"Луда съм, бе, чисто луда!
Не разбираш ли?
Що си дириш белята и раната без лекуване?
Евтин ли ти е съня?
Малко ли ти е алкохола?
Скучно ли ти е спокойствието
или жените, кротките, ти омръзнаха?
Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе?
Сутринта се будя до теб,
до вечерта съм на другия край на света
и билета е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно.
Голямо ми е сърцето и побира
и болката и щастието наведнъж,
пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш,
така и изобщо ме нямаш.
Не си отглеждай илюзиите,
не ги подхранвай с розовички мечти.
Луда съм!
За живот съм луда!
Вятър и вода не се спират.
Как мен ще ме спреш!?
От тях съм направена
и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли
и на ухапвания?
Вълчица съм - един ми стига,
до мен да тича,
див до самозабравяне.
Ама на всичко да търпи
и да е верен до костите.
По-малка любов не предлагай.
Висок е залога.
Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда!
Да не кажеш, че не съм предупредила.
Ще тичам в крайности,
ще меня настроения,
ще чупя спомени, ще стрелям с думи,
ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам,
с един замах ще го унищожа
и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието,
да почувстваш сила и не от една,
от милион точки да видиш живота,
дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите,
после ще ги изгоря като конец с уроки,
да не пречат,
да не вредят,
да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера
и ще ти разбъркам посоките -
да видиш, че все до едно място водят -
дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш,
малък е да ме побере
и голям - да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш -
с един дъх в няколко паралелности.
И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята?
Намери си някоя кротичка и покорна.
Да си стои вкъщи и да ти гледа децата,
да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа.
Всичко взимам,
всичко давам.
Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?"
ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар