"Не трябва да се връщате при предателите. Не трябва. Хапете лакти, дъвчете земята,
но не се връщайте там, където веднъж са ви предали."
Жан Рено

- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб.

През лицето му пропълзя сянка.
- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми. Теб чаках, Врабчо.
Аз протегнах ръце към лицето му, а той ме прегърна и ме вдигна от пода. Притиснах устни в неговите и той ме целуна с емоцията на всички думи, които току-що бе изрекъл. В този момент разбрах защо си е направил татуировката, защо е избрал мен, защо съм различна. Не просто аз, не просто той - изключително бе това, което представлявахме заедно.
“Красиво бедствие” - Джейми Макгуайър

Когато устните й допираха неговите, времето спираше. Нищо друго нямаше значение - съществуваха само той и тя. Забравяха за проблемите си и за умората си.
Това беше най-прекрасното чувство, което бяха изпитвали и жадуваха за него всеки миг.

"Чакаш нещо, а то не идва. Чакаш, не идва. Накрая преставаш да го чакаш. Тогава то идва."
"Улицата на пеперудите" Керана Ангелова

Тя каза, че смехът я изкушава,
кара я да бъде нелогична…
Затова се смее до забрава,
даже до забравяне на всичко.
Виолета Христова

"Ако можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя,
значи можеш и всички останали дни!"
"Анна Каренина"-Лев Толстой

"Аз я попитах:
-Как ще ме изтърпиш цял живот? Тя ми отговори с въпрос:
-Как един живот ще ми стигне да ти се наситя? И това ми стигна за цял един живот…"
Оздемир Асаф

,,Жената обича мъжът до нея умерено. Нито повече, нито по-малко, точно колкото заслужава.'' - Александър Глог

,, Има такава ЛЮБОВ, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да й се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове ЛЮБОВ. Има любов като река - бистра до дъно. ЛЮБОВ като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и ЛЮБОВ като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е ЛЮБОВТА, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави ЩАСТЛИВ. ОБИЧАЙ, ПРОСТО ОБИЧАЙ!'' - Александър Глог

"Всяка жена обича силните мъже. Много малко са тези мъже, които биха се престрашили да обичат силна жена.''
Александър Глог

- Тъжната истина , приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме . Не, бих я потърсил повече. 
Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото , можех да понеса.''

Из ,,Последвай ме'' Александър Глог

,,Чувствам се като в пустиня с него. Той е като мираж. Появява се , изчезва , пак се появява и отново изчезва. С всяко негово появяване и изчезване дъхът ми спира. Никога не съм твърдяла, че той е мой, но аз съм негова и той се възползва от това, така както би се възползвал всеки един мъж. Не го обвинявам за това, напротив. Мъжете са ловци и точно това ме привлича в тях. Онзи инстинкт, който го кара да умира по някоя жена от страст и да направи всичко на всяка цена, тя да е негова. Такива мъже обичам, а той е точно такъв и това ме прави неразумна. '' - Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Наранявала съм го, не един път. Знаете ли , дами , мъжете имат нужда да бъдат наранявани. Ако не може да нараните един мъж в сърцето, поне го наранете до кръв, след това, сълзите сами , ще дойдат. Мъжете не са толкова силни, колкото си мислят и това е тяхна малка, но същевременно голяма грешка.
Като бях , около 16 години имах приятел. По точно детска любов. От онези , които ще сте заедно ,,завинаги'' , винаги. Един ден ме видя с едно момче с което, бяхме много добри приятели. Гаджето ми, реши, че му изневерявам и скъса с мен. Плаках, както всяка жена - чувствителна съм. Не съм си мислела да си го върна, но отмъстих съвсем несъзнателно. Един ден, той ме видя и ме пита: ,,Как си? Не ти ли липсвам?'' Може би, за да разбере, дали съм луда още по-него. Погледнах го и му се усмихнах , след , което му отвърнах: ,, Добре съм без теб. Чувствам се жива, защото страдах. Липсва ми страхът ти, защото аз вече не се страхувам да губя. Жена съм и винаги , ще се изправя на крака, но ти си мъж и при вас е различно. Не съм те наранила, ти скъса с мен, но това го правят страхливците. Сега ме питаш, дали ми липсваш. Не! Защо , може да ми липсва един страхливец? Ако обичаш някого, просто се бориш за него. Твоята любов беше фалшива, както и ти. Не искам да те нараня с тези думи, но виждам, че гледаш в краката си, значи, че се чувстваш виновен. Това, означава, че аз победих, макар и това да не е игра. Любовта не е игра момче, нито пък аз и ти сме играчи. Погледни ме в очите и ми кажи, не ти ли липсвам. Преди да отречеш, така както правят страхливците , погледни ме очите , но ти не можеш. Желая ти успех и обичай въпреки болката, но преди да обичаш някоя, се научи да обичаш. Желая ти лек ден.
След , което продължих по-пътя си.''
Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Не обичам хора, които изпадат в депресии. За които животът е ,,свършил'' . Не ми харесва, да общувам с хора, за които всичко е ,,трудно''. За които всичко е ,,невъзможно'' . За които всичко е ,,недостижимо''. - Александър Глог

,,Не мисля всичко, което говоря. За сметка на това, мисля абсолютно всичко, което пиша.'' - Александър Глог

,, Имах страхотни родители. Майка ми беше добра домакиня и вярна жена. Баща ми беше невероятен родител и прекрасен човек. Никога не съм го приемала като родител, а като мой най-добър приятел и учител. Наричаше ме ,,моята Пепеляшка“. Никога не ми се е карал, за разлика от майка ми. Той държеше повече на мен, от всеки друг човек на тази планета. Не знам защо е така, но майките обичат повече синовете си, а бащите – дъщерите си. Баща ми беше скромен, но истински човек. Не го чух никога да се оплаква за каквото и да е.

Когато станах на 18 години и трябваше да кандидатствам в университет, колебаейки се къде, той ми каза: ,,Няма правилни и грешни решения. Това са пълни глупости. Има само избор, той не може да е грешен, нито правилен, а верен. Каквото и да избереш, аз ще ти помогна и с невъзможните неща, ако и това не стигне, ще помогна с каквото мога.“

Споделях всичко с него – любовни разочарования, предателства от приятели, и той винаги намираше какво да каже и да ме окуражи така, както никой друг.

Влязох в университет за моден дизайн и ми беше много трудно. Когато татко разбра, че искам да прекъсвам, ми се обади и каза: ,,Знаеш ли какво, моя Пепеляшке, има два вида хора: тези, които успяват, и тези, които дори не опитват.“ Засмя се и затвори телефона.Тези негови думи ме мотивираха да продължа.

След време се чудех, дали да тръгна с един колега от университета, или с друг от работата , сещам се, че беше около Коледа. Отидох отново при татко, той ме изслуша и отвърна: ,,Ако обичаш някого, а след това се влюбиш в някого другиго, значи не обичаш този, с когото си. Когато обичаш истински даден човек, той е всичко за теб, както ти си за мен, моя Пепеляшке.“ Оказа се отново прав, тръгнах с колегата от работата и имахме двегодишна щастлива връзка.

Татко често ми повтаряше следното: ,,Животът, мила моя, е низ от възходи и падения. Хората ще те нараняват, ще те лъжат, ще си играят с теб, но ти, моя Пепеляшке, никога не прави тези неща с тях. Разумният човек никога не пада на нивото на глупака.“

За съжаление, баща ми почина от рак и не успях да присъствам на погребението му, тъй като бях в чужбина в командировка. Научих ужасната новина от майка ми по телефона. И в онзи момент душата ми умря, наистина. Чувствах се адски виновна, че не отидох на погребението, че не бях до него – така, както той беше до мен във всеки един момент от моя живот. Не бях до най-близкия си приятел, когато имаше един-единствен път нужда от мен.

Още ми липсва татко. Той ме научи да бъда човек, да бъда силна жена, да не се предавам пред никакви трудности.

И остана да живее в сърцето ми… ''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Странно е всичко свързано с него. Плачех , когато идваше и когато си тръгваше. 
Един път от щастие, един път от тъга. Никога не се задържаше при мен повече от една нощ. Майка ми на времето казваше: ,, Не позволявай на никой мъж да застане между теб и щастието ти.'' Не ми каза какво да правя , ако този мъж е моето щастие.
Баща ми каза един път в тинейджърските ми години, след раздяла с гаджето ми: 
,, Дъще, ако не получиш любов, не давай своята, защото никой няма да ти я върне.''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,,Един мъж за да е истински желан от една жена, предимно, трябва да е мъж.''
Александър Глог

"Едва ли има друга възможна интимност, която да се сравни с два погледа, срещнали се категорично и непоколебимо, решени на всичко, за да не се откъсват един от друг."

- Какво искаш от живота?
- Къщичка край морето с изглед към истински мъж ...

Ринат Валиулин

,, Мъжете са като кучетата , знаеш ли Мария? Дадеш ли им внимание, храна и малко ласки и те са твои! Ако даден мъж ти завърти номер и избяга, помияр е да знаеш.'' - успокойх най-добрата си приятелка и дигнах тост с чаша вино.''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

"Ако искаш да задържиш някого в живота си, запомни добре: никога не си позволявай безразличие към него или несигурност в решенията си!"

"Веднага почувствах, че ще отиде с мен навсякъде където я отведа. Защото има жени,
които не трябва да бъдат питани. Техният отговор винаги ще бъде "Не", тъй като тяхното " Да"
е запазено само за онези, които няма да се oсмелят да питат...."
Фабио Воло - "Времето, което искам"

Държи се като лято,
ходи като дъжд,
а как само танцува.
Разпиляна в дните си
и в косите си.
И няма часовник,
календар или фиба,
които да я променят.

Държи се като лято
и нямаш място
с облаците си
до нея!
Августин Господинов

''— Имаш добро сърце.
Тя се трогна от комплимента.
— Благодаря ти.
— Не беше комплимент — сряза я той, — за в бъдеще гледай да се отървеш от тази слабост.''

- Джули Гарууд, '' Венчило с варварина''

Сърцето сякаш просто спря,
нищо не искаше да чувства.
На никой нямаше вяра,
в камък изведнъж се превърна.

Уморено от лъжи и надежди,
то да се бори престана.
Сега стои си там,
бие още в тялото човешко.
Не може да е същото и грам.
В страх остана да не се
случи нещо грешно.
Боли го от тези рани,
трудно ще се възстанови.
Нито обича, нито мрази,
писнало му е от изтъркани фрази.
Искрените не желае да допусне,
това го кара да отблъсне.
Силно беше, всичко понасяше.
Както изгряваше, така и залязваше.
Но ето, бие още!
Изглежда нещо го държи.
Все още не е полудяло,
то просто сякаш е спряло.
[ автор: Светлана Атанасова ]

"Аз не бях тази, която той ще обича до края, нито той ще бъде този, който аз ще обичам до края, но знам, че ще се запомним с него ... И понякога нощем, когато е късно, много късно,
по инерция ще хване телефона и знаете ли, ако го направи този жест ще бъде достатъчен
и за мен ще значи много повече от това да ми звънне. Защото истинските чувства са тихи
и те си остават за нас."
"Да продължа без теб" - Хорхе Букай

"Мечтая за излезли от мода чувства."
Фредерик Бегбеде "Романтичният егоист"

"Тази нощ, тя спа в прегръдките му, дишаше леко, а лицето й бе като на момиченце. Положила глава на рамото му, тя никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. А той от своя страна знаеше, че най-накрая животът му бе придобил смисъл." – "Звезда" – Даниел Стийл