ПОГЛЕД КЪМ СЕБЕ СИ

"Лесно се свиква с хубавото, младежо.
Ставаш цял в самота,
но осмислен – в нечие бленувано присъствие.
И я търсиш ... И я чакаш година, две, три.
Висока ти е летвата – не искаш пълно легло,
но празно сърце.
Търпение трябва тогава, търпение!
Че стойностното трудно се открива.
Много ти е ситно ситото,
само камъни се насъбират.
Пък тя е диамантен прах и взе че премина
и ситото ти,
и бариерите ти,
и табелите ти с “опасно за живота” не я спряха
и по изпочупените и обгорелите ти мостове мина и жаравата ти не я уплаши,
нито пък разбитото ти сърце.
На стъклата му се поряза и пак извървя пътя към теб, а зад нея кървави следи остави.
Каквото и да й струва, стигна до теб,
прегърна липсата ти и я запълни.
Но … знаеш ли кое е жалкото в тоя живот, момче?
Опита ли се някой да запълни липсата ти
след време неминуемо ти
съзнателно или не, ще отвориш липса в него
и то много по-голяма.
И знаеш ли защо, младежо?
Защото не му е работа да запълва каквото и да било, това си е изцяло твоя работа.
И преди да станеш цял недей иска свята Любов!
Ще я нараниш, ще я утежниш
с всичките си непреодолени болки,
вини, комплекси и страхове.
А най-трудно се преживява
да почерниш чиста Любов.
Да я искаш, а да не си готов за нея.
Странни същества сме ние, хората.
Все искаме нещо, пък питаме ли се дали сме готови за него?
Дали го заслужаваме? Дали ще го опазим? Не! Сто пъти не!
Защото сме егоисти – мислим за собствените си “нямания”.
Стоим и чакаме някой да мине през проклетото сито, за да ни “оправи”.
Никой не може да те (п)оправи, да те залепи,
да елиминира болката ти. Може само да я притъпи, като поеме част от нея в себе си.
Така се омърсява чистата любов.
Появява се нещо леко в живота ти, ти го натоварваш, а после му казваш “Тежиш ми.”.
Трудно е да видиш своята тежест в чуждте очи.
Затова имай търпението да си запълниш празнотите;
да си поправиш счупванията;
да си излекуваш душата,
да заобичаш тишината,
да си отвориш сърцето, да го почистиш от всичко старо,
за да направиш място за Нея – истинската, чаканата, чистата Любов.
Не ситото ти е прекалено ситно,
болките са ти прекалено много.
А Любовта не носи на болки, на щастие носи.
Бъди Щастлив човек, за да е щастлива Тя.
Бъди добър, за да е и тя.
Бъди нежен, за да е и тя.
Любовта е огледало на душата и сърцето ти, младежо!
А твоята каква е?
Ако липсва, значи себе си не обичаш.
Искаш ли я – обикни се!
Любовта идва тихо – притихни,
за да не я пропуснеш.
И не я слагай в рамка … този път.
За да дойде и да остане,
тя трябва да бъде свободна
от началото до края."

Николета Иванова