АКО
Ръдиард Киплинг
Превод: Валери Петров❤️

Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

"Един мъж трябва да е достатъчно възрастен, за да не му е до игрички и лъжи. Достатъчно млад ,за да има жажда за живот и на моменти да е дете, за да те кара да се смееш. Трябва да е достатъчно силен ,за да те понесе на ръце и достатъчно слаб ,да може да заплаче.. за любов.
Трябва да е готов да даде всичко свое за теб. Пари, душа , живот.
Една жена трябва да е достатъчно възрастна, за да знае ,че щастието не е в скъпите дрехи, скъпите вечери, скъпите подаръци.Трябва да е достатъчно млада , за да вярва в приказки и достатъчно силна да понесе последствията от това . Трябва да е безкомпромисна - към външния си вид ,към другите, към себе си. В нея трябва да живее майката, жената, детето. Да усещаш грижата, страстта, смеха й.
Истинските мъже и жени няма да познаете по цифрите. В годините, в портфейла, в мерките.
Ще ги познаете в стремежа да ви видят отвътре, преди да ви отделят времето, леглото, живота си.
Защото те знаят, че времето изменя плътта грозно, но прави красивата същност още по-красива."
Ariadna

"Жените обичат много по-умно от нас, мъжете, Жано. Те никога не обичат мъжа заради тялото му, дори да го харесват много и да го желаят силно.... Жените обичат заради характера ти. Заради силата ти. Заради ума ти. Защото умееш да защитаваш деца. Защото си добър човек с чувство за чест, с достойнство. Никога не обичат глупаво като мъжете. Не им пука, че имаш особено красиви глезени или изглеждаш много добре в костюм... Когато ни обичат това е благословия, защото ние твърде рядко им даваме основание да ни обичат..."

"Парижката книжарница",
Нина Георге

Ако не вярваш в ангели, повярвай в приятелите си.
В тези приятели, които мълчаливо те слушат,
докато мълчиш и ти.
В тези приятели, които искрено се радват заедно с теб.
В тези приятели, които ти подават ръцете си,
когато твоите са свити в юмрук.
В тези приятели, които тръгват след теб,
когато ти самият не знаеш накъде отиваш.
В тези, които са с теб, дори когато се чувстваш сам.
Запомни го! На света има толкова много хора
и част от тях са създадени, за да ти подарят цвете,
когато всичко наоколо ти се струва увехнало и грозно.
Да ти подарят усмивка, когато ти е тъжно.
Да те стоплят с любовта си,
когато си премръзнал от болка и разочарование....
Приятелите , това си ТИ, когато аз имам нужда от ТЕБ!!

Елена Павлова

"Най-трудно е, когато нямаш сили да тръгнеш, нито причина да останеш. "
Шемс

ПОГЛЕД КЪМ СЕБЕ СИ

"Лесно се свиква с хубавото, младежо.
Ставаш цял в самота,
но осмислен – в нечие бленувано присъствие.
И я търсиш ... И я чакаш година, две, три.
Висока ти е летвата – не искаш пълно легло,
но празно сърце.
Търпение трябва тогава, търпение!
Че стойностното трудно се открива.
Много ти е ситно ситото,
само камъни се насъбират.
Пък тя е диамантен прах и взе че премина
и ситото ти,
и бариерите ти,
и табелите ти с “опасно за живота” не я спряха
и по изпочупените и обгорелите ти мостове мина и жаравата ти не я уплаши,
нито пък разбитото ти сърце.
На стъклата му се поряза и пак извървя пътя към теб, а зад нея кървави следи остави.
Каквото и да й струва, стигна до теб,
прегърна липсата ти и я запълни.
Но … знаеш ли кое е жалкото в тоя живот, момче?
Опита ли се някой да запълни липсата ти
след време неминуемо ти
съзнателно или не, ще отвориш липса в него
и то много по-голяма.
И знаеш ли защо, младежо?
Защото не му е работа да запълва каквото и да било, това си е изцяло твоя работа.
И преди да станеш цял недей иска свята Любов!
Ще я нараниш, ще я утежниш
с всичките си непреодолени болки,
вини, комплекси и страхове.
А най-трудно се преживява
да почерниш чиста Любов.
Да я искаш, а да не си готов за нея.
Странни същества сме ние, хората.
Все искаме нещо, пък питаме ли се дали сме готови за него?
Дали го заслужаваме? Дали ще го опазим? Не! Сто пъти не!
Защото сме егоисти – мислим за собствените си “нямания”.
Стоим и чакаме някой да мине през проклетото сито, за да ни “оправи”.
Никой не може да те (п)оправи, да те залепи,
да елиминира болката ти. Може само да я притъпи, като поеме част от нея в себе си.
Така се омърсява чистата любов.
Появява се нещо леко в живота ти, ти го натоварваш, а после му казваш “Тежиш ми.”.
Трудно е да видиш своята тежест в чуждте очи.
Затова имай търпението да си запълниш празнотите;
да си поправиш счупванията;
да си излекуваш душата,
да заобичаш тишината,
да си отвориш сърцето, да го почистиш от всичко старо,
за да направиш място за Нея – истинската, чаканата, чистата Любов.
Не ситото ти е прекалено ситно,
болките са ти прекалено много.
А Любовта не носи на болки, на щастие носи.
Бъди Щастлив човек, за да е щастлива Тя.
Бъди добър, за да е и тя.
Бъди нежен, за да е и тя.
Любовта е огледало на душата и сърцето ти, младежо!
А твоята каква е?
Ако липсва, значи себе си не обичаш.
Искаш ли я – обикни се!
Любовта идва тихо – притихни,
за да не я пропуснеш.
И не я слагай в рамка … този път.
За да дойде и да остане,
тя трябва да бъде свободна
от началото до края."

Николета Иванова

"Има хора,които винаги остават с теб, независимо дали се оплакваш, дали плачеш или крещиш, независимо колко си изпаднал. Те просто съществуват, те са там и са щастливи да ти отворят вратата си, да ти подадат ръка и да разделят залъка си с теб. Това са истинските хора в твоя живот."
"Ти ми беше обещан" Елчин Сафарли

"Усмихвайте се един на друг, усмихвайте се на жена си, усмихвайте се на съпруга си и на децата си – не е важно на кого - това ще ви помогне да почувствате по-голяма любов към хората. "
Майка Тереза

ДЕНОНОЩИЕ
/Блага Димитрова/

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе!

И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе!

А когато нощта е надвисла,
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе!

– Омъжи се за мен!
– Не!
– Омъжи се за мен!
– НЕ!
Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не – на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни… и тя винаги, винаги отговаря “не”.
Поклаща глава и казва – “Не си готов”.
Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!
Какво да правя? Вече не знам какво да направя!
Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска… обаче сме си заедно.
Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.
И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:
– Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?
– Да, видях…
– Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.
– Мхм…
– Добре, да го направим!
– Кое? – викам.
– Да се оженим!
Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.   
– Какво?
– Обаче…
– Някак си, си знаех, че ще има “обаче” или “но”… – казах и се засмях.
– Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават…Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата… защото, като се счупи нещо и не го поправят… Ние да бъдем различни… да бъдем… Джентълмени – дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно  са си казали така но… – въздъхна –  Не искам просто сватба и подпис и пръстен… искам теб. Аз и ти – Цял живот. Това е! Приемаш ли?
Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.
– Приемам!
Тя се усмихна и обви ръце около мен.
– Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.
– Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.
– Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш – заяви тя – Не мога да си представя живота без теб!
Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане “съпругата”. Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених – ЗАКЛЕХ СЕ.

Мария Миразчийска – Мариачи

" - Чудя се какво трябва да притежава едно човешко същество ,за да те накара да го обичаш толкова,колкото кучето.
- Безрезервна преданост,смелост,чувство за хумор,другарство,интелигентност и готовност да пожертва живота си за мен.
Той подсвирна тихо.
- Много си взискателна !
- Ти ме попита.Пълното себеотдаване е почти невъзможно между двама души.За това харесвам кучетата повече,отколкото мнозинството от хората. - Изправи се. - Много по безопасно е."

"Издирването" от Айрис Йохансен

" От една запетая понякога зависи цялото ти щастие ...

- Не чакай !
- Не , чакай  ! "

* С дъх на малини *

ЗАБРАВИХМЕ...

Забравихме какво е топлина.
Ръцете ни отдавна не прегръщат.
Забили пръсти в ежедневна суета,
от себе си започнахме да се извръщаме.

Забравихме какво е доброта.
Очите ни отдавна ослепяха,
за чужда болка, за отронена сълза.
Затворени в черупки опустяхме.

Забравихме какво е любовта.
Душите ни избягаха от болка.
От несподеляне, от грях, от самота,
сърцата си заровихме дълбоко.

Забравихме дори и да живеем
затворени в бетонните си клетки.
Забравихме най-ценната повеля -
да сме човеци, не марионетки.

<<Биляна Битолска>>

Игра с огъня

Сънуваш ме,
а все от мене бягаш,
очакваш ме,
но само там,
до прага.
Зовеш ме ти с усмивка мълчалива,
но щом пристигна,
другаде летиш.
Не си играй със огъня,
не бива,
че може отведнъж да изгориш
 като земя,
наказана от Бога.
Аз всичко мога вече,
всичко мога.

Евтим Евтимов

❤

Ако те има...

Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...

caribiana

"Лошото в повечето бракове е това, че докато жената е по природа майка, мъжът е по природа ерген"

Чудомир

"Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничаване на избора вече не е любов. Ние хората, сме се научили много успешно да живеем без нея, без да си даваме сметка че вече я няма между нас. И още по-успешно се научаваме да наричаме хиляди неща с нейното име. И да заместваме любовта с ексурзии, перални, печки, коли, къщи, професии, амбиции, слава, секс. С което превръщаме себе си зависими, несвободни, и доста често тъжно-смешни клоуни, живеещи в имитация на любов. Плуваме в любов, за да се давим в лъжи."

"Живот в скалите"
Мария Лалева