Сърцето сякаш просто спря,
нищо не искаше да чувства.
На никой нямаше вяра,
в камък изведнъж се превърна.

Уморено от лъжи и надежди,
то да се бори престана.
Сега стои си там,
бие още в тялото човешко.
Не може да е същото и грам.
В страх остана да не се
случи нещо грешно.
Боли го от тези рани,
трудно ще се възстанови.
Нито обича, нито мрази,
писнало му е от изтъркани фрази.
Искрените не желае да допусне,
това го кара да отблъсне.
Силно беше, всичко понасяше.
Както изгряваше, така и залязваше.
Но ето, бие още!
Изглежда нещо го държи.
Все още не е полудяло,
то просто сякаш е спряло.
[ автор: Светлана Атанасова ]