"Ние ли намираме новите си приятели или те нас? Това едва ли има някакво значение, когато разбираме, че ни вълнуват едни и същи неща и се смеем на едни и същи смешки. Някои от тях може да срещнем на най-обикновени места. Други-на съвсем неочаквани. А трети-във Фейсбук. Понякога късно осъзнаваш, че си познавал хора от дълги години, но не си имал възможност да разбереш колко страхотни, всъщност, са те. Може би ни е нужно време, за да разберем кои, в действителност, са истинските хора, които си заслужава да познаваме. И когато такива, които сме мислели, че познаваме добре, може да ни предадат и да се почувставаме разочаровани, трябва да се радваме на онези, които ни карат да се усмихваме и могат да ни окажат подкрепа във важен момент, оставайки трайно в живота ни. Такива хора не могат да са безцветни. Те носят розовия изгрев в душата си и щедро раздават от цветовете си, когато усетят, че имаш нужда. Защото не е нужно да им казваш нищо. Те просто усещат. С цветовете си."
из" Приказки за живота на големите"

Македонка Шутова