,, Наранявала съм го, не един път. Знаете ли , дами , мъжете имат нужда да бъдат наранявани. Ако не може да нараните един мъж в сърцето, поне го наранете до кръв, след това, сълзите сами , ще дойдат. Мъжете не са толкова силни, колкото си мислят и това е тяхна малка, но същевременно голяма грешка.
Като бях , около 16 години имах приятел. По точно детска любов. От онези , които ще сте заедно ,,завинаги'' , винаги. Един ден ме видя с едно момче с което, бяхме много добри приятели. Гаджето ми, реши, че му изневерявам и скъса с мен. Плаках, както всяка жена - чувствителна съм. Не съм си мислела да си го върна, но отмъстих съвсем несъзнателно. Един ден, той ме видя и ме пита: ,,Как си? Не ти ли липсвам?'' Може би, за да разбере, дали съм луда още по-него. Погледнах го и му се усмихнах , след , което му отвърнах: ,, Добре съм без теб. Чувствам се жива, защото страдах. Липсва ми страхът ти, защото аз вече не се страхувам да губя. Жена съм и винаги , ще се изправя на крака, но ти си мъж и при вас е различно. Не съм те наранила, ти скъса с мен, но това го правят страхливците. Сега ме питаш, дали ми липсваш. Не! Защо , може да ми липсва един страхливец? Ако обичаш някого, просто се бориш за него. Твоята любов беше фалшива, както и ти. Не искам да те нараня с тези думи, но виждам, че гледаш в краката си, значи, че се чувстваш виновен. Това, означава, че аз победих, макар и това да не е игра. Любовта не е игра момче, нито пък аз и ти сме играчи. Погледни ме в очите и ми кажи, не ти ли липсвам. Преди да отречеш, така както правят страхливците , погледни ме очите , но ти не можеш. Желая ти успех и обичай въпреки болката, но преди да обичаш някоя, се научи да обичаш. Желая ти лек ден.
След , което продължих по-пътя си.''
Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог