Ще продължа да те обичам тайно, без право да те имам. Ще продължа да се усмихвам всеки път,, щом ме погледнеш. И ще продължаваш да ми липсваш. Толкова си близо, но и толкова далече...Казват, че неизживяната страст никога не умира. Прави са - не умира, по-силна става! Влюбих се в правилния мъж в неподходящото време. Преди аз имах него, сега, когато съм свободна, ти си имаш нея. Но аз ще продължа да те обичам - мълчаливо, изгарящо, все така силно. И хората няма да го видят, няма да го разберат. Може би и ти си сляп за това, което изпитвам към теб. А може би просто се страхуваш да изречеш на глас това, което ни свързва. Само очите ме издават, те не лъжат. Когато те погледна, в тях се чете само едно - любов! И знаеш ли: понякога времето сякаш спира, светът затихва и стрелките на часовника не отброяват минути, а сочат твоето име...
Авторски текст - Грета Маринова