори, ако рачи да пипне туй, що мъчи другия. А не е всякога тъй... Не е. Тъгата, чедо, се минува кога чужда ръка на рамо усетиш и някой ти чуе приказката. Кога добро ти стори и от комата си ти отчупи, па като ти напълни търбуха и душа ти пълни! Разказаната беда е половин беда. Чутата болка по не боли. Ама да чуеш, първо тряба да видиш.
Чувай какво ти думам, да се научиш. Хората всякога в очите да гледаш! Там и мъката, и истината дом си сторват. И обичта. По очите всичко мож позна и по тях никога не мож сбърка що на врата ти иде да похлопа.

Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "

" - А любовта?
- Твърде много я надценяват - биохимически еквивалент на яденето на големи количества шоколад..."
The Devil's Advocate (1997)

Мъжка приказка...
Питах Фред, как са нещата с Мери, той сухо отговори: Моята ли? Не ми пречи..."
Всички искаха жените да не им пречат. Тихо и кротко да съживяват домовете им, умирайки всеки ден.
Моята (ако някога можех да я нарека така). Тя не само ми пречеше, понякога ме влудяваше, но и бях поласкан. Поласкан, че диво, свободно същесто като нея, беше избрало да остане точно при мен.
Никога не знаех до кога, но в онзи момент беше моя. Все се надявах, отваряйки вратата да е още там.
Понякога не я разбирах: плачеше, сърдеше ми се, друг път ме обичаше, като диво животно - първично и истински.
Нищо казано не е достатъчно, само времето, в което е моя...
Бях жив, когато среща моя поглед, когато докосвам тялото ѝ в тъмното.
И нека ми пречи, да ми вземе свободата. Давам ѝ я, само да остане, само още малко да е моя... Dahlia Noir

"Гледните ни точки са едни и същи винаги,
 но мненията ни са различни.
Ти виждаш хищника във вълка, а аз свободата му.''

Александър Глог.

"- Защо хората са тъжни?
- Съвсем просто е...
Претоварват се с преживяванията си, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая... забравят мечтите си!"

Паулу Коелю

Аз съм част от едно изгубено поколение...
И отказвам да повярвам, че
мога да променя света.
Осъзнавам, че може би шокирам, но
"Щастието идва отвътре!"
е една лъжа.
"Парите ще ме направят щастлив!"
Тридесетгодишен ще кажа на децата си,
че те не са най-важното нещо в моя живот.
Работодателите ми ще узнаят,
това са моите ясни приоритети.
Работата
е преди
семейството.
Ще ти кажа следното:
от край време
семейството съществува.
Но това няма да важи за моето време -
обществото търси бързи и временни решения.
Експертите ми казват -
след тридесет години
ще празнувам десетилетие от своя развод.
Не вярвам, че
ще живея в страна, сътворена от мен.
В бъдеще
унищожаването на природата ще бъде норма.
Вече не е вярно, че
връстниците ми и мен ни е грижа за тази земя.
Очевидно е -
моето поколение е апатично и летаргично.
И е глупаво да се твърди, че
има надежда.
Всичко това ще бъде истина,
докато не го обърнем наобратно.

Джонатан Рийд
/А сега прочети стихотворението наобратно, отдолу нагоре.../

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е ве едно.Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш:"Остани!"

Веселин Ханчев

"-Не можеш да го промениш, не бива да живееш в миналото.   
- А трябва ли да оставиш зад гърба си, всичко, което се е случило?   
- Не, разбира се. Но не и цял живот да се поддаваш на огорчението. Това ще те съсипе.… Започни оттам, където си сега, а не оттам, където си бил - основно правило в навигацията. " - из филма "Военна база "Пенсакола"

"Има жени, които печелиш лесно. Ниски топки, без усилие. Жени без самочувствие. Две благи думи, два три комплимента и са твои. Имат едно предимство - лесно е да ги спечелиш, лесно е да ги загубиш. Тръгват след всеки, който им даде малко нежност и внимание. Забравяш ги бързо, има много. Като цигарите са. Опъваш ги бързо, знаеш че има още - на същата стойност.
Докато не опиташ нещо друго...Нещо, което кара кръвта ти да закипи, погледа ти да засвети, нещо, което те кара да се смееш като хлапак, да плачеш като дете, нещо, което влиза под кожата ти и излиза от там, когато си поиска...Нещо, което имаш и нямаш, обичаш и мразиш, нещо твое, нещо чуждо. Нещо като буря, което те отнася и разпилява, после те събира цял. И не знаеш, кога ще дойде и кога ще си тръгне. И не искаш да знаеш, и не питаш. Просто искаш никога да не свършва..."
Автор: Неизвестен

“мястото на жената,
не е под теб,
(макар че обича)
нито над теб,
(макар че обича)
мястото й е до теб.
(защото те обича)
толкоз.”

филип филипов

"Виждала съм как се държи мъж, който наистина обича. Повярвайте ми, той ще направи всичко, за да се усмихвате."

Джулия Робъртс

Един приятел ми дойде на гости, седнахме и започнахме да си говорим за живота. В един момент от разговора го прекъснах и казах: "Само секунда, ще измия съдовете и ще се върна веднага".
Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен: "Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно "Благодаря".
Седнах с него и му обясних, че аз не "помагам" на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за "помощ" това да споделяме домакинската работа. Не "помагам" на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук и трябва да се включа. Не "помагам" на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не "помагам" на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не "помагам" на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не "помагам" на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от къщата. Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа: "Уау, фантастична си!" Попитах го "Толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? Някога мислил ли си затова, приятелю? Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове. Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е единство.
Из интернет

"Хубаво е някой да ти се обади и да каже:
-Имах нужда да чуя гласа ти.
Само това... И да затвори,.. Достатъчно е да наруши тишината ти"
- Ирина Габровска

"Понякога толкова ти домъчнява за някого, че ако този някой узнае за това, би го досрамяло за отсъствието му..."
Азиз Несин

Ако си тръгнеш от жена, която те обича
                                                                              Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.

След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно
– времето лекува всички рани.

Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.

Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!

Но ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!

Стефка Петкова

"Луда съм, бе, чисто луда!
Не разбираш ли?
Що си дириш белята и раната без лекуване?
Евтин ли ти е съня?
Малко ли ти е алкохола?
Скучно ли ти е спокойствието
или жените, кротките, ти омръзнаха?
Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе?
Сутринта се будя до теб,
до вечерта съм на другия край на света
и билета е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно.
Голямо ми е сърцето и побира
и болката и щастието наведнъж,
пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш,
така и изобщо ме нямаш.
Не си отглеждай илюзиите,
не ги подхранвай с розовички мечти.
Луда съм!
За живот съм луда!
Вятър и вода не се спират.
Как мен ще ме спреш!?
От тях съм направена
и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли
и на ухапвания?
Вълчица съм - един ми стига,
до мен да тича,
див до самозабравяне.
Ама на всичко да търпи
и да е верен до костите.
По-малка любов не предлагай.
Висок е залога.
Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда!
Да не кажеш, че не съм предупредила.
Ще тичам в крайности,
ще меня настроения,
ще чупя спомени, ще стрелям с думи,
ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам,
с един замах ще го унищожа
и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието,
да почувстваш сила и не от една,
от милион точки да видиш живота,
дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите,
после ще ги изгоря като конец с уроки,
да не пречат,
да не вредят,
да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера
и ще ти разбъркам посоките -
да видиш, че все до едно място водят -
дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш,
малък е да ме побере
и голям - да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш -
с един дъх в няколко паралелности.
И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята?
Намери си някоя кротичка и покорна.
Да си стои вкъщи и да ти гледа децата,
да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа.
Всичко взимам,
всичко давам.
Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?"

ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА

- Плашиш мъжете, знаеш ли?
- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?
- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават.

Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си.

Николета Иванова

"Да обичаш е...
да си до нея, когато е най-слаба,
да я приемаш такава, каквато е,
да не опитваш да я променяш,
да ѝ казваш истината, дори да е горчива,
да вярваш в нея,
когато тя не вярва в себе си,
мечтите ѝ да са и твои мечти,
болката ѝ да е и твоя болка,
щастието ѝ да ти е двойно щастие,
по-често да слагаш нея на първо място
и винаги да я подкрепяш във всичко.
И когато се научиш да даваш всичко това,
без да очакваш и изискваш нещо в замяна,
тогава ще получиш от същото."

Димитър Калбуров

"Ако искаш да разбереш човека
Не слушай какво той говори.
Послушай, как той мълчи.
Как въздъхва и се оглежда наоколо?
Какво поражда усмивката в него?
Погледай какъв е той без грима,
С който ние всички живеем.
Наблюдавай как се отнася с децата,
Със страдащите, със старците...
Ако искаш другия да разбереш,
Надълбоко навлез, не гледай отвън.
Не винаги си струва да вярваш на думите,
Често истината е в тишината."
Омар Хаям

"Мъжа на жената...
трябва да е висок
една глава над нея
да се повдига на пръсти
за да го целуне.
трябва да има брада
поне на шест дни
за колкото е сътворен света
задължително да има
бръчки, белези и спомени.
Препоръчително е да
тежи над 80 кила
да няма прекалено
много мускули
трябва да е водил битки
загубени и спечелени
да си е чупил
кости, да познава
болката от счупеното
заздравяващо на криво
мъжа на жената
трябва да познава
свободата, да шофира
да знае как се включва
втора на мотор
трябва да има сила
да зареди петнадесетия
патрон в пълнителя
мъжа на жената
трябва да е бил с жени
нито прекалено много
нито прекалено малко
трябва да уважава
майката, жената
достойните бойци
да слуша класическа музика
да слуша и духова
да слуша природата
трябва да е гледал балет
театър, как се коли прасе
как се дере заек
Бог да е в гърдите му
смел хипохондрик
възпитан циник
трябва да е крал
поне веднъж
жена,
пари,
сърце,
трябва да почита старите,
бедните, лудите,
без страх от самотата
без деца по задължение
трябва да поема рискове
трябва да си плаща сметките и греховете."

Via#Мартин Стратиев
......................................