Богата съм! Не вярваш ли?
Ела да ти покажа
съкровището дето тайно пазя
нееее, не е нищичко от злато
не са бижута, нито диаманти.
Запазих си билетчето от влака
със който пропътувах да те видя
запазих си листеце от върбата
под клоните и дето ме целуна.
Запазих си монетката от рестото
когато ме почерпи със кафе
сърцето ми клокочеше горещо
приличаше на кипнало джезве.
Запазих разписката от хотела
във който те попих, като земя пустинна...
Богата съм !
запазих спомена за лято,
за да ме топли щом те нямам....
а те искам.
Елица Ставрева
Няма коментари:
Публикуване на коментар