"Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват,
че тъгата, мъката и болката в сърцето „ще намалеят с времето”, но това
не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги
носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала.
Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място,
където да я оставим.”
Фредрик Бакман, “Баба праща поздрави и се извинява”
Няма коментари:
Публикуване на коментар