Любовта се познава по своето начало, първия поглед, първата усмивка, първото докосване, първата целувка ... усещането как сърцето ти бие така силно, че може да те разкъса на парченца, капачките омекват, зениците се разширяват .. Вече се замислям дали клишето, че човек има в живота си само една истинска любов, а не много "любови" е вярно .. Може би да, може би веднъж след като си достигнал върховите стойности на привличане, нетърпение, отдаденост, ревност, страст, възбуда, емоционалност, всяка следваща "любов" сравняваш с това, което никога не може да бъде със същата сила .. Никога не е едно и също .. Съмнението, че може би никога повече, няма да стоиш затворен в една стая 3 дена с тази "любов" и единственото, което правите е да не можете да отлепите устни един от друг и да се радвате на присъствието и дори дишането на другия .. Може би, никога повече няма да се появят на вратата с една червена роза и да ти кажат "Това е най-красивата роза, за теб!" .. Дори сълзите на раздяла не са същите .. А ако съм преживяла тази "единствена любов" и ми остава единствено да сравнявам ?! Дали може да се живее със сравнения ?! Малко е плашещо .. да знаеш, че си имал шанс, пропуснат или пропилян, и сега всичко остава второстепенно и сравнимо и никога няма да се почувстваш по същия начин.."