ЗАБРАВИХМЕ...

Забравихме какво е топлина.
Ръцете ни отдавна не прегръщат.
Забили пръсти в ежедневна суета,
от себе си започнахме да се извръщаме.

Забравихме какво е доброта.
Очите ни отдавна ослепяха,
за чужда болка, за отронена сълза.
Затворени в черупки опустяхме.

Забравихме какво е любовта.
Душите ни избягаха от болка.
От несподеляне, от грях, от самота,
сърцата си заровихме дълбоко.

Забравихме дори и да живеем
затворени в бетонните си клетки.
Забравихме най-ценната повеля -
да сме човеци, не марионетки.

<<Биляна Битолска>>