"Всеки път когато бяхме заедно беше.. Беше едновременно раждането и края на света. Защото знаехме,че така или иначе ще приключи в даден момент... И толкова много се страхувахме,че това ще бъде последният ни миг заедно.Толкова много.. но го приехме.Приехме факта, че в даден момент или ще се изчерпаме един за друг, или просто ще си тръгнем - ей така, без причина, без обяснение.. И всеки път, когато бяхме заедно, беше така - все едно за последно... Затова и всеки един път беше ценен, караше ме да изтръпна на място, да не знам кое е правилно и кое грешно, а просто да чувствам. И всяко наше 'чао' звучеше като 'сбогом'. Толкова много пъти се сбогувахме с него, но не и с мисълта за нас.Тя така и не умря. А ние така и не си тръгнахме един от друг завинаги."