“Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвъряни навсякъде в празното пространство. От картонението кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е и с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тази нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си го хвърлил навреме.”

Емир Кустурица, "Смъртта е непотвърден слух"