"Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава...
Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи, колко е близо до теб...
Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там има човек, който може да те разбере само като те гледа в очите.
Без нито дума. Дори и без докосване...
И докато поемеш дъх всичко вече се е случило..."

"Страници от Рая, Дневниците"- Радослав Гизгинджиев