Ако нещо в нея не му харесваше, то беше това, че му дърпаше вечер одеялото, а на сутринта го гледаше с онзи котешки поглед, свита на кълбо в него, слаба и беззащитна. В този поглед той изгубваше представа за този свят, но намираше себе си отвъд този живот. Знаеше, че тя беше най-ценното нещо от всичко, което притежаваше. Харесваше всичко в нея, харесваше я най-много сутрин. О,да... тези сутрини, когато тя се събуждаше рошава и без грим. Често слагаше някоя от неговите ризи и с бърза крачка, като че ли бягаше от студеното отиваше в банята, не след дълго се връщаше, но се връщаше с различна походка и различен блясък в очите. Вече не беше малкото и сладко котенце, беше по-скоро тигрица, която е дошла да вземе своята плячка. Тази трансформация го караше да полудява. Така започваше един негов ден, поддържаше ума му изострен и го караше да се чувства недосегаем.

Joseph R. Enev