Обичах
я толкова много... Въпреки цялата болка, целия гняв който изпитвах към
нея затова че не можех да я имам, аз продължавах да я обичам. Защото тя
беше перфектна, може би не за всички, но за мене тя беше такава. Всеки
път когато я виждах беше като че ли виждах изгрева за първи път... Дъхът
ми спираше, очите ми блесваха като чели съм видял ангел, и след това се
насълзяваха леко. Защото знаех че никога няма да е моя, и защото глупав
бях аз... глупав бях да я обичам. Но така и не спрях...
-Н.Каларов
Няма коментари:
Публикуване на коментар