Аз съм част от едно изгубено поколение...
И отказвам да повярвам, че
мога да променя света.
Осъзнавам, че може би шокирам, но
"Щастието идва отвътре!"
е една лъжа.
"Парите ще ме направят щастлив!"
Тридесетгодишен ще кажа на децата си,
че те не са най-важното нещо в моя живот.
Работодателите ми ще узнаят,
това са моите ясни приоритети.
Работата
е преди
семейството.
Ще ти кажа следното:
от край време
семейството съществува.
Но това няма да важи за моето време -
обществото търси бързи и временни решения.
Експертите ми казват -
след тридесет години
ще празнувам десетилетие от своя развод.
Не вярвам, че
ще живея в страна, сътворена от мен.
В бъдеще
унищожаването на природата ще бъде норма.
Вече не е вярно, че
връстниците ми и мен ни е грижа за тази земя.
Очевидно е -
моето поколение е апатично и летаргично.
И е глупаво да се твърди, че
има надежда.
Всичко това ще бъде истина,
докато не го обърнем наобратно.

Джонатан Рийд
/А сега прочети стихотворението наобратно, отдолу нагоре.../