сряда, 30 април 2014 г.
"Всеки път когато бяхме заедно беше.. Беше едновременно раждането и края
на света. Защото знаехме,че така или иначе ще приключи в даден
момент... И толкова много се страхувахме,че това ще бъде последният ни
миг заедно.Толкова много.. но го приехме.Приехме факта, че в даден
момент или ще се изчерпаме един за друг, или просто ще си тръгнем - ей
така, без причина, без обяснение.. И всеки път, когато бяхме заедно,
беше така - все едно за последно... Затова и всеки един път беше ценен,
караше ме да изтръпна на място, да не знам кое е правилно и кое грешно, а
просто да чувствам. И всяко наше 'чао' звучеше като 'сбогом'. Толкова
много пъти се сбогувахме с него, но не и с мисълта за нас.Тя така и не
умря. А ние така и не си тръгнахме един от друг завинаги."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар