4-те врагове на човека според Дон Хуан -

Събота, 8 април 1962

В нашите разговори дон Хуан често си служеше с израза „човек на знанието“, но никога не обясняваше какво има предвид. Попитах го.

— Човек на знанието е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето — каза той. — Човек, който без втурване или пък колебание, е стигнал докрай в разкриването на тайните на силата и знанието.

— Може ли всеки да бъде човек на знанието?

— Не, не всеки.

— Какво трябва да прави човек, за да стане човек на знанието?

— Той трябва да срещне и да победи своите четирима естествени врагове.

— Ще бъде ли той човек на знанието, след като победи своите четирима естествени врагове?

— Да. Един човек може да се нарече човек на знанието, само ако е способен да срази и четиримата.

— В такъв случай може ли всеки, който е сразил тези врагове, да стане човек на знанието?

— Всеки, който ги победи, става човек на знанието.

— Има ли някакви специални условия, на които човек трябва да отговаря, преди да влезе в бой с тези врагове?

— Не. Всеки може да опита да стане човек на знанието. Твърде малко са хората, които наистина успяват, но това е съвсем естествено. Враговете, които човек среща по пътя на ученето, за да стане човек на знанието, действително са страшни. Повечето хора им се предават.

— Какви са тези врагове, дон Хуан?

Той отказа да говори за враговете. Каза, че ще мине дълго време, преди тези неща да добият някакъв смисъл за мен. Опитах се да поддържам темата и го попитах мисли ли, че аз мога да стана човек на знанието. Той отговори, че никой не може да каже със сигурност. Но аз настоях да узная, може ли по нещо да познае имам ли някакви шансове да стана човек на знанието или не. Той отговори, че това ще зависи само от моята битка срещу четиримата врагове — дали аз ще ги победя или ще бъда победен от тях, — но не било възможно да се предскаже изходът от тази битка.

Попитах го дали може да използва магия или гадаене, за да види изхода от борбата. Той решително заяви, че резултатът от битката не може да бъде предсказан с никакви средства, защото да станеш човек на знанието е нещо мимолетно. Когато го помолих да обясни това, той отговори:

— Да бъдеш човек на знанието не е нещо постоянно. Човек никога не е такъв в истинския смисъл. По-скоро той може да стане човек на знанието за съвсем кратък срок, след като победи четиримата си естествени врагове.

— Трябва да ми кажеш, дон Хуан, какви са тези врагове?

Той не отговори. Отново настоях, но той смени темата и заговори за нещо друго.


Неделя, 16 април 1962

Като се приготвях да си тръгна, реших да го попитам още веднъж за враговете на човека на знанието. Убеждавах го, че тъй като няма да се връщам известно време, би било добре да запиша това, което ще ми каже, за да мисля върху него, докато ме няма. Той се поколеба за момент, но после започна да говори:

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове; Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Нямали човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!

Силата е най-могьщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

— Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

— Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

— Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

— Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

— Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

— Но, от друга страна, дон Хуан, възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

— Не, това не може да бъде. Ако отстъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

— Как той може да срази третия си враг, дон Хуан?

— Трябва съзнателно да му се противопостави. Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жесто-кият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Обич е, когато той отмести кичур от лицето ми, за да се наслади изцяло на гледката, която обожава, въпреки несъвършенства.
Обич е, когато ме вижда непретенциозно гола, без грим, току що разсънена от целувките му и въпреки това ме намира за повече от прекрасна.
Обич е, когато се усмихва от удоволствие, когато ме целува.
Обич е, когато държи ръката ми пред приятелите си, дори когато съм мъничко пияна.
Обич е, когато ме нарича "най - красивото нещо в живота ми".
Обич е, когато може да ме целуне сутрин още преди да съм си измила зъбите.
Обич е, когато въпреки навика му да не си оправя леглото, го прави когато аз ще съм там.
Обич е, когато ме пита искам ли нещо от магазина, въпреки че по принцип ще пазарува за себе си.
Обич е, когато заравя нос в косите ми и може да стои така с часове, защото смята, че мириша хубаво.
Обич е, когато превръща денят ми в истинско приключение и ежедневието придобива съвсем различен смисъл.
Обич е, когато ме пита какво искам за закуска, но след това е готов и да сготви вечерята.
Обич е, когато може да заспи гушнат до мен, без непременно да правим секс преди това.
Oбич е, когато иска да остана, дори когато сме се скарали.
Обич е, когато търси погледът ми сред тълпата, а когато го намери, по лицето му се изписва най - щастливата усмивка....
Обич е, когато топли замръзналите ми ръце и крака, въпреки физиологичният шок, който тялото му изпитва при допира с мен.
Обич е, когато целува нежно всяка синина по тялото ми. А такива, повярвайте ми, постоянно си причинявам от невнимание.
Обич е, когато стои буден през нощта с мен за да ми прави компания, само защото не мога да заспя или се буди рано сутрин, защото аз съм се наспала, въпреки, че той е уморен.
Обич е, когато търпи мрънкането ми и дори не ме намира за чак толкова мрънкаща, колкото всъщност съм.
Обич е, когато съм приоритет, въпреки важните неща, с които се занимава.
Обич е, когато ми купува шоколад и кола, просто защото няколко нощи преди това съм сънувала и той е запомнил.
Обич е, когато ми праща мили смс-и, само са да ми напомни за себе си. Сякаш бих могла да го забравя...
Обич е, когато ми гласува безгранично доверие и ми споделя най - съкровените си тайни.

Какво друго може да е, освен...
ОБИЧ Е!!!

Far.bg

Какво ми каза баба?

 - Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две. 

"Представяш ли си да ме обичаш!? Представяш ли си да ме водиш на любимите ми места и да говорим!? Или да мълчим… Представяш ли си да се усмихвам само заради теб!? А ти да ме обожаваш всякаква. Аз ще съм непокорна, ще те учудвам, ще съм дете и момиче, и жена.Да вали, а ти да ме носиш на ръце, за да не ми се намокрят краката. Представяш ли си!? Да се напия и да говоря смешно, да ти разказвам романтични истории. Да ме целуваш, а когато не го правиш, да мислиш само за мен…Да ядем круши. Да се къпем в река, която се намира почти на края на света.Да ходим на почивка. В планината. В дървена къщичка, с голяма камина. Да пием вино. Да ти обличам дрехите. Сутрин да се бием със снежни топки. А после да дойде Коледа. Представяш ли си!? Да празнуваме с моето и с твоето семейство. Да ги наричаме нашето семейство.
Представи си след време как ще изчезне. И всичко останало също. Ще си отидат приятелите, ще изсъхнат реките. Ще изгаснат камините. Ще ми умалеят дрехите ти. Ще имаш възможност да ме целуваш постоянно, а няма да го правиш. Може би ще си се отказал от всичко останало, заради мен, без да го знаеш. И вероятно ще си щастлив, че си споделил живота на някого, без да правиш много усилия. Просто с едно обичане. Или с едно представяне… Представяш ли си да ме обичаш!?" 
Любомира Петева

"- Вече знам че ме обичаш.
- И кога установи това?
- Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен.
Той се засмя.
- Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо.
- Да не би да си преодолял фобията?
- Разбира се - неуверено изрече той.
Тя се усмихна, целуна го и прошепна:
- До дома ще пътуваме с кораб."
"Разбивач на сърца"
Джули Гаруд

– Бабо, не разбирам какво се случва: уж всичко между нас е наред, а той изведнъж изчезва нанякъде, без никакви обяснения, дори не вдига телефона. Може би съм го обидила с нещо? Искам да се видим и да поговорим, за да разбера какво се е случило.
– Миличка, запомни това: не си струва. Ти сама знаеш отговора, но не искаш да го приемеш. Той не ти вдига телефона, защото не иска. Ако един мъж се интересува от жена, той не изчезва – ще я атакува по телефона, ще я чака пред блока, ще планира уж случайни срещи. Нали не искаш да го караш да те лъже, защо е изчезнал така внезапно. Най-вероятно ще ти каже, че има много работа. Затова най-добре не го питай, ти сама знаеш отговора.
* * *

АЗ БЯХ

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

05.07.2006г - Анета Саманлиева!

Една жена винаги може да преживее даден мъж, но той едва ли би могъл да преживее факта,
че тя никога повече няма да е негова...
Т. Вегос

Адът съществува. Той е точно тук - в три часа сутринта, будна и без теб.

"Щастието в живота е съставено от онези малки скоро-забравени неща - очарованието на една целувка или една усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент."
Самюел Тейлър Коулридж

"-Тъжната истина, приятелю, е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не бих я потърсил повече.
Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов, отколкото можех да понеса.''
Александър Глог

"Любов е, когато и пиян, и трезвен звъниш на една и съща жена."
Фредерик Бегбеде

"Най-хубавата част от едно пътуване е да знаеш, че някой копнее да се върнеш."

“Начинът, по който той те гледаше... Тогава схванах. Той те обичаше и това го убиваше. 
Той няма да те преживее, той просто не може.”
― Cassandra Clare, City of Glass

.. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно .. ние сме различни, но все още се усмихвам .. Просто защото сега е твой ред да ти липсвам...
Д.Д.

"Бяхте различни, прекалено различни - докато се чудеше как да спечелиш вниманието ми с жестове и мили думи, той преобръщаше света ми с една усмивка."

"Понякога човек просто е изморен. Нито е сърдит, нито е самотен, нито е влюбен, 
а просто изморен..."
Джемал Сюрея

Исках те по-силно от всичко, което някога съм искала, но ти не ми даде възможността да ти го кажа. Винаги стоеше някак далече от мен, въпреки че усещах дъха ти ....
"Отнесени от вихъра"

Преди да го срещна, танцувах под душа. Когато той беше в живота ми, си мислех за душ с него. Когато той си отиде, сядах на земята под душа и плачех. Когато го преодолях, си взимах душ толкова бързо, че нямаше време за танцуване, фантазии или сълзи. Някой може да наруши малките неща в живота ти, без да осъзнаеш, докато не започнеш отново да танцуваш под душа и да се чудиш защо въобще си спряла.

"Всеки път когато бяхме заедно беше.. Беше едновременно раждането и края на света. Защото знаехме,че така или иначе ще приключи в даден момент... И толкова много се страхувахме,че това ще бъде последният ни миг заедно.Толкова много.. но го приехме.Приехме факта, че в даден момент или ще се изчерпаме един за друг, или просто ще си тръгнем - ей така, без причина, без обяснение.. И всеки път, когато бяхме заедно, беше така - все едно за последно... Затова и всеки един път беше ценен, караше ме да изтръпна на място, да не знам кое е правилно и кое грешно, а просто да чувствам. И всяко наше 'чао' звучеше като 'сбогом'. Толкова много пъти се сбогувахме с него, но не и с мисълта за нас.Тя така и не умря. А ние така и не си тръгнахме един от друг завинаги."

"Де да можеше да й каже, че красавиците привличат най-големите негодници."
"Копелето на Истанбул" - Елиф Шафак

" По-силен от изневярата е само страхът да не научиш за изневярата. Ужасно е да обичаш човек, който вече не го заслужава."
В.Висоцки

Вчера ми предложиха света.
Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.
А днес се моля на телефона да звънне,
дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш.
Мадлен Алгафари

Дръж силно това, което те прави щастлив. Не го пускай. Крий го. Съхрани го. Пази го от чуждите очи.

Хубаво е, когато има кой да ти пожелае "Лека нощ!" - дреболия .. но приятна!

"А има минути, за които можеш да дадеш цели месеци и години."
Антон П. Чехов

"А ние мъжете нали ни знаеш, можем да обичаме,но не и да изричаме. 
А жените имат нужда от това - да чуват, те не виждат."
Драско Закеф

"Това е Той. Разбира се, че е Той. Мъжът с главна буква.
Онзи, който те разтапя с погледа си, нажежава те само с върха на пръстите, разбира те и без думи, винаги знае какво си искала да кажеш и какво правиш, защо го правиш, какво ти се е случило от три прераждания насам, дори какво ще направиш утре (без самата ти да го знаеш).
Този, който никога няма да те зареже - нито през лятото, нито навръх Коледа; този, който след поредния грандиозен скандал няма да се сърди и да се цупи цяла седмица, а просто ще отиде и ще купи нов сервиз, и то за 24 човека (за да има достатъчно чинии за чупене при другия скандал); този, чиито подаръци винаги са изненада и са точно такива, каквито ти харесваш (а не някакви безсмислици, които се чудиш после на кого да пробуташ)."

Мона Чобан

"Чакам те , защото обичам чудесата .."
П.Яворов

"Най-крехкото нещо на света - това е любовта на жената. 
Една погрешна стъпка, дума, поглед, и нищо няма да бъде възможно да се възстанови."
Ерих Мария Ремарк

Трябва да направя признание. Излизам с някого, въпреки че съм женен. Тя е прекрасно момиче. Тя е красива, умна, сръчна, силна и има извънредно силна вяра в Бога. Обичам да излизам с нея на вечеря, на кино, на местни представления и постоянно й повтарям колко е красива. Не мога да си спомня за последния път, в който съм й бил ядосан за повече от пет минути, а нейната усмивка успява да озари деня ми, независимо от обстоятелствата.

Понякога идва на работата ми без предупреждение, прави ми страхотен обяд или ме изненадва с нещо, което сама е опекла. Не мога да повярвам колко съм щастлив, поради факта, че се срещам с някого, въпреки че съм женен. Препоръчвам ви да опитате и да видите как ще повлияе на живота ви.

О, а споменах ли, че това момиче всъщност е съпругата ми? Какво очаквахте? Фактът, че сте женени, не поставя край на срещите. Имам нуждата да продължа да излизам на срещи с жена си, дори и след като сме казали “Да”. Изричането на тази дума не означава, че трябва да спрете да търсите или дори “тичате” след жена си. Твърде много пъти съм виждал как връзките спират да растат, защото партньорите просто престават да поемат инициативата да следват половинката си.

Именно срещите ви помагат да опознаете някого по един уникален и специален начин. Защо изобщо бихте искали това да спре? Не трябва. Пеперудите, които сте имали в стомаха не трябва да изчезнат само защото са излетели годините. Станете сутрин с мисълта да потърсите партньора си, точно като в първите дни, в които сте излизали. Ще видите драстична промяна във връзката.
Като се стигне до която и да е връзка, комуникацията и търсенето на партньора са ключови елементи. Никой не иска да бъде с някого, който не иска да се опитва да достигне до него с цялото си сърце.

Насърчавам ви да се срещате с партньора си, да не спирате да търсите и следвате половинката си и да осъзнаете, че срещите не трябва да приключат след казаното “Да”.

Джарид Уилсън

"Ако АЗ съм успяла да стана негово МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ .. ТОЙ е МОЙ !!! И все пак, ако някоя жена успее да го откъсне от мене, то НЕ тя ще ми го отнеме, а аз сама ще го отнема от себе си, защото НЕ ще му бъда достатъчно нужна. Значи НЕ съм била достатъчно крепко вплетена в корените на мислите му, на съдбата му, на дните му. Би трябвало най-сетне да стигна до тая проста истина."
Блага Димитрова

- Какво значи "прилично момиче"?
- Прилично момиче е това момиче, за което само ти знаеш колко неприлично може да бъде!

"Двамата с Вивиан бяхме седнали на висока скала, от където наблюдавахме тихата и мрачна нощ, която ни обещаваше ураган от тъга. Отново се бяхме скарали, не си говорехме вече от час и за първи път тя каза нещо толкова... истинско.
- Какво? – И все пак не проумявах думите й. Малка усмивка се опитваше да се разтегли по скулите ми. Знаех, че отново аз бях причината за скандала, макар и да не можех да си призная.
- Ти дойде в моя откачен свят като хладна и пречистваща милост и кълна се, течеш във вените ми като мощен наркотик... – Злобно стискаше зъбите си. Очите й се взираха в необятността и дори за секунда не ме поглеждаше. Накъсаните й думи, грубостта, с която произнасяше всяка буква, приличаха на пелена от омраза, ала въпреки това аз изпитвах неописуема радост. – Давя се в синьо, защото съм зависима от любовта ти, давя се в синьо, защото губя контрол... Нима не разбираш? Давя се в собствените си очи...
- Вивиан, обичам те! – Едва ли някога съм бил по – искрен от сега.
- Моята любов идва при теб като приливи и отливи. Целувам те горещо, както океанът целува сушата, а след това бавно си отивам, оставяйки след себе си единствено студени следи. Онзи ден ми взе нарциси, които поставих в коридора на къщата си, бях щастлива.
Каменни сълзи напираха в кристалните й очи. Бавно умирах отвътре и нелепата радост, която изпитах преди секунди... Изпари се.
- Докоснах ги с върховете на пръстите си... Умряха. – Прегърнах я.
- Ще ти купя други нарциси!
- В такъв случай... – Избърса с ръкава на блузата сълзите си.
– Би ли си купил и друго сърце?”

" Признавам! Страхувах се да обичам. Не просто да обичам, но да обичам НЕЯ. Защото тя беше зашеметяваща мистерия. Пазеше тайни, дълбоко в себе си, които никой не беше разгадал, а аз се боях да не се проваля, като останалите. Тя беше океан, а аз бях просто едно момче, което обича вълните, но се ужасява от плуването. "
Кристофър Пойндекстър

"– Откъде знаеш, че те обича?
– Защото тя знае най-лошото за мен и ме приема."

"Да срещнеш Джо Блек"

Мълчаливият мъж е мъж, който мисли...
Мълчаливата жена обикновено е бясна...
-D.Cochrane-

Не е важно, какво човек може да ти даде! Важно е от какво може да се откаже заради теб!
Крaси Щопов

Рано или късно... Всеки от нас среща този човек, с който ще му е добре…уютно и спокойно…
И тогава не е важно: какъв е цвета на очите му, или ръстът му…важно е нещо съвсем друго: какво място заемаш.

Аз я попитах: -Как ще ме изтърпиш цял живот? 
Тя ми отговори с въпрос: -Как един живот ще ми стигне да ти се наситя? 
И това ми стигна за цял един живот...
- Оздемир Асаф -

'' Няма нищо по-чаровно от жена,която не знае колко е красива ..''
Миа Соул

"Истината приятелю е, че човек може да бъде нещастен в рая и щастлив в ада. 
Зависи кой го придружава..."
Джон Стайнбек

"Пристигането на една по-хубава жена е достатъчно, за да промени настроението на цяла компания хубави жени, особено ако между тях има само един мъж."

из "Парижката Света Богородица", Виктор Юго

''Твоята любов към нея, си е твоя. Тя ти принадлежи. Дори да я отхвърли, тя не може да промени това. Тя просто не се възползва от нея. Това, което дадеш, остава твое завинаги. Онова, което запазиш, е изгубено завинаги!"

Ерик-Еманюел Шмит

"Какъв късмет, че той се оказа там. За нея. Дали за всеки има някой, 
който винаги идва навреме?"

Борис Виан, "Човекът вълк"

Търсех го постоянно. Търсех го във всеки друг. Търсех него, а него го нямаше. И го знаех! 
Няма друг такъв.....

"Проблемът на приказките е, че не подготвят момичетата за разочарования... 
В истинския живот, принцът избира грешната принцеса..."

„Клюкарката“

Обичах я толкова много... Въпреки цялата болка, целия гняв който изпитвах към нея затова че не можех да я имам, аз продължавах да я обичам. Защото тя беше перфектна, може би не за всички, но за мене тя беше такава. Всеки път когато я виждах беше като че ли виждах изгрева за първи път... Дъхът ми спираше, очите ми блесваха като чели съм видял ангел, и след това се насълзяваха леко. Защото знаех че никога няма да е моя, и защото глупав бях аз... глупав бях да я обичам. Но така и не спрях...

-Н.Каларов

Да разбираш човека, който обичаш, означава да чуваш и онова, което той не изрича на глас...

"Не ми е нужна красива жена, за пари мога да й подаря всяка външност... Не ми е нужна и богата, защото имам всичко... Не ми е нужна и ласкава, почти всички жени стават такива, заради моите пари, а тези, които не са, мога да ги завоювам... Нужна ми е порядъчна жена... Вярност и добра репутация не мога да купя за всичките пари на света..."
Ал Пачино

"Тогава разбрах, че когато най-много боли, хората мълчат. А когато вече болката си тръгне, тогава започват да плачат. Защото май един по един си тръгват спомените от теб за някого."
Моноспектакъла "Любовта не може просто да отмине"

"Истината е ... Е, истината е, че съм срещнала подходящия човек и той не е влюбен в мен, и докато не спра да го обичам, никой друг всъщност няма шанс."
Четири сватби и едно погребение

"Ако знаеше какво съм изживяла в любовта, щеше да се влюбиш в това,
че все още мога да обичам..."
- Елиф Шафак

"Истината, приятелю, е, че човек може да бъде нещастен в рая и щастлив в ада.
Зависи кой го придружава..."
- Джон Стайнбек

" Признавам! Страхувах се да обичам. Не просто да обичам, но да обичам НЕЯ. Защото тя беше зашеметяваща мистерия. Пазеше тайни, дълбоко в себе си, които никой не беше разгадал, а аз се боях да не се проваля, като останалите. Тя беше океан, а аз бях просто едно момче, което обича вълните, но се ужасява от плуването. "
Кристофър Пойндекстър

НЕ ОЧАКВАЙ ПРОШКА - "Хората могат да ти простят ума, дори и таланта, но красотата - никога." Моника Белучи

"Бих искала да се запозная с някой, който ще се страхува от това да ме загуби..." – Елиф Шафак

Намери някой, който ще обичаш като луд и той ще ти отвръща със същото.
Трябва да опиташ, защото, ако не го направиш, все едно не си живял..!
"Да срещнеш Джо Блек"

"Даже на мъж, който не вярва в нищо, му трябва жена, която да вярва в него."
Хосе Балу

Никога не съм се замисляла сериозно дали наистина съм хубава или не. Зная обаче един вълшебен трик, да създам впечатление, че наистина съм хубава. Когато жената... влиза в стаята, присъстващите реагират не на нейната хубост, а на силата и енергията, която излиза от нея.

Шарън Стоун

Мразех този мъж така, както не бях мразила никого досега. Мразех го силно, отчаяно,
а тялото ми със същата сила и отчаяние копнееше за нещата, които правеше с мен!

"Вземете ми здравето, живота, младостта, времето – вземете ми всичко!
Нищо не ми трябва, ако нея я няма!
А нея я няма..."
"18% Сиво"

- Захари Карабашлиев

“Но тъй като цял живот съм съжалявала за неща, които така и не съм направила,
не виждам нищо лошо в това, поне веднъж, да направя нещо…за което да съжалявам.”
— Елиф Шафак, "Любов"

"- Не се впрягай! Знаеш ли какво - струва ми се, че вие не се обичате!
- Как позна?
- Много мислите. Шахматисти! Обяснявате се по телефона, изяснявате си отношенията... Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
- А после?
- После си събираш парчетиите. Цял живот..."

"Не се влюбвай привечер"
- Валентин Пламенов

"Малко е да сте мъж и женa. Tрябва още да станете приятели и любовници... за да не ги търсите после поотделно."
Т. Димова

"Някои хора от любов губят гордостта си, други от гордост губят най-голямата си любов!"
Д. Колинс

"Изисква се кураж да застанеш пред останалите и да им покажеш къде те боли,
защото се възползват и насочват най-болезнения си удар точно там."
Шест стъпки на раздялата - Х.Р.Гагъм

"Всичко което кара един човек да се чувства добре е правилно, независимо от това дали в очите на другите изглежда погрешно."
Асарт

"Мъжът и жената ги делят двадесет крачки и те тръгват един срещу друг. Ти правиш десет крачки и спираш. Ако другия не те чака там, няма смисъл да продължаваш с единадесета, дванадесета ... и така цял живот. Всеки трябва да направи своите десет крачки ..."

"Кучето не се интересува дали си богат или беден,забавен или скучен,умен или глупав.Дай му сърцето си и то ще ти даде своето.За колко хора можете да кажете същото? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални?Колко хора могат да ви накарат да се чувствате необикновени?"
Марли и аз (2008)

" Не мога да разбера от кой момент започнах да те обичам. Може би от оня миг, в който изпитах желание да срещна погледа ти и с това ти вече ме притежаваше .Ръцете ти са настояще, а мислите - бъдеще. Прегърната от настоящето, се мъча да проникна в бъдещето. "
~ "Отклонение" , Блага Димитрова

" Ако срещнеш някого,чиято душа не е в хармония с твоята, изпрати му любов и продължи нататък."
Уейн Дайър

"Жаждата е необходима, защото тя единствена ни подсказва, че имаме нужда от нещо. Но не винаги можем да определим за какво сме жадни - дали за любов, дали за наказание; прошка или промяна. Не спираме отчаяно да търсим начин да утоляваме жаждата си. Понякога може да се успокоим само като срещнем някакъв поглед, а понякога един поглед може да успее да ни припомни колко силна жажда изпитваме.
Жаждата се появява в необходимия момент и ако не я утолим навреме, може да спрем да я чустваме, а когато това се случи, няма да можем да разпознаем от какво имаме жизненоважна нужда. Същото е, като да умреш от обезводняване пред чаша вода. Така умират някои части от нас - прежаднели. Жаждата е нещо прекрасно, защото може да спаси живота ни. А всички изпитваме жажда. Но някои от нас я крият от другите" - Рай, Радослав Гизгинджиев

"Запомни едно, момче: никога, никога, никога човек не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш - изправяй се на глава, изричай най-тъпите безсмислици, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, но само едно нещо не си позволявай: да бъдеш делови!"
"Трима другари", E.M. Ремарк

"Нека по-малко от мен го боли,
половината мъка му давам,
колкото може, нека сам си прости,
всичко друго - аз му прощавам!"
LISA "Върни се при него, Тъга"

“Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвъряни навсякъде в празното пространство. От картонението кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е и с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тази нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си го хвърлил навреме.”

Емир Кустурица, "Смъртта е непотвърден слух"

”...Сега много жени смятат, че луксът в любовта е пътуване до Барбадос. А според мен луксът в любовта е тя да оцелее.Това е лукс, който малко двойки си позволяват. Много повече са онези, които пътуват до Барбадос." - Фредерик Бегбеде

" Един ден някой ще ме прегърне толкова силно , че ще има два варианта :или ще събере всички счупени неща в мен , или ще ме довърши завинаги..."
Халед Хосейни / Хиляда сияйни слънца/

"Мога да покоря света с едната си ръка... Само ако ти ме държиш за другата"
Меша Селимович

"Недей да виниш хората, че са те разочаровали. Вини себе си за големите очаквания..''
Хорхе Букай

"Скъпи, аз съм - жена! Не трябва винаги аз да съм силната и да решавам всичко за двама. Ако и ти не си способен на това, нека си останем приятели и да си намерим мъже."
/ не намерих автор /

Ако някой не те спира , когато си тръгваш , смело върви си . Ако някой не оценява сълзите в очите ти, спри ги. Ако не ти се иска прошка, не я и давай. Ако не оценяват присъствието ти, подари им отсъствието си. Ако са щастливи без теб, не се връщай. И не забравяй, че ако някой те иска до себе си, нищо не може да го спре ! ...

Свободата е за интелигентни хора . Простаците я превръщат в "свободия"
Кирил Керин

"Душата на човека не е пазар, ако плачеш - скрий се от хората. Човек трябва да има една възглавница, да легне - там да сънува, да плаче, какво си иска, това да прави. Но там, на възглавницата!"
Рангел Вълчанов

По-добре е да пия и жени да лаская,
Вместо в молитви и пост да се кая.
Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,
То кого ли тогава ще пуснат във Рая?

Светът трае миг, миг ме има и мене.
Колко пъти за миг мога дъх да поема?
Весели се! Живей! Тази тленна обител
Никой няма навеки за свой дом да вземе.
-- Омар Хайям

“Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх.”
— Блага Димитрова

Преди да излеете душата си,
убедете се, че "съдът" не тече.
Джордж Бърнард Шоу

"Да... Аз съм наивница и вярвам на бивши хулигани с честни очи..."
"С дъх на канела" - Н.Спаркс

"Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно… То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може."
Из "Трима другари" - Ерих Мария Ремарк

"Мъжете притежават неприятния навик да объркват живота на една жена.
Някои от тях обаче го правят очарователно.”
Силвия Кристъл “Гладът на пеперудата”

Ще продължа да те обичам тайно, без право да те имам. Ще продължа да се усмихвам всеки път,, щом ме погледнеш. И ще продължаваш да ми липсваш. Толкова си близо, но и толкова далече...Казват, че неизживяната страст никога не умира. Прави са - не умира, по-силна става! Влюбих се в правилния мъж в неподходящото време. Преди аз имах него, сега, когато съм свободна, ти си имаш нея. Но аз ще продължа да те обичам - мълчаливо, изгарящо, все така силно. И хората няма да го видят, няма да го разберат. Може би и ти си сляп за това, което изпитвам към теб. А може би просто се страхуваш да изречеш на глас това, което ни свързва. Само очите ме издават, те не лъжат. Когато те погледна, в тях се чете само едно - любов! И знаеш ли: понякога времето сякаш спира, светът затихва и стрелките на часовника не отброяват минути, а сочат твоето име...
Авторски текст - Грета Маринова

Tя никога не заговори колко е самотна. Нямаше нужда да го прави. Беше ясно изписано
на лицето и - гордост, болка и копнеж се смесваха там. Той знаеше, че тя не би го молила. Трябваше сам да реши, че я иска достатъчно, за да се върне при нея.
Айлийн Гоудж

"Можем да се оплакваме, че розовите храсти имат бодли, а можем и да се радваме,
че бодливите храсти имат рози."
/Ейбрахам Линкълн/