" Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш,
а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг."

"Но истината беше, че не бях срещнала човек, който да ме привлече истински, макар че част от мен копнеше за онова чувство, когато ти омекват краката, изпитваш слабост в коленете, сърцето ти е в гърлото, стомахът ти се свива в очакване...
Понякога се чудех дали съм съвсем наред. Може би бях прекарала прекалено много време в компанията на герои романтици в книгите. И вероятно поради това очакванията и представите ми бяха толкова високи. В реалността обаче никой не бе успял да ме накара да се почувствам така."

"50 нюанса сиво", ЕЛ Джеймс

Ревността е страх. Най-жалката разновидност на страха. Ние сигурно се раждаме вече заразени. Хиляди поколения преди нас са погълнали огромни дози от атавистичен стронций. В кръвта си носим наследствената болест. Дори и без повод симптомите на ревността възникват от само себе си. Борбата с ревността е отчаяно единоборство на сърцето със самото себе си...
Из "Пътуване към себе си" Блага Димитрова

“Съмненията са по- жестоки и от най- неприятните истини.”

Молиер

Не съм безчувствена! Просто се научих да използвам сърцето си по-малко за „КОЙТО И ДА Е” и повече за тези, които заслужават и обичам...

"Женско сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да и пошепнеш в ухото..."

Николай Хайтов, "Мерак"

"Във отношенията трябва да се дава достатъчно свобода,така че човекът,с който сте,самичък да иска да е с вас постоянно. Любовта е когато даваш свобода на човека,а не го държиш."

Анджелина Джоли

Най-хубавите нощи - когато заспивам до теб, най-прекрасните сутрини - когато се будя до теб .. Харесва ми да знам, че си до мен през нощта, да те чувствам близо до себе си, да усещам ръцете ти, да се сгуша в прегръдките ти, да чувам ритъма на сърцето ти и да чуя "Лека нощ, любима!" .. Харесва ми ти да си първото, което виждам сутрин, когато отворя очите си, денят ми да започва, след като видя усмивката ти и почувствам устните ти върху моите .. Обичам всеки миг с теб, всяка наша среща - ти си причината усмивката да не слиза от лицето ми! Благодаря ти, мое слънчице, че си до мен, че ме караш да се чувствам щастлива, обичана и желана! Обичам те, обичам те .. ужасно много !!

Най-хубавите нощи - когато заспивам до теб, най-прекрасните сутрини - когато се будя до теб .. Харесва ми да знам, че си до мен през нощта, да те чувствам близо до себе си, да усещам ръцете ти, да се сгуша в прегръдките ти, да чувам ритъма на сърцето ти и да чуя "Лека нощ, любима!" .. Харесва ми ти да си първото, което виждам сутрин, когато отворя очите си, денят ми да започва, след като видя усмивката ти и почувствам устните ти върху моите .. Обичам всеки миг с теб, всяка наша среща - ти си причината усмивката да не слиза от лицето ми! Благодаря ти, мое слънчице, че си до мен, че ме караш да се чувствам щастлива, обичана и желана! Обичам те, обичам те .. ужасно много !!

''Нищо не съживява миналото така както аромат, който е свързан с него.''
-Владимир Набоков

Тя имаше един странен навик, всъщност имаше дузина странни навици! Но този беше поразителен - пиеше сутрешното си кафе в 3 следобед.. Кой пие сутрешното си кафе тогава?! Но тя си бе такава, направо изтъкана от странности! Винаги имаше с какво да те изненада, понякога направо онемявах, същинска съвкупност от противоположности. Черно и бяло, сладко и солено, слънце и дъжд.. всичко имаше в нея! Каква жена, Господи!! Понякога ми се искаше да бъда като нея - тя беше някак специална, но не го осъзнаваше, това можеше да се види само отстрани. Толкова бях щастлив с нея.. Когато се събуждах сутрин често я виждах зачела се в някоя книга и прекрасните й кафяви очи пълни със сълзи, сякаш можех да прочета в тях за какво се разказваше в книгата.. Мразех да плаче!! Обичах усмивката й, заразителна, когато се смееше излъчваше страхотен блясък, заслепяваше ме с очарование, беше като дете! Като излизахме навън и аз вървях до нея с голяма гордост, струваше ми се, че всички ми завиждат, та тя... беше прелестна! Разбирате ли? Побъркваше ме как умело събира мъжките погледи върху себе си. Талант или проклятие, не знам как да го нарека! За мен беше мъка.. Проклетата ми ревност.. Но имаше моменти, в които ме караше и аз да се чувствам като дете, разсмиваше ме, разплакваше ме, тя умееше да вникне в душата ти и да отнеме болката ти! С нея беше така - очаквай неочакваното. Можеше с часове да говори колко много не харесва котки, но ако видеше на улицата някое бездомно коте непременно го прибираше.. Всеки път ме изумяваше!
Беше страшно нетипична уж жена - нежна, крехка пък все се справяше сама с всичко. На където и да тръгнеше винаги носеше книга с нея, обичаше да ми чете! И все ми говореше с някакви литературни термини за някакви автори и класици, пък аз нищо не разбирах, но обичах да я слушам, омайваше ме с думи! Никога, заклевам се, никога през живота си не съм срещал друга като нея. Питаше ме дали я обичам и аз я обичах много, но ние мъжете... нали ни знаеш, тези думи с ченгел да ни ги вадиш от устата пак няма да ги кажем. Така обичат мъжете, мълчаливо.. действията са по-красноречиви за нас, а думите са излишни. Когато ме погледнеше с тези кафяви очи... Боже, забравях всичко! Че ме боли, че ми е тежко.. Тия очи и на сън ги търся още.. Струваше ми се, че и всичко да изгубя, ако имам нея - няма проблем! Тя заменяше всичко. Обаче най-страшно е сега - когато няма кой да замени нея!

Л. Р.

Любовта се познава по своето начало, първия поглед, първата усмивка, първото докосване, първата целувка ... усещането как сърцето ти бие така силно, че може да те разкъса на парченца, капачките омекват, зениците се разширяват .. Вече се замислям дали клишето, че човек има в живота си само една истинска любов, а не много "любови" е вярно .. Може би да, може би веднъж след като си достигнал върховите стойности на привличане, нетърпение, отдаденост, ревност, страст, възбуда, емоционалност, всяка следваща "любов" сравняваш с това, което никога не може да бъде със същата сила .. Никога не е едно и също .. Съмнението, че може би никога повече, няма да стоиш затворен в една стая 3 дена с тази "любов" и единственото, което правите е да не можете да отлепите устни един от друг и да се радвате на присъствието и дори дишането на другия .. Може би, никога повече няма да се появят на вратата с една червена роза и да ти кажат "Това е най-красивата роза, за теб!" .. Дори сълзите на раздяла не са същите .. А ако съм преживяла тази "единствена любов" и ми остава единствено да сравнявам ?! Дали може да се живее със сравнения ?! Малко е плашещо .. да знаеш, че си имал шанс, пропуснат или пропилян, и сега всичко остава второстепенно и сравнимо и никога няма да се почувстваш по същия начин.."

"Глупавите жени - а те всички са глупави - считат първото си завоевание над мъжа за окончателна победа. След това се успокояват, отпущат се, надебеляват, стават безжизнени и нещастни. Уви, те са толкова глупави!
Но вие, мило дете, след първата си победа трябва да направите любовните си отношения непрекъсната верига от победи. Всеки ден трябва отново да завладявате мъжа си. А когато спечелите последната победа и когато не намирате какво повече да покорявате - тогава свършва любовта. И това е краят. Мъжът ви започва да броди из чужди градини. Запомнете - любовта трябва да бъде ненаситна. Тя трябва да чувствува глад, остър като нож — глад, който никога не е напълно задоволен. Трябва добре да храните вашия възлюбен, о, да, много добре, много, много добре; давайте му, давайте му и все пак го отпращайте гладен, за да дойде пак и да иска още...”
"Лунната Долина" - Джек Лондон

Той ли е мъжът, който ще ме буди сутрин със целувка?
Той ли е мъжът, до който вечер ще заспивам със усмивка? ..
Той ли е мъжът, който ще изпращам със целувка? ..
Той ли е мъжът, когото ще посрещам вечер със прегръдка? ..
Той ли е този, за когото ще мисля всеки ден? ..
Той ли е този, който ще сънувам вечер? ..
Той ли е мъжът, с когото искам да споделя всяка свободна минута? ..
Той ли е мъжът, когото ще обичам вечно? ..
Той ли е този, който във дъжда ще чака да ме види, дори и само за минута?
Той ли е този, с когото ще споделя мечтите и тревогите си ?
Той ли е този, на когото ще доверя и най-потисканите тайни?
Той ли е този, който е готов на всичко, за да държи ръката ми, когато съм най-тъжна?
Той ли е този, който със зъби и нокти ще се бори, за да бъде до мен в най-щастливия ми ден?
Той ли е този, който ще бъде до мен и ще се бори за мен дори когато знае, че ще бъда безусловно, само негова?
Той ли е този, който ще ме обича като за двама?
Той ли е този, който само с поглед ще ме подлудява?
Той ли е този, който ще знае какво обичам и кого не мога да търпя?
Той ли е този, който ще ме познава както самата аз?
Той ли е този, който ще ме обича, но заради характера, а не дългите крака и перфектното тяло?
Той ли ще е този, който със затворени очи ще ме познава?
Той ли е този, който дори на километри ще знае, че нещо с мен не е наред?
Той ли ще е този, който въпреки усмивката, ще вижда тъгата в очите ми?
Той ли ще е този, който ще ме изпраща със целувка .. и ще брои минутите, докато се върна?
Той ли ще е този, който ще засиява от радост, когато ме види да се връщам?
Той ли е този, на когото ще пея всички песни, които толкова обичам?
Той ли ще ме гледа с възхищение и радост, с мисълта "Това е тя! Обичам я такава!"
Той ли ще ме гледа влюбено, когато не изглеждам никак добре?
Той ли ще прощава всяка глупост, която правя?
Той ли ще обича всяка моя странност? Всяка ругатня, която чуе да изричам?
Той ли ще се бори, за да е мъжът, когото ще обичам?
Той ли ще е този, който с усмивка ще гледа и ще си спомня за белезите по тялото ми?
Той ли е този, който ще иска да лежи до мен, докато чета книга?
Той ли е този, с който ще споделя 90% от живота си?
Той ли е този, който ще се влюбва в мен всеки път, когато ме види?
Той ли е? Той ли е моето бъдеще?
Аз ли съм тази, за която цял живот мечтае?
Аз ли съм тази, чиято усмивка го прави щастлив?
Аз ли съм тази, която сънува всяка вечер?
Аз ли съм тази, за чиито ласки копнее?
Аз ли съм тази, чиито очи вижда всеки път, когато за миг дори си затвори очите?
Аз ли съм тази, на която мечтае да прави закуска?
Аз ли съм тази, която ще води на скъпи вечери?
Аз ли съм единствената, която ще вижда от сега нататък?
Аз ли съм единствената, за която ще се усмихва толкова щастливо ?
Аз ли съм тази, за която понякога ще плаче?
И в нощите, когато ме няма - ще тъгува?
Аз ли съм единствената, на която иска да подарява цветя?
Аз ли съм тази, до която иска да заспива?
Аз ли съм тази, чиито характер ще го кара да се чувства като хлапе?
Аз ли съм тази, чиито глупости ще го разсмиват?
Аз ли съм тази, чиито остри забележки и тъпи коментари, ще го карат да се радва, че е с мен?
Аз ли съм тази, в чиито очи и усмивка, той ще вижда щастието си?
Аз ли съм тази, чиято коса ще гали сутрин, докато се излежавам?
Аз ли съм тази, чиито крака ще топли вечер, преди да заспим?
Аз ли съм тази, с която ще гледа мачовете и ще се ядосва?
Аз ли съм тази, която ще му пее песните, които мрази?
Аз ли съм тази, която във клуба ще гледа и с усмивка ще казва "Да! Това е тя!
Аз ли съм тази, която и без грим ще го впечатлява?
Аз ли съм тази, чиито таланти ще смята за най-невероятни?
Аз ли съм тази, чиято сила ще го вдъхновява?
Аз ли съм тази, чиито досадни оплаквания той ще слуша с интерес?
Аз ли съм тази, чиито глупави истории ще слуша за милионен път?
Аз ли съм тази, с която ще се кара за глупости?
Аз ли съм тази, в която ще преоткрива любовта всеки ден?
Аз ли съм тази, до която няма да може да заспи, просто от радост, че ме има?
Аз ли съм тази, без която няма да може да живее?
Аз ли съм таз, без която ще се чувства сам и празен?
Аз ли съм тази, която ще го прави НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ човек на планетата?

"Случва се жена да срещне изпаднал мъж и да реши да го изправи на крака. Понякога успява. Случва се жена да срещне успял мъж и да реши да го съсипе. Успява - винаги!"

Чезаре Павезе- от книгата " Хартиеното момиче" на Гийом Мюсо

Истинският мъж иска две неща: опасности и да играе. Затова, той иска жените – най-опасната играчка.
Фридрих Ницше

Тя не беше просто жена. Тя бе буря. Идва, отнася те и те захвърля на брега. Разликата е, че ти е хубаво!

Зимата е хубава, когато имаш някой, който би стискал ръцете ти, за да ги стопли, дори когато собствените му замръзват!

Сега ще ти кажа на какво аз казвам истинска любов.
Не. Нямам предвид целувките, прегръдките и "обичам те" по 100 пъти на ден. Нищо подобно.
Просто е. Даже много. Истинска обич, е когато мислиш за човека отсреща повече, отколкото за себе си. Още не разбираш. Това е, когато неговото щастие е с една стъпка пред твоето собствено. Да. Ти сам си решил така. просто, защото не можеш да причиниш на някой нещо подобно. Не можеш да нараниш едно перфектно чисто, стъклено за теб сърце. Не можеш да разрушиш чужди надежди ей така. Не можеш. Не е правилно.
Истинска любов е, когато той мисли за теб, повече отколкото за себе си. Когато двамата поставяте другия пред себе си. Когато знаете, че ако му се случи нещо, може би вината ще е ваша, защото не сте го предпазили.
Когато знаеш, че причината за безсънието му нощем си ти.
Когато знае, че новата ти рокля, всъщност е за него.
Когато знаеш, че причината за сълзите му (защото и мъжете плачат) си ТИ.
Когато знае, че си облечена в любимия му цвят.. или носиш най-хубавата рокля заради него.
Когато знаеш, че искрите в очите му са дошли, защото е чул твоето име.
Когато знае, че ако мълчиш повече от 5 минути, значи ти има нещо..
Когато знаеш, че се месиш прекалено много в живота му, но не спираш, защото "така трябва" ..
Когато знае, че можеш да му отнемеш всичко за секунди.
Когато знаеш, че всичко, което е градил с години, може да си тръгне с теб..
Когато и двамата знаете, че ТИ СИ най-ценното и истинско нещо, появявало се скоро в живота му.
Когато не можеш да си тръгнеш.. просто.. защото знаеш, че всичко в живота му, че самия той ще рухне за секунди, още щом обърнеш гръб. Когато знаеш, че причината да стане още по-добър, си ти. Когато се появят пламъчета в очите ти, щом някой заговори за него.

Не мисля, че истинска любов е да му казваш, че го обичаш.
Истинска е, когато ти казва "Още не знам защо ме обичаш".
Не е, когато ти казва, че за него си целия свят.
Истинска е, когато пред приятелките си казваш "Готов е на всичко за мен. Обожава ме. Знам го!"
Истинска любов е, когато без да го казвате, знаете че сте готови на абсолютно всичко един за друг.

by GodDess

"Взе решение за нищо на света да не я губи. Щеше да направи всичко възможно, за да я задържи. Тя беше всичко онова, от което имаше нужда, и никога нямаше да намери друга като нея."
"Тетрадката"

"Боли толкова много на раздяла, защото душите ни са свързани. Може би винаги са били и винаги ще бъдат. Може би сме живели хиляда живота преди този и във всеки от тях сме се намирали отново и отново. И може би всеки път сме били принудени да се разделим по същите причини. Ето защо вчерашното "довиждане" е било сбогуване за последните десет хиляди години и прелюдия към онова, което ще дойде.
Когато те гледам, аз виждам твоята красота и изящество и знам, че те са разцъфтявали с всеки твой следващ живот. И аз знам, че във всеки мой живот аз съм те търсел. Не някоя като теб, а теб, защото твоята душа и моята трябва да бъдат винаги заедно. И сега, по някаква непонятна причина, ние сме принудени да си кажем "довиждане".
Бих искал да ти кажа, че всичко при нас ще бъде наред и ти се кълна, че ще направя всичко възможно това да се сбъдне. Но ако не се срещнем никога повече и нашето "довиждане" се окаже за винаги, аз знам, че ние ще се видим отново в един друг живот. Ще се намерим отново, звездите тогава може би ще бъдат други, и ще се обичаме не само в това невъобразимо бъдеще време, но и за всички онези времена, когато нещо ни е разделяло в миналото."
"Тетрадката"

'' Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение. ''

”Лице”, Блага Димитрова

Когато вече няма сили за любов, все още има сили за ревност.
Мария Домбровска

"Онова, което разпада двойката, в крайна сметка я споява още повече. Трудностите, които ни отдалечават в крайна сметка ни сближават, ако ли не, значи това не е било двойка. Двама нещастници, които са сбъркали посоката и които са се озовали заедно..."
Р.Гари

Видяхме се. Запомнихме се. Намерихме се. Запознахме се. Опознахме се. Пожелахме се. Влюбихме се. Обикнахме се. Ревнувахме се. Целувахме се. Прегръщахме се. Любихме се. Излъгахме се. Излъгахме и себе си. Простихме си един-друг. Но не и на себе си. И не забравихме. Наранихме се. Извинихме се. И въпреки всичко продължихме по старому. Обичахме се. Но се страхувахме. Загубихме се. Разделяхме се. Събирахме се. Разделихме се... Болеше. Боли... Но продължихме да се обичаме. Без да се виждаме. Без да се целуваме. Без да се прегръщаме. Без да се любим ... Без да забравим ...

"Любов ... От началото до края "

"...Но не всяка любов трябва да бъде изживяна. Някои любови трябва кротко да си останат в сърцето. Там, където не могат да навредят..."

Моника Пец

Лицето й бе красиво и миловидно, но в мигът, в който го видеше, в очите й се надигаше буря, способна да разруши всичко по пътя си...

"Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава...
Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи, колко е близо до теб...
Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там има човек, който може да те разбере само като те гледа в очите.
Без нито дума. Дори и без докосване...
И докато поемеш дъх всичко вече се е случило..."

"Страници от Рая, Дневниците"- Радослав Гизгинджиев

''Когато сърцето е пълно,очите не търсят!''

Понякога е по-добре да се откажеш и да си тръгнеш, отколкото да продължаваш да се бориш за нещо, което не те заслужава :)))

"Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница. Но не можете да съблазните мъж, който има любима!"
Омар Хаям

"Мигът е вечност, когато се насити с чувство..."
Блага Димитрова

Твоят човек не е този, с когото ти е добре-може да ти е добре със стотици хора. Твоят човек е този, без когото ти е зле.
Ерих Мария Ремарк

"Ако не знаеш какво изпитваш към даден човек - затвори очи и си представи, че него го няма. Никъде. Нямало го е и никога няма да го има. Тогава всичко ще ти стане ясно."

Антон Чехов

"Имал съм много връзки в живота си. Всеки път те приключват по един и същи начин. Ставам сутрин, събуден от някакъв сън, който не помня. Отивам в банята, поглеждам се в огледалото и разбирам, че в спалнята ми има някаква жена, която не е моята любов. Просто губиш усещането, че си се влюбвал някога в този човек - за секунда се случва. В тези минути осъзнаваш, че някой, някъде търси точно теб. Разбираш, че си като задрямал в някакъв мимолетен сън, който те бави по пътя ти към истинската любов. И ако не намериш сили да се разделиш с този човек, който е в другата стая, в този миг обричаш още двама души да се будят цял живот по този начин. Онези, които търсят и теб и нея."

Радослав Гизгинджиев

Когато са те предали -
все едно са ти счупили ръцете.
Можеш да простиш...,
но да прегърнеш,
вече не се получава.
Лев Толстой

Тогава ТОЙ я погледна и й каза:
- Не искам много... Чифт розови чехли до леглото. На раклата ластик за коса и някоя фиба. По възглавницата някой дълъг косъм, приятна миризма на парфюм и красиви очи, които да ме гледат влюбено!!

"Жените не се покоряват.... те се нуждаят от любов. Нищо чудно, че самодивата е бродила да търси своя любим. Това сме всички ние, тъжни нимфи, пеещи и зовящи онзи, който ще ни разбере, но за жалост попадаме на уплашени дървари, които се страхуват да ни обичат."

"И един ден ние ще се събудим отново. И дори този ден да е след милиони години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, и дори да се събудим без телата с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."

"Няма значение какво си готов да дадеш щом другия не иска да го получи."

"На един му липсва човекът, който обича.. на друг му липсва някой, който да го обича.. Но всички си приличаме по едно: Пълни сме с липси, приятелю."

"Смъртта на Дон Жуан"

"Спри да мислиш, а чувствай! Това е началото на истината, защото понякога разума греши,а душата трябва да открие верният път.Отворете душата си към красивото и истинското в живота. Душата ни е създадена да обича, да дарява любов
и да бъде обичана."

Питър Мичел

Има такива хора.
Те са открити и истински, но никога не натрапват чувствата си. Изглеждат почти незабележими. Но, когато се запознаеш с тях, струва ти се, че сякаш се познавате цял живот!
Те не блестят със заучени фрази, не се опитват да те впечатлят. Не изискват, не обещават.
Копнея за тяхното искрено приятелство, защото съм сигурна, че би било за цял живот. Те остават при нас, каквото и да се случи и въпреки всичко. Прощават и обичат.
Има и други- онези... фалшивите. Когато се появят в живота ти, имаш чувството, че се стараят да ти се доказват ежедневно. Комплиментите им са нескопосани и жалки, понякога се чудиш... всъщност, те наясно ли са със самите себе си, и едва тогава... какво очакват от другите... Стремят се да спечелят вниманието ти, провокират те... имитират искреност. Дават ти да разбереш, че очакват повече от твоето приятелство. И когато имаш нужда от тях... си отиват. Да, те сами си отиват.

"Има такива дни, в които, ако си небе - ще завалиш, за да удавиш всичко в себе си."

Радослав Гизгинджиев

"Хората, които смятат, че една жена не е достатъчна, за да прави мъжа еднакво щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещнали истинската жена.”

Джакомо Казанова

"Щастието трябва да бъде настояще. Домът топъл. Любовта трябва да бъде взаимна. А сезонът... няма значение какъв е сезонът..."

Ерих Мария Ремарк

" Тези,които те обичат никога няма да те оставят.Дори да има хиляди причини да се откажат от теб,те винаги ще намерят една ,заради която да останат .. "

Живеем така сякаш имаме безкрайно много дни пред нас. Живеем, мислейки, че един ден когато... ще направя това или онова, но дните летят. Лека-полека разбираш, че не са безкрайни. Разбираш, че си стар и тялото започва да отказва, защото когато е трябвало, ти не си се погрижил за него (знаеш какво му причиняваш, знаеш, че не трябва и го правиш, защото си слаб да спреш инерцията. А всъщност Бог ти е дал воля да променяш, но дали я ползваш?) Обърни се назад и погледни как си живял, какво си правил. Какво пропусна? От какво се уплаши, че не направи онова, което душата ти пожела? Мотаем се, губим време в дребни неща, правим неща, които не харесваме, без да знаем защо изобщо ги правим. Караме го на автопилот, а времето лети! Страх ни е да поискаме, страх ни е от големите неща, по-добре сме си с дребните. С дребните мечти - лятото да ида на море, да си купя рокля... Ами големите мечти, защо се отказваме да ги мечтаем? Страх ни е, че няма да се случат. Да, няма, защото няма кой да ги мечтае и няма кой да ги случи! Губим време с неподходящи хора, залъгваме се, че това е приятелство или любов, защото ни плаши да пуснем не-нашите хора, че може да останем сами. Ами как ще дойдат твоите хора, като мястото до теб е заето от другите? И сега ще кажа нещо, от което може някой да го заболи, защото ще се разпознае. От страха си да не бъдем сами оставаме със съмнителни хора, няма любов, но седим там до тях с надеждата, че ще се променят. Е, никой не се променя, защото ти си поискал. Хората се променят заради себе си. И понеже те е страх, че по-добро няма (въпреки, че има, но не ти се случва, понеже си го спрял с избора си) се жениш за някой, който дори няма идея какъв човек си. Живееш година, две, пет, но нещата не вървят, ражда се дете с още по-голямата надежда, детето да сплоти неподходящите хора, но пропастта става по-дълбока. Колко такива хора познаваме... Времето лети, по-млади не ставаме. Кога ще сме щастливи? А щастието е състояние на душата и далеч не е във външни неща - хора и предмети. И ако мислим, че някой ще ни направи щастлив, особено, ако и той не е, какво очакваме да стане? Нищо повече от затворен кръг - жертва на жертва. С едно уточнение - правим доброволни жертви, никой не ни е виновен. Ние избираме, винаги има избор! Не ми казвайте, че няма. По-лесно е да кажеш така, от колкото да поемеш отговорност за себе си и живота си. Не умеем да казваме "не", после се чудим как да се справим със стоварилото се върху нас. Не танцуваме, не се смеем, не пеем. Не творим. Дори не се наслаждаме на храната. За емоциите не говорим, страх ни е да сме открити. Не обичаме. Нищо не правим сега, защото има дни пред нас. Но няма толкова, колкото си мислим! Днес е слънчев ден, а аз какво ще направя, за да го запомня? "Помним мигове, не дни", май така е по-удобно, защото не можем да си признаем, че губим дните от живота си безцелно... Губим ги, за да изкарваме пари, за да живеем. А наистина живеем ли? Поглеждаме ли към небето, помирисваме ли цветята, казваме ли "обичам те", добротворни ли сме? Благодарим ли искрено, когато ни момичето, което иска да е певица, ни сервира кафето? Как се отнасяме с хората? Ето повод за размисъл. Поразтърсих ли ви? Стреснах ли ви? Това е добре! Значи там, някой все още има искра за живот.

Addicted to You

„Когато чакаш някого пет минути – това е необходимост. Когато чакаш няколко часа – това е надежда. Когато чакаш няколко седмици – това е приятелство. Но да чакаш, когато знаеш, че няма да дойде – това е любов…“

Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във нега очите ù плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?

А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята...
без дъх да изпиеш на екс сладостта?

Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша...
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.

.......................

Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се... Да, може би... след смъртта.

Гергана Иванова

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата....
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
Със локви е осеяна земята -
в тях можеш да си шляпкаш до насита...

Те - смелите, се хвърлят във водата,
страхливите - дори и не опитват...

Васка Мадарова

"Тайната на дълголетието.
Ето, аз вече съм на 95 години и все по-често ме питат каква е тайната на дълголетието.Отговарям им: Ръководят го три закона: ЧИСТА СЪВЕСТ, ДОБРО СЪРЦЕ И УМЕРЕНОСТ ВЪВ ВСИЧКО. Хората не са дошли на земята да стават калугери. Златната среда повелява: никакви крайности! Човек се ражда да работи за себе си, за семейството си, за родината си и има правото да се ползва от благата на земята. А не да му се казва: „Туй не прави, онуй не прави!” Всичко ти е разрешено, но го прави така, че да не вредиш на другите. Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб. И Библията го казва. Живейте братски, човешки. Крайности да няма. Господ е дал Десет заповеди, но Христос ги е свел до една и тя е: „НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ НА ТЕБ ДА ПРАВЯТ.” Точка. Човещина и оптимизъм. Да знае всеки, че след нощта идва ден. След страданието иде радост. Да не пада духом. Умереност във всичко. Прави добро на другите и те ще ти отвърнат с добро."

Петър Димков

"Той я целуна.Без предупреждение,без позволение.Без дори и да е взел решението да го направи,просто защото не му оставаше друг избор.Той се нуждаеше от нейната глътка въздух.Тя му принадлежеше и той си я искаше обратно."

"Един танц с Дюк"
Теса Деър

"Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин... "

"Живот на заем"' - Ерих Мария Ремарк

42 житейски урока от 90-годишна жена

Всички искаме да имаме щастлив живот, но понякога нещата просто не се получават така, както сме ги планирали. Днес ще споделим с вас тези 42 житейски съвета, които е написала 90-годишната американска журналистка Реджина Брет.
"За да отпразнувам остаряването си, преди време написах тези 42 урока, на които ме научи животът.“

1. Животът често е нечестен, но въпреки това е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следващата стъпка.

3. Животът е прекалено кратък, за да не му се насладиш.

4. Работата ти няма да се погрижи за теб, когато си болен. Приятелите и семейството ти ще го направят.

5. Не си купувай неща, от които нямаш нужда.

6. Бъди верен на себе си.

7. Плачи пред някого. Лекува повече, отколкото да плачеш сам.

8. Няма проблеми да се ядосваш на Господ. Той може да го понесе.

9. Пази силите си за нещата, които имат значение.

10. Когато стане въпрос за шоколад, съпротивлението е просто безсмислено..

11. Примири се с миналото си, за да не разрушиш бъдещето си.

12. Не крий сълзите си от децата си.

13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш идея какво е тяхното пътешествие.

14. Ако една връзка трябва да е тайна, ти не трябва да участваш в нея.

15. Всичко може да се промени само за един миг…

16. Поеми си дълбоко въздух. Успокоява.

17. Освободи се от всичко ненужно. То те дърпа назад по много начини.

18. Фразата „Това, което не те убива, те прави по-силен“ не е просто клише.

19. Никога не е твърде късно да бъдеш щастлив. Но зависи само от теб и никой друг.

20. Когато преследваш това, което обичаш, не приемай „не“ за отговор.

21. Запали си свещ, сложи си новите дрехи, поглези се. Не чакай специалния ден. Той е днес!

22. Подготви се за всички възможни варианти, пък после да става каквото ще.

23. Бъди ексцентричен сега.

24. Най-важният полов орган е мозъкът.

25. Никой не управлява щастието ти, освен теб самия.

26. При всяка лоша ситуация си задавай въпроса „Това ще бъде ли от значение след 5 години?“

27. Винаги избирай Живота.

28. Прощавай, но не забравяй.

29. Не е твоя работа какво мислят другите за теб.

30. Времето лекува почти всичко. Дай си време.

31. Колкото и да е хубава или лоша дадена ситуация, тя се променя.

32. Не се взимай твърде на сериозно.

33. Вярвай в чудеса.

34. Господ те обича безусловно, а не заради нещо, което си или не си направил.

35. Прави възможно най-доброто, което можеш сега. Не пропилявай живота си.

36. Остаряването изключва алтернативата да умреш млад, така че го приеми.

37. Децата ти имат само едно детство. Не го забравяй.

38. Това, което наистина има значение накрая е, че си обичал.

39. Излизай навън всеки ден. Чудесата могат да се появят навсякъде.

40. Ако можехме да изхвърлим проблемите си на боклука, щяхме да видим, че има много по-големи от нашите.

41. Завистта е загуба на време. Приеми това, което имаш сега, а не от какво може би би имал нужда.

42. Най-доброто предстои.

43. Независимо как се чувстваш – стани, облечи се и се покажи на света.

44. Викай.

45. Животът не ти се поднася с хубава опаковка и панделка, но все пак е подарък!

1. Животът често е нечестен, но въпреки това е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следващата стъпка.
3. Животът е прекалено кратък, наслаждавай му се.
4. Работата ти няма да се погрижи за теб, когато си болен. Приятелите и семейството ти ще го направят.
5. Плащай си вноската за кредитната карта всеки медец.
6. Не трябва да печелиш всеки спор. Бъди верен на себе си.
7. Плачи пред някого. Лекува повече, отколкото да плачеш сам.
8. Спестявай за времето, когато ще се пенсионираш. Започни от първата си заплата.
9. Когато стане въпрос за шоколад, съпротивлението е просто безсмислено..
10. Примири се с миналото си, за да не разрушиш бъдещето си.
11. Не крий сълзите си от децата си.
12. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш идея какво е тяхното пътешествие.
13. Ако една връзка трябва да е тайна, ти не трябва да участваш в нея.
14. Поеми си дълбоко въздух. Успокоява.
15. Освободи се от всичко ненужно. То те дърпа назад по много начини.
16. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
17. Никога не е твърде късно да бъдеш щастлив. Но зависи само от теб и никой друг.
18. Когато преследваш това, което обичаш, не приемай „не“ за отговор.
19. Запали си свещ, сложи си новите дрехи, поглези се. Не чакай специалния ден. Той е днес!
20. Подготви се за всички възможни варианти, пък после да става каквото ще.
21. Бъди ексцентричен сега.
22. Най-важният полов орган е мозъкът.
23. Никой не управлява щастието ти, освен теб самия.
24. При всяка лоша ситуация си задавай въпроса „Това ще бъде ли от значение след 5 години?“
25. Винаги избирай Живота.
26. Прощавай, но не забравяй.
27. Не е твоя работа какво мислят другите за теб.
28. Времето лекува почти всичко. Дай си време.
29. Колкото и да е хубава или лоша дадена ситуация, тя се променя.
30. Не се взимай твърде на сериозно.
31. Вярвай в чудеса.
32. Прави възможно най-доброто, което можеш сега. Не пропилявай живота си.
33. Остаряването изключва алтернативата да умреш млад, така че го приеми.
34. Децата ти имат само едно детство. Не го забравяй.
35. Това, което наистина има значение накрая е, че си обичал.
36. Излизай навън всеки ден. Чудесата могат да се появят навсякъде.
37. Ако можехме да изхвърлим проблемите си на боклука, щяхме да видим, че има много по-големи от нашите.
38. Завистта е загуба на време. Приеми това, което имаш сега, а не от какво може би би имал нужда.
39. Най-доброто предстои.
40. Независимо как се чувстваш – стани, облечи се и се покажи на света.
41. Викай.
42. Животът не ти се поднася с хубава опаковка и панделка, но все пак е подарък!
http://iwoman.bg/uspeshna/silna/42-jitejski-uroka-ot-90-godishna-jena-443169.htm
 

Ако нещо в нея не му харесваше, то беше това, че му дърпаше вечер одеялото, а на сутринта го гледаше с онзи котешки поглед, свита на кълбо в него, слаба и беззащитна. В този поглед той изгубваше представа за този свят, но намираше себе си отвъд този живот. Знаеше, че тя беше най-ценното нещо от всичко, което притежаваше. Харесваше всичко в нея, харесваше я най-много сутрин. О,да... тези сутрини, когато тя се събуждаше рошава и без грим. Често слагаше някоя от неговите ризи и с бърза крачка, като че ли бягаше от студеното отиваше в банята, не след дълго се връщаше, но се връщаше с различна походка и различен блясък в очите. Вече не беше малкото и сладко котенце, беше по-скоро тигрица, която е дошла да вземе своята плячка. Тази трансформация го караше да полудява. Така започваше един негов ден, поддържаше ума му изострен и го караше да се чувства недосегаем.

Joseph R. Enev

"Диалозите са хубаво нещо, но понякога не са достатъчни.
Когато са написани.
Много е важно да чуеш интонацията, да видиш израза на лицата им.
За да ги почувстваш съвсем истински."

/из "Образцов дом", Ваня Щерева/

"Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого. Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш."

"Единайсет минути", Паулу Коелю

Живеем така сякаш имаме безкрайно много дни пред нас. Живеем, мислейки, че един ден когато... ще направя това или онова, но дните летят. Лека-полека разбираш, че не са безкрайни. Разбираш, че си стар и тялото започва да отказва, защото когато е трябвало, ти не си се погрижил за него (знаеш какво му причиняваш, знаеш, че не трябва и го правиш, защото си слаб да спреш инерцията. А всъщност Бог ти е дал воля да променяш, но дали я ползваш?) Обърни се назад и погледни как си живял, какво си правил. Какво пропусна? От какво се уплаши, че не направи онова, което душата ти пожела? Мотаем се, губим време в дребни неща, правим неща, които не харесваме, без да знаем защо изобщо ги правим. Караме го на автопилот, а времето лети! Страх ни е да поискаме, страх ни е от големите неща, по-добре сме си с дребните. С дребните мечти - лятото да ида на море, да си купя рокля... Ами големите мечти, защо се отказваме да ги мечтаем? Страх ни е, че няма да се случат. Да, няма, защото няма кой да ги мечтае и няма кой да ги случи! Губим време с неподходящи хора, залъгваме се, че това е приятелство или любов, защото ни плаши да пуснем не-нашите хора, че може да останем сами. Ами как ще дойдат твоите хора, като мястото до теб е заето от другите? И сега ще кажа нещо, от което може някой да го заболи, защото ще се разпознае. От страха си да не бъдем сами оставаме със съмнителни хора, няма любов, но седим там до тях с надеждата, че ще се променят. Е, никой не се променя, защото ти си поискал. Хората се променят заради себе си. И понеже те е страх, че по-добро няма (въпреки, че има, но не ти се случва, понеже си го спрял с избора си) се жениш за някой, който дори няма идея какъв човек си. Живееш година, две, пет, но нещата не вървят, ражда се дете с още по-голямата надежда, детето да сплоти неподходящите хора, но пропастта става по-дълбока. Колко такива хора познаваме... Времето лети, по-млади не ставаме. Кога ще сме щастливи? А щастието е състояние на душата и далеч не е във външни неща - хора и предмети. И ако мислим, че някой ще ни направи щастлив, особено, ако и той не е, какво очакваме да стане? Нищо повече от затворен кръг - жертва на жертва. С едно уточнение - правим доброволни жертви, никой не ни е виновен. Ние избираме, винаги има избор! Не ми казвайте, че няма. По-лесно е да кажеш така, от колкото да поемеш отговорност за себе си и живота си. Не умеем да казваме "не", после се чудим как да се справим със стоварилото се върху нас. Не танцуваме, не се смеем, не пеем. Не творим. Дори не се наслаждаме на храната. За емоциите не говорим, страх ни е да сме открити. Не обичаме. Нищо не правим сега, защото има дни пред нас. Но няма толкова, колкото си мислим! Днес е слънчев ден, а аз какво ще направя, за да го запомня? "Помним мигове, не дни", май така е по-удобно, защото не можем да си признаем, че губим дните от живота си безцелно... Губим ги, за да изкарваме пари, за да живеем. А наистина живеем ли? Поглеждаме ли към небето, помирисваме ли цветята, казваме ли "обичам те", добротворни ли сме? Благодарим ли искрено, когато ни момичето, което иска да е певица, ни сервира кафето? Как се отнасяме с хората? Ето повод за размисъл. Поразтърсих ли ви? Стреснах ли ви? Това е добре! Значи там, някой все още има искра за живот. С любов: Таня Още умозаключения на: http://duhovno.blogspot.com/

"Ние ли намираме новите си приятели или те нас? Това едва ли има някакво значение, когато разбираме, че ни вълнуват едни и същи неща и се смеем на едни и същи смешки. Някои от тях може да срещнем на най-обикновени места. Други-на съвсем неочаквани. А трети-във Фейсбук. Понякога късно осъзнаваш, че си познавал хора от дълги години, но не си имал възможност да разбереш колко страхотни, всъщност, са те. Може би ни е нужно време, за да разберем кои, в действителност, са истинските хора, които си заслужава да познаваме. И когато такива, които сме мислели, че познаваме добре, може да ни предадат и да се почувставаме разочаровани, трябва да се радваме на онези, които ни карат да се усмихваме и могат да ни окажат подкрепа във важен момент, оставайки трайно в живота ни. Такива хора не могат да са безцветни. Те носят розовия изгрев в душата си и щедро раздават от цветовете си, когато усетят, че имаш нужда. Защото не е нужно да им казваш нищо. Те просто усещат. С цветовете си."
из" Приказки за живота на големите"

Македонка Шутова

,, Има такава ЛЮБОВ, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да й се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове ЛЮБОВ. Има любов като река - бистра до дъно. ЛЮБОВ като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и ЛЮБОВ като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е ЛЮБОВТА, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави ЩАСТЛИВ. ОБИЧАЙ, ПРОСТО ОБИЧАЙ!'' - Александър Глог

Обикновено ние търсим щастието в бъдещето, а го откриваме в миналото на дните си. Значи то е било при нас, а ние не сме го видели, оценили и изживели с радост. Щастието е в таланта да усещаш и осмисляш неповторимостта и красотата на мига. - Кина Къдрева

"Петима мъдреци загубили пътя в една гора.

Първият казал: "Ще тръгна на ляво - така ми подсказва интуицията."
Вторият казал:"Аз ще тръгна надясно - не случайно "надясно" съдържа думичката "ясно"."
Третият казал: "Аз ще се върна назад - от там дойдохме, следователно непременно ще намеря обратния път."
Четвъртият казал: "Аз ще вървя напред - трябва да продължа. Гората непременно ще свърши и ще открия нещо ново."
Петият казал: "Всички вие грешите. Има по-добър начин. Почакайте ме."

Той намерил най-високото дърво и се изкачил по него. Но докато слезе всички се били разотишли - всеки на своята страна. От върха на дървото той видял накъде трябва да върви, за да излезе най-бързо от гората. Даже можел да каже в какъв порядък ще се доберат до края на гората другите мъдреци. Защото се изкачил на високо и могъл да види най-краткия път. Оказал се над проблема и решил задачата по-добре от всички останали. Занел, че е постъпил правилно. А другите - не! Те били упорити и не го послушали. В края на краищата той бил истинкият Мъдрец!

Но това не е всичко, защото ТОЙ ГРЕШАЛ.

Всички постъпили правилно. Този, който тръгнал вляво, попаднал в истинско чистилище. Гладувал и се стражавал с дивите зверове. Но той се научил да живее в гората, станал част от нея и можел да научи и другите на това.

Този, който отишъл вдясно срещнал разбойници. Те му взели всичко, което притежавал и го заставили да граби заедно с тях. Но след известно време той успял да събуди в тях онова, което били забравили - човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след неговата смърт самите те станали мъдреци.

Този, който тръгнал назад прокарал през гората пътека, която скоро станала път за всички, които искали да се насладят на красотата на гората без да рискуват да се загубят.

Този, който тръгнал напред станал първооткривател. Той стигнал до места, до които никой друг не бил стигнал и открил за хората прекрасни нови възможности, чудни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който слязъл от дървото станал специалист по намирането на кратки пътища. Към него се обръщал всеки, който искал да реши проблемите си по-бързо - дори, когато това не водело до реално развитие.

Така всичките пет мъдреци изпълнили своето предназначение.

Поука:

Научи се да се издигаш над проблемите си и да виждаш най-краткия път.

Научи се да позволиш на другите да вървят по собствения си път.

Научи се да уважаваш мъдростта във всеки - защото всеки път е важен и достоен за уважение.

И още....

Научи се да гледаш отвъд финала - защото там винаги има продължение."

"За да живееш живота си мъдро, трябва много да знаеш. Но две важни правила запомни за начало: По-добре гладувай, отколкото да ядеш каквото ти попадне, и по-добре бъди сам, отколкото да бъдеш заедно с когото ти попадне." - Омар Хайям