,,Чувствам се като в пустиня с него. Той е като мираж. Появява се , изчезва , пак се появява и отново изчезва. С всяко негово появяване и изчезване дъхът ми спира. Никога не съм твърдяла, че той е мой, но аз съм негова и той се възползва от това, така както би се възползвал всеки един мъж. Не го обвинявам за това, напротив. Мъжете са ловци и точно това ме привлича в тях. Онзи инстинкт, който го кара да умира по някоя жена от страст и да направи всичко на всяка цена, тя да е негова. Такива мъже обичам, а той е точно такъв и това ме прави неразумна. '' - Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог