"Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле,
когато видял плачеща жена. "Защо плачете? - попитал я той. "Защото си
мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за
мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни е дал способността
да помним. Той е знаел, че аз ще си спомням пролетта на своя живот и ще
заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една
точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" -
попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен
към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през
зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна."
"Мактуб", Паулу Коелю
Няма коментари:
Публикуване на коментар