– Омъжи се за мен!
– Не!
– Омъжи се за мен!
– НЕ!
Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не – на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни… и тя винаги, винаги отговаря “не”.
Поклаща глава и казва – “Не си готов”.
Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!
Какво да правя? Вече не знам какво да направя!
Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска… обаче сме си заедно.
Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.
И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:
– Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?
– Да, видях…
– Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.
– Мхм…
– Добре, да го направим!
– Кое? – викам.
– Да се оженим!
Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.   
– Какво?
– Обаче…
– Някак си, си знаех, че ще има “обаче” или “но”… – казах и се засмях.
– Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават…Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата… защото, като се счупи нещо и не го поправят… Ние да бъдем различни… да бъдем… Джентълмени – дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно  са си казали така но… – въздъхна –  Не искам просто сватба и подпис и пръстен… искам теб. Аз и ти – Цял живот. Това е! Приемаш ли?
Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.
– Приемам!
Тя се усмихна и обви ръце около мен.
– Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.
– Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.
– Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш – заяви тя – Не мога да си представя живота без теб!
Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане “съпругата”. Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених – ЗАКЛЕХ СЕ.

Мария Миразчийска – Мариачи