Мъжка приказка...
Питах Фред, как са нещата с Мери, той сухо отговори: Моята ли? Не ми пречи..."
Всички искаха жените да не им пречат. Тихо и кротко да съживяват домовете им, умирайки всеки ден.
Моята (ако някога можех да я нарека така). Тя не само ми пречеше, понякога ме влудяваше, но и бях поласкан. Поласкан, че диво, свободно същесто като нея, беше избрало да остане точно при мен.
Никога не знаех до кога, но в онзи момент беше моя. Все се надявах, отваряйки вратата да е още там.
Понякога не я разбирах: плачеше, сърдеше ми се, друг път ме обичаше, като диво животно - първично и истински.
Нищо казано не е достатъчно, само времето, в което е моя...
Бях жив, когато среща моя поглед, когато докосвам тялото ѝ в тъмното.
И нека ми пречи, да ми вземе свободата. Давам ѝ я, само да остане, само още малко да е моя... Dahlia Noir