"Не ме гледай. Погледа ми отдавна е празен. Не давам обещания и надежди. Нищо не мога да ти дам. Не ме питай за утре. Празен съм от вътре. Чудиш се как се е стигнало до тук ? Преди обичах, гледах момичето срещу мен в очите, в погледа и виждах целия си живот, всичко което някога съм търсил и мечтал. Една нейна дума, един мил жест ми действаха като допинг. За усмивката и бях готов на всичко. Но нещо я беше опомрачило в дълбочина. Сега ще ме попиташ какво стана ? Аз самия не знам. От тогава не мога да спя. Заспивам само като се напия през ноща. От тогава сърцето ми спи. Буди се само когато аз заспя, пуска крилете си и отлита на място където и аз летях, а то биеше от щастие. Място при една голяма бяла сграда и много вода. Така прави всяка нощ и след това се връща. И така до деня в който ще отлети и ще остане там завинаги. Някои неща се случват по веднъж в живота. За мен вече се случиха." ... Из просто нищо, на просто никой.