"Той идва точно тогава, когато си се научила да не мислиш за него. Появява се точно тогава, когато си се научила да живееш без него, да дишаш отново .. без него. Да се усмихваш и забавляваш. Появява се точно тогава, когато си твърдо решена да не поглеждаш назад, макар миналото да те дърпа.. Той идва, за да ти даде една празна, куха и безсмислена надежда и отново да изчезне, загърбвайки думите и обещанията си. Отива си, а на теб ти се иска никога да не го бе срещала, никога да не ти бе показвал, че се интересува от теб, че го е грижа и че си специална. Сега си наранена и готова да простиш, но не осъзнаваш, че този, който се нуждае от тази прошка си самата ти, защото си позволи да повярваш на думи, в които не вярва и малко дете.
Влизаш във Фейсбук, виждаш, че си е постнал някаква песен и тайно онази надежда наивно се обажда: „Тази песен му напомня за теб!”. Той е онлайн и ти се иска да му напишеш всичко онова, което чувстваш... Но се страхуваш от това, което ще ти каже. Страхуваш се, защото може би отново си сгрешила, може би отново си повярвала на думите "Различен съм", отново ти ще си тази отхвърлената, която иска или не трябва да се наведе и да събере парченцата от пода на разбития си живот.
Минават се дни, а ти не знаеш какво да направиш. Тогава сърцето ти казва: „Обичаш го, обади му се!”, но гордостта строго отсича: „Той да ме потърси!”
Минават месеци, в които не спираш да мислиш за хубавите моменти, изживени с него. Не спираш да мислиш кой и къде сбърка. Гледаш телефона си, а на него сякаш напук е изписано: „Нямате нови известия!” И точно в този момент ти се иска да набереш номера му, да чуеш гласа му и да се почувстваш по-добре, да усетиш, че на човекът, на когото държиш не му е все тая. Но ти достатъчно направи, достатъчно се бори за него. Достатъчно пъти му прости и достатъчно пъти си затвори очите. Може би не ти е лесно да спреш сълзите и фалшиво да му се усмихнеш, когато го видиш. Но ти опита да го задържиш до себе си, грешката бе там, че той не полагаше никакви усилия да остане част от живота ти! Вече не се надяваш, спомените почти избледняха, а разумът притъпява гласовете на сърцето ти. Сега шибано поздравяваш и безразлично питаш: „К’во става?”
И все пак защо някой идва в живота ни, а след това си отива? Идва, за да ни научи на нещо, за да ни промени, да ни направи точно онези хора, които трябва да бъдем! За да разберем кое е правилно, за да се научим да оценяваме малките неща.
И когато отново се замислиш защо така стана, защо прекара месеци, години от живота си с някого, не съжалявай, а си спомни, че така е писано и може би е за добро!" Източник: Facebook