"- Вие не сте американец? - попита момичето.
- Не. Германец.
- Ненавиждам германците!
- Аз също - отвърнах аз.
Тя ме погледна с изненада.
- Не го схващате като лична обида.
- И вие също.
- Аз съм французойка. Трябва да разберете. Войната...
- Разбирам - казах равнодушно. Не за първи път ме караха да се чувствам отговорен за прегрешенията на режима на Германия. С течение на времето човек претръпва. И аз бях в интерниран известно време във френски лагер, ала не намразих французите. Но беше излишно да го обяснявам.Примитивните хора, които са в състояние само да мразят или само да обичат, са за завиждане"
Из "Сенки в рая" - Ремарк

" Ако днес не можеш да ми отделиш време, спокойно - времето ще ме отдели от теб."
Из интернет

"За жената всичко е по силите на мъжа, който тя боготвори.“
Уилям Сидни Портър (О’Хенри)

"Ако хората можеха просто да се обичат малко, щяха да са толкова щастливи!“
Емил Зола

"През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, тогава в градина израстват красиви цветя.“
Халил Джубран, "Пророкът“

"Не се ядосвай. Не заплашвай. Разбирай се с хората."
Марио Пузо

“Светъл януари.
Леден.
Поносима зима.
Да се смеем.
Да се гледаме.
Да сме си любими.”
Мария Донева, ”Шепа лъскави череши”

"В два през нощта
той още не е заспал –
по това време
не му се подхваща книга,
не му се сяда пред компютъра,
не му се слуша радио.
Просто лежи още час-два
в тъмното
и слуша лекото дишане до себе си.
Това го успокоява.
Нещо като мантра –
аз съм тук
и тук трябва да бъда."
Оля Стоянова, “Улица Щастие”

Когато купиш нещо, го плащаш с пари, но всъщност го купуваш с часовете от твоя живот, прекарани за да спечелиш тези пари."
Хосе Мухика

"Трябваше да минат хиляди дни в моето пътуване, за да осъзная какво е щастие.
Щастието е в споделената следобедна ябълка,
споделената възглавница,
споделеното сутрешно мляко....
ден след ден, година след година..."
Даниела Енчева

Старите приятели…
Някакво островче светлина –
там, където
най-малко си го очаквал…
В очите на плюшен мечок,
чиято прегръдка
те връща в детството…
В усмивката на приятел,
който никога няма
да забрави болката ти,
но и никога няма
да ти я припомни…
И тогава осъзнаваш,
че старите приятели
са като месии –
когато душата ти е мъртва,
могат да й кажат
"Стани и ходи!…“
И тя ще се изправи…
Весела Димова

огън и вяра
"Започнах да вярвам, че си струва да казваме само това, което чувстваме."
Любовта не се говори. Не се пише. Любовта е уединение. Превръщане на пълните ти със сълзи очи, в светещи огънчета от любов. Но любовта между човеците - липсва. Липсват трите думички топлина. Липсва искреността. Значението на другия в твоя ден. Красотата от срещите на двама души, които крият от себе си, че се обичат. А, от толкова много липси, накрая ни остава обитаема къща, в която прозорците не светят, понеже светлината се пали от двама. Живеем ден за ден. Без спомени. Без прегръдката, която би оправдала всяка наша плеяда от думи. Забравяме всяка любов, щом усетим, нечие присъствие, като елемент на ползата. И правилно! Любовта е споделяне. Любовта е поезия - онази, с камбанния звън от запомнените слова на обич. Любовта е близост, но слепотата ни пречи, да се пресегнем до нея. Защото сме свикнали всичко да си купуваме с пари. Мъдростта е болката, която сме превърнали в любов, без да я продаваме. Любовта не е даденост. Тя е фино докосване на твоят и моят поглед, в секундите на нашите мигове, в които избираме да сме заедно. Любовта е копнеж. Устрем към утрешния ден, в който не помним, колко сме сами, преди да поздравим някого, пред когото не значим нищо. Любовта е в часовете прекарани навън, споделяйки душата си пред някого, в който само Бог знае, колко вяра отдаваме. Любовта е порой. От сълзи. Усмивки. Усилия. Премълчаване. Досещане. Начин на мислене. Как да обясниш? Не можеш. Любовта е свързване, след което никога не излизаш същия. Отливите, чертаят пътя на всяка наша рана. Приливите, я превръщат в белег. От нещо истинско. Нещо било. Оставяйки ни, да бъдем обожавани. За дързостта ни, да палим огън със запалка. За спомен.
Мария Никова

"Няма лошо време. Времето е емоция. Какво значи "времето е мрачно и аз съм мрачен" - настроението влияе на времето, не обратно. Важното е вътре да грее."
Емил Чолаков

"На любовта не й достигат думи.
На думите любов не им достига.
И няма нищо общо помежду им,
когато закъсняло се настигат."
Яна Кременска, "Да знаеш точно в пет и половина"

“Само в по-късен етап от живота си, ние се обръщаме назад и разбираме,че всичко е имало цел и смисъл.”
Джоузеф Кембъл

"Климатът, зависи от хората, които ни придружават".
Марк Твен

* * *
Недей да гониш слънцето!
Разреши му да залезе!
И се заслушай в зрънцето
останал разум трезвен.
В несвяст преследваш заника.
Спри! Няма да се върне!
Недей изпада в паника,
нощта щом те обгърне.
Самичка разреши й
да те завие с тъмното,
та белезите да зашие
от сънища несбъднати.
А после погледни към изтока.
Виж-светлина-желаната!
Изчакай търпеливо изгрева -
най-сигурното нещо е промяната!
Мадлен Алгафари

"Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето „ще намалеят с времето”, но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим.”
Фредрик Бакман, “Баба праща поздрави и се извинява”

"Добрите сърца имат един мъничък дефект – чувстват се зле дори заради малки нещa. Но имат предимство, което другите нямат – дават душа на всичко…“
Никълъс Спаркс, “С дъх на канела“

"Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой егоистични хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава от себе си, при това, без да очаква нищо в замяна.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неискрени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да бъде истински и да разкрие себе си, без да съжалява след това.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой самовлюбени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да обича безрезервно и някого другиго, освен самия себе си.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой красиви външно, а грозни вътрешно хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да вижда хубостта не само на тялото, но и на душата.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой завистливи хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да се наслаждава и на чуждите успехи.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой отмъстителни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава опрощение.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой безчувствени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да отвори вратите на душата и сърцето си, а не да оставя някого пред прага им.
Благодаря ти, че ме срещна не само с тези! А и с онези, които са се научили колко е важно човек да умее!"
Марио Трифонов

”Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и в замяна да бъдеш обичан.”
Дейвид Бауи

"Красивата жена се харесва на очите, а добрата на сърцето. Eдната е прекрасна вещ,
а другата-съкровище."
Наполеон Бонапарт

На сбогуване
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Дамян Дамянов

Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -
Този дом е за теб забранен!
Стари чувства?! Отнесе ги вятър...
Как изобщо се сети за мен?!
Май не помниш?! - Когато те чаках,
ти заспиваше в друго легло...
Много сълзи за тебе изплаках
и се мъчих с въпроси "Защо"...
Уморих се, Любов, да те пазя!
(Всеки спомен за теб е нелеп...)
Нямах сили дори да те мразя -
просто някак си свикнах без теб.
Мариела Челебиева

"Сякаш от собствен влюбен опит се убеждавах, че може красиво да говори за любовта само онзи, за когото любовта се е превърнала в спомен, че може убедително да говори за любовта само онзи, у когото е засегнала чувствеността, и че трябва да мълчи за любовта онзи, когото е ударила право в сърцето."
"Роман с кокаин" - М. Агеев

"Знаеш ги мъжете какви са..." -казваше дядо винаги. "Я косата ще ти оскубе, ще закъснее за среща, ще пийне по чашка, малко ще излъже. Дребни работи. Но търси онзи, дето няма да те остави тъжна да заспиш. Ще бъде клоун и половина, ще гали косата ти и истината даже ще ти каже, за да те види пак да се хилиш. Него търси. И като го намериш, не пускай, дядо. Че тези са веднъж в живота."

" Някои обичат колкото гордостта им позволи, а други - колкото им стигне животът...''
Чарлз Буковски