Старите приятели…
Някакво островче светлина –
там, където
най-малко си го очаквал…
В очите на плюшен мечок,
чиято прегръдка
те връща в детството…
В усмивката на приятел,
който никога няма
да забрави болката ти,
но и никога няма
да ти я припомни…
И тогава осъзнаваш,
че старите приятели
са като месии –
когато душата ти е мъртва,
могат да й кажат
"Стани и ходи!…“
И тя ще се изправи…
Весела Димова