Обичах я толкова много... Въпреки цялата болка, целия гняв който изпитвах към нея затова че не можех да я имам, аз продължавах да я обичам. Защото тя беше перфектна, може би не за всички, но за мене тя беше такава. Всеки път когато я виждах беше като че ли виждах изгрева за първи път... Дъхът ми спираше, очите ми блесваха като чели съм видял ангел, и след това се насълзяваха леко. Защото знаех че никога няма да е моя, и защото глупав бях аз... глупав бях да я обичам. Но така и не спрях...

-Н.Каларов