"В два през нощта
той още не е заспал –
по това време
не му се подхваща книга,
не му се сяда пред компютъра,
не му се слуша радио.
Просто лежи още час-два
в тъмното
и слуша лекото дишане до себе си.
Това го успокоява.
Нещо като мантра –
аз съм тук
и тук трябва да бъда."
Оля Стоянова, “Улица Щастие”