"Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете? - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни е дал способността да помним. Той е знаел, че аз ще си спомням пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна."
"Мактуб", Паулу Коелю