"Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта."

Павел Вежинов, "Нощем с белите коне"

Обичам го гол. Без дрехите и успехите. Без вещите. Без възможностите. Присъстващ само по себе си. И по обич. Бос. Стъпващ върху тлеещи желания, облечен само в чувства. Само по характер. Оставил задълженията пред вратата, за да се прибере вкъщи. При мен. В ръцете ми. Да дойде в леглото. Гол. Разсъблечен от тежестта да покрива очаквания, да надскача представи, да доказва кой е и какво може, колко може и колко иска. Разсъблечен от отговорност да тежи на място, да е умислен и предвиждащ по няколко хода напред. Да му съблека угриженостите, страховете, очакванията, разочарованията. Да го оставя гол от любов. Обичан. Обичащ. Разголен и мой. Да ни е леко, свободно и влюбено. Гол - така го обичам... Най-много! ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА

„Ако хората обичаха така предано като кучетата, светът би станал едно прекрасно място.“ - Джеймс Дъглас

“Какво е Коледа? Това е нежността на отминалите дни, стойността на настоящето и очакванията на бъдещето.”
Агнес Фаро

"На Коледа трябва да подарите себе си, времето си, чувствата си, прегръдките си, усмивките си, а не предмети."

Едуард Леон

ВСЕКИ ДЕН ПРАВЯ ОТКРИТИЯ.

Стефан Цанев

Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се прегръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

1963

“Иска ми се да можеше да консервираме в буркани коледното настроение и да отваряме по един всеки месец...”

Харлан Милър

"... надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита."

Димитър Талев

“ Самият той имаше чувството, че може да умре от скръб…Но пулсът поддържа упорито своя ритъм. Мислиш си, че не можеш да продължиш да дишаш, но гръдният ти кош е на друго мнение, повдига се и се отпуска, издава въздишки.Трябва да продължаваш да живееш, въпреки себе си; и за да успееш да го сториш. Господ ти взема сърцето от плът и поставя на негово място каменно.“ 

Доведете труповете
Хилари МАнтел

Ако можеш...
~ да започнеш деня си без кофеин...

Ако можеш...
~ да продължиш без стимуланти...

Ако можеш...
~ винаги да си весел и жизнерадостен, да не обръщаш внимание на болката, страданието и тревогите...

Ако можеш...
~ да устоиш на желанието си да се оплакваш на другите и да не им досаждаш с твоите проблеми...

Ако можеш...
~ да ядеш една и съща храна всеки ден и да бъдеш благодарен за това...

Ако можеш...
~ да разбереш, когато любимите ти хора са твърде заети и не им остава време за теб...

Ако можеш...
~ да си запушиш ушите за гневните думи на хората, които обичаш, когато нещата се объркат и те си го изкарват на теб, без ти да имаш някаква вина за това...

Ако можеш...
~ да приемаш критики и обвинения спокойно, без да се обиждаш и негодуваш...

Ако можеш...
~ да игнорираш ограниченото образование на своя приятел и никога да не го коригираш...

Ако можеш...
~ да се отнасяш към бедния си приятел по същия начин, както към богатия...

Ако можеш...
~ да се изправиш пред света без лъжи и измами...

Ако можеш...
~ да се справиш със стреса без лекарства и медицинска помощ...

Ако можеш...
~ да се отпуснеш без употреба на алкохол...

Ако можеш...
~ да заспиш без сънотворни...

Ако можеш...
~ да кажеш честно, че дълбоко в сърцето си ти нямаш предразсъдъци спрямо убежденията, цвета на кожата, религията, сексуалните предпочитания или политическите възгледи на другите...

Тогава Ти, приятелю мой,
си почти толкова добър,
колкото твоето куче!

Автор – Уинстън Чърчил

“На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени?„

- Marley and Me (2008)

Днес го гледам дядо ми - мъж планина. Дялка си едно дърво с ножа. Той е много силен. В неговите ръце всичко се огъва. Поряза се, обаче не каза нищо. Дори не трепна. За толкова години веднъж не съм го чула да измрънка или да се оплаче. Мълчи си.
Дядо ми се оженил за баба, когато бил на 20 години. Ходил в казарма, построил къща, хранил семейство, изгледал 3 деца, и за тях построил жилище.
Веднъж не съм го чула да се оплаче. Мълчи си.
Баба и до днес казва, че няма момент, в който да е забравил да и донесе цвете или шоколад....
‼️ В случай, че някога сте се чудили какво точно искат жените‼️
Evelina Mitreva❤️

"Всичко ще е наред, чипоноско, и този вятър ще спре и тази зима ще си отиде.
Ти само запали огън в сърцето си от надежда и вярвай за пролетта.
И запомни, че нищо не стопля така, както: една прегръдка обич, една капка вяра,
една добра дума и една усмивка от сърце -
и то най-вече, когато ги даряваш ти...!"

~Замръзналото кралство~

"Единственият начин да се наслаждавате на живота е да бъдете безстрашни и да не се боите от поражения."
Джавахарлал Неру

Не спирай

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова

Силната жена

За силната жена не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.
Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.
Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.
Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.
В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.
За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!

автори Таня Мезева и Таня Илиева

ДОБРИТЕ ХОРА

Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

Светлана Тодорова

"От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото. Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"

Ивелина Радионова

Понякога съм трудна за откриване.
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите – по-ниска от тревата съм...
И стига ми роса и птича песен –
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията „Лесен”,
но винаги на някой си потребен...
А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат –
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,
решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.

Iriini

“Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!”
С обич,
Съдбата

Наивност ли е, че вярвам в любовта...

Спомням си баба и дядо.
Имаха над петдесет годишен брак. Караха се, разбира се. Все се ръчкаха за нещо. Тя за неговите цигари, той за нейните пътешествия...Баба обожаваше да пътува. Беше деен и общителен човек и въпреки напредналата си възраст, организираше екскурзии за пенсионерите от малкото ни градче.

Един ден тя се разболя и влезе в болница в съседния град.
Дядо ми беше на 73 години с отрязани пръсти на единия крак. Болеше го, когато ходеше и затова почти не излизаше от вкъщи.
Но тогава всеки ден обличаше новите дрехи, слагаше сламената шапка, взимаше бастунчето и куцукайки хващеше автобуса до там.  Всеки ден й носеше храната, която беше сготвил за нея, за да не й се налага да яде от болничната.
Когато тя почина беше непрежалим. Няколко месеца не спря да плаче.
Този голям, все още силен мъж, хлипаше и плачеше като дете. Мъката му беше огромна. Все повтаряше, че не са се били разбрали така. Трябвало той да си  отиде пръв. Няколко години след това почина.

Понякога забравяме, че любовта не е само чувство, тя е и действие.
                                             
Юлиана Никифорова

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но винаги усещаш, че е там.Тази жена обикновено е с кафяви очи, големи и топли. И крие толкова живот зад тях. Трудно е да не я гледаш в очите. Искаш да задържиш вниманието ѝ още малко. И най-хубавото е, ако когато те погледне, успееш да не сведеш очи.  Всеки мъж има по една такава жена в живота си. Не винаги осъзнава, присъствието ѝ. Тя никога не е за цял живот. Винаги е твоя само за малко. Някои успяват да я задържат за по-дълго. Понякога сами си тръгват от нея. Обикновено гръмко и завинаги. И може да я срещаш отново, но е толкова далечна. Опитваш си да си спомниш чувството да я имаш, да те обича, но сякаш никога не е било. Разминавате се глухо и непознато. Но помниш ли за времето? Във вечерите, в които то е спряло и е тихо и самотно, когато притвориш очи на прага на съня, нещо те разбужда. И не е бурята навън. Ти си преживял толкова много бури. Това е тя, онази капка, замръзнала в цепнатините на душата ти. Помниш ли жената с кафявите очи? Тя понечи да я стопли, но ти я подпали... И нека не ти липсва. Нейното присъствие се усеща най-много в отсъствието ѝ..." - Dahlia Noir

Ако си тръгнеш

Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно –
времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!

Стефка Петкова

"Искам да живея до ЧОВЕЧНИ хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите, преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Искам да се обградя с хора, които знаят, как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или иначе, ще стигнем до края…"

~ Марио де Андрадe

"В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш.."

Ърнест Хемингуей

"Като дете не обичах края на
август. Прибирах се от село, трябваше да
ми купуват учебници и тетрадки. Не ми
допадаше мисълта,че свършват късните
селски вечери. Колкото и да мразех да ме
викат за вечеря,толкова и ми липсваше
през септември,тази пуста закъсняла
вечеря. И скъсаните гуменки и
някогашната бяла блуза,обелените
колена,скъсаната топка от последното
световно. Липсваше ми дори и дядо
ми,който ненавиждах,когато ме караше да
спя от 2 до 4. Било много силно
слънцето,дрън та пляс.
Определено не обичах
есента. "Прочетохте ли си
книгите",беше въпроса с най-голяма
тежест,но как да обясниш на
учителката,че лепенката на Зидан,просто
трябваше да я имаш...
Сега вече няма село,няма и училище. Няма и готова изстинала вечеря. Има здрави
маратонки и чиста бяла блуза,но уви..
Има от 2 до 4, но дядо го нямаше.
Белезите по колената са си там,както и
спомените.
Този път книгата е прочетена. Казваше
се "Не пораствай ! Капан е."

Автор: Алис Русева

" Той не е идеален. Нито пък ти. Двамата заедно, също никога няма да сте идеални. Но ако той може да те разсмее поне веднъж, ако може да те накара да преосмисляш нещата и ако признава, че е човек и че прави грешки, тогава се дръж за него и му покажи най-доброто, на което си способна. Той няма да ти рецитира поезия. Няма да мисли за теб непрекъснато. Но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш. Не го наранявай, не го променяй и не очаквай от него повече, отколкото може да даде. Не анализирай. Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи му, когато те ядосва и усещай липсата му, когато го няма. Обичай силно, когато има любов за изживяване. Защото идеални мъже не съществуват, но винаги има един мъж, който е идеален за теб ,,

- Боб Марли

МОРЕ

    Да се събудиш от звука на разбиващите се вълни в скалите - безценно. Вглеждаш се в него и няма край, една необятна шир сливаща се с небето. Гледаш, как всеки един слънчев лъч го гали и му подарява своята топлина. Гледаш го, слушаш го , а то ти дава свобода.
Л.Р

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
Caribiana

Не се бойте да дарите сгряващи думи и да правите добри дела... Колкото повече дърва слагаме в огъня, толкова повече топлина се връща към нас.

- Омар Хаям

"Силата на мъжа не е ширината на неговите рамене,
а в ширината на ръцете му, когато прегръща...
Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му,
а в нежните думи, които той нашепва...
Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има,
а в това, колко добър приятел е на децата си...
Силата на мъжа не се показва с това колко е уважаван в бизнеса,
а в това колко е уважаван в дома си...
Силата на мъжа не е в това колко силно удря,
а в това колко нежно докосва...
Силата на мъжа не е в това колко жени е обичал,
а в това колко верен може да бъде на една жена...
Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне,
а в болката, която може да разбере и да преодолее..."

"Уединението с книгите е по-добро от общуването с глупаци."
Пиер Буаст

"Когато бях на твоите години, си въобразявах, че като стана на тази възраст, ще съм открил смисъла на живота. Не съм по-близо до това, отколкото бях тогава. О...разбрах в какво не е. Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола, може би поместват снимката ти във "Форбс" и си мислиш, че всичко си разбрал. И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише: " О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо. И онези , които обичаш на тази земя... са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най добре ги обичай, докато можеш". "

Джоузeф Файндър ,"Параноя"

Моят дядо беше кулинар. Обаче не като онези, които сме свикнали да виждаме по телевизията - с изгладени бели престилки, татуировки, извънземни кухни и странни, малки порции.
Кухнята на дядо беше малка. Тенджерите и тиганите - очукани. А престилката му беше кърпена на десетки места. Той обаче никога не се отказа от нея. Казваше, че тя му била късметлийска, но така и не ми разказа историята й.
Дядо ми беше от онези благи и добри селски старци, в чийто очи е събрана едновременно цялата доброта на света и всичките последствия и разочарования, които носи тя. Баба все му викаше: - "Иване, Иване, будала беше и будала си остана!", а той кротко се усмихваше под мустак и никога не й отговаряше. Знам, че обичаше както баба, така и сприхавият й нрав.
В очите на дядо обаче, блесваше истинска искра, когато някой заговореше за готвене. Той събираше всичките си рецепти в една тетрадка с дървени корици, която винаги стоеше най-високо на бюфета. Никое от нас - децата не можеше да я достигне, даже и със стол.
Спомням си какво ми каза веднъж докато започваше някаква гозба - "Ей тъй мойто дете, започва всяко вкусно ядене!" - наряза лук, запържи го, запали клечка кибрит и духна пламъка й, а после я стисна между зъбите си - "Да не люти лука на очите, че баба ти да не си помисли, че плача!"
Беше истинско удоволствие да го наблюдаваш в кухнята и голяма чест да му помагаш да върши магията си. "Мария - каза ми веднъж - от тебе зависи да спасим тая яхния. Отиди в най-слънчевия край на градината и ми откъсни двата най-узрели домата, ще ги видиш. Не онези дето са вързани с червен конец, те са за друго и като се връщаш набери няколко люти чушлета и стръкче магданоз - ей тая трева тука до вратата дето е. Хайде тичай! Какво ме гледаш?" И аз тичах. Като вятъра. Вечерята зависеше от мен.
Ах градината! Градината на дядо беше смес от цветове, аромати, слънце, грижа и любов. Имах чувството, че зеленчуците и подправките го обичаха. Понякога той им говореше. И може би те го чуваха, защото даваха най-доброто от себе си.
Нямаше цветя! Не знам защо. Единствените цветове, които си спомням бяха тези на тиквичките, които дядо приготвяше в панировка. Кой да знае, че цветята били вкусни.? Но това беше неговият талант - правеше всичко много, много вкусно.
А мазето? Рафтовете бяха пълни с всички възможни видове зимнина, по рецепти предавани от поколение на поколение. Лютеницата! Туршията! Компотите! Толкова много храна - "Защото не се знае какви времена ще настанат, моето дете. Ние трябва да сме подготвени. Тъй са ме учили мене." Ако някога настанеше война, къщата на дядо беше мястото за спасение.
Когато дядо приключеше с готвенето всички сядахме на софрата, директно на земята върху изтъканите от баба черги или върху красиво избродираните с най-различни шевици, възглавници. Ставаше ти топло на тялото до печката и топло на душата от аромата на гозбата. Така се събирахме цялото семейство.
Дядо, като най-възрастния мъж, разчупваше питата, а единственият шум в стаята идваше от пукотът на горящите дърва в печката. Баба разсипваше гозбата в глинени съдове и на всички раздаваха дървени лъжици, защото така било по-вкусно. Дядо винаги сядаше последен и най-малко сипваше на себе си. Преди да започне да яде, затваряше очи и казваше нещо на себе си. Веднъж го попитах какво си мърмори, а той тихичко ми прошепна, че благодарил на кокошчицата, че дала живота си за да може днес да сме сити ние. Баба го чу и му каза: - "Иване, тебе добротата ти ще те убие някой ден. Будала си Иване, будала!"
Баба от време на време изпращаше дядо да заколи по някое животно, но знам, че сърце не му даваше да отнеме живот. За това тръгваше демонстративно към задния двор с брадвата в ръце, а оттам право при комшията да вземе от неговите заклани пилета или зайци. Нашите ги пускаше в гората зад къщата. Баба се правеше, че не забелязва. Хокаше го при всяка възможност, обаче го обичаше точно такъв, какъвто е.
Когато дядо си отиде, светът сякаш опустя. Сякаш стана по-малко цветен, по-малко добър и далеч не толкова вкусен. Но дядо успя да предаде на мен любовта си към готвенето. Без думи. Само с личния си пример. Така възпитаваха старите хора - на трудолюбие със собственото си трудолюбие. На смиреност със собствената си смиреност. На обич със собствената си обич. Без думи и поучения. Без книги за правилното възпитание. Само с интуиция кое е правилно и кое не.
Много пъти се опитвах да сготвя някоя от рецептите от тетрадката на дядо, но никога не успявах да постигна онзи вкус. Реших, че котлонът ми е прекалено силен, тенджерите твърде нови или подправките не-достатъчно свежи.  Истината обаче беше друга. Нямах тайната подправка, която дядо използваше при всяка гозба. Нямах вече дядовата обич.
Мария Миразчийска - #Мариачи

"Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича..."
Махатма Ганди

.. '' Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''

"Аз преди теб"
Джоджо Мойс

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш” - Джеймс Матю Бари

"Мечтите - каза ми някой, трябва да бъдат огромни, невероятни, почти невъзможни. Иначе просто са планове за утре!"

~Рая Видинска

Скъпа,
Мъжът на живота ти НЕ е онзи, който те е наранил най-много. Не е онзи, чието име искаш да забравиш и чието лице би познала и след 200 години, след 1000 живота. Не е мъжът, за който си изплакала очите си. Нито е онзи, на който си простила непростимото.
Този мъж е най-голямата ти болка. И най-важният урок.

Скъпа,
Мъжът на живота ти е онзи, който е съумял да залепи сърцето ти и дори да заличи пукнатините по него. Който ти е дал и ти дава толкова много любов, колкото не си мислела, че има за теб в цялата Вселена. Този мъж, който те усеща, както чувства самия себе си. Мъжът, който прави всичко да те радва и да те усмихва. Който гради бъдеще за вас двамата и не приема там, напред, до него да стои друга жена на твоето място. Мъжът, който го боли повече от теб, ако заплачеш. Онзи мъж, който не се отказва от теб и не те оставя, дори когато всички други го правят. Мъжът на живота ти е най-добрият ти приятел във всеки момент. Гледа те с истина в очите. И се бори за вас да сте " ние ". Оня, на който си оставила в ръце доверието си.
Той е, скъпа. Онзи мъж, който ти показва, че е по-различен, а е по-различен, защото обича. Обичай го.
Мъжът - болка разболява. Мъжът - щастие лекува и спасява.

Валентина Йоргова

"Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два.
За едното кафе.
Кино.
Или секс.

Не.
Трябва да го чувстваш непрестанно.
Просто защото знаеш.
Че някоя там.
Мисли за теб.
Повече отколкото ти самия го правиш.
Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби.
Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш.

Че я е грижа.
Дали си обядвал.
Какво ще вечеряте.
И кой сериал ще гледате.
Че ще те вика на пожар от другата стая.
Когато я мързи да вземе дистанционното.
За да те подгони с възглавница.
Ако не й го дадеш.

Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото.
Ще дойде до теб.
За да ти даде.
Топлота.
Докосване.
Ухание.
И само с един поглед ще разбира.
Какво те тормози.
И ти тежи.

После ще те прекъсне.
Преди дори да си отворил уста.
За да ти каже.
"Знам."

Щастието е достатъчно.
Когато знаеш.
Че някой там.
Не може без теб."

– "Пълно щастие" – Димитър Калбуров

"Tя ми харесва, защото носи един ангел в усмивката си и хиляда дявола в ума си."
- Хулио Кортасар

Научих се да живея с жена

Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш. Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш...

Вячеслав Прах

"Виж, не че не ми харесваш.
Облечена с най-скъпата си рокля.
На лачени високи токчета.
С грим и прическа.
Но не ми се ходи по заведенията.
С лъскавите сепарета.
Бутилки.
И кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено.
С фалшиви герои.
Усмивки.
И души.
Да не ходим по такива места.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче.
В което няма резервации.
Защото повечето хора дори не са го чували.
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
А времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е.
С какво е облечен.
Или с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
Не за да се показваме.
А за да чувстваме."

Из интернет пространството

Ще те последвам до края на света... ако последваш ме и ти 😍. Ще те обичам до края на всички дни, ако обичаш ме и ти. Ще ти разкажа всичките си мечти, ще те обичам, дори когато е трудно и няма да има ден, без да ценя това, че те имам до мен. Ще бъде приключение, животът ни - да. Ще пътуваме, ще живеем на различни места и ще работим това, което нашепват ни нашите сърца. Ще сме вечно млади по душа и никога няма да забравяме как открихме любовта. Като на игра... като на шега. Ще те последвам, където и да си. Ти само ме обичай... 😍
...
- Яж, чети, обичай и пътувай

Любовта за цял живот съществува. Тя не е приказка или измислена история. Иска ни се да е лесно, но нищо лесно не води до щастие. Любовта е да умееш да правиш нещо за другия, дори когато си уморен или да се извиняваш, дори когато си прав. Тя е да вярваш и да не се съмняваш, да даваш, без да получаваш на всяка цена. Любовта за цял живот търпи промени и става по-хубава от преди, когато страстта се превърне в обич, а тръпката в постоянна топлина. Любовта за цял живот... започва от сега 💓
...
- Яж, чети, обичай и пътувай

Такава съм

Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща.

Из интернет

Нужда
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Десислава Наумова

"Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна."

Катерина Хапсали

Когато крилете мечтаят за полет, обичта ги дарява с устрем...

ДОРИ ТАКАВА
Автор: Илиана Фончева

Усмивката ти нежно ме докосна,
копнежите със вяра озари,
дори такава тиха, безвъпросна -
тя мислите ми всички заплени.
И даже се понесох, сякаш птица,
във оня свят със дивните мечти…
Със сините простори ме ориса -
за теб, душата скрито да трепти.
Недей ме приземява там със думи -
такава ми е сладка волността!
Обърквам си посоките безумно -
превръщам ли безкрая в правила.
Житейските си битки не опазих
от грешки - да не скърша пак криле,
а всъщност уморена съм от важност
на всичките надеждни светове…
Гори ме съвестта ми - като нова
и щом избързам в чувствата напред,
когато грея слънчево-готова,
залива ме с най-парещия лед!
В сърцето ми е шепот теменужен
с размах за сила, с порив за живот…
Усмивка ме зове към обич трудна!
На лесната - не свикнах да съм роб...
08.06.2017г.

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда, не би си струвало да живеем."
/Йохан Волфганг Гьоте/

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О, колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
Дамян Дамянов
На днешната дата преди 18 години си отива големият Дамян Дамянов.

"Чудя се какво ли би било, ако живеехме в свят, където винаги е юни."
Дж. М. Монтгомъри

Има още такива мъже,
които подават ръка, отварят врати, подаряват цветя,
трият сълзи, рисуват усмивки, идват за теб, прегръщат те,
целуват по челото и остават.
Има още мъже, които знаят как да бъдат мъже и защо това е толкова важно...
Има още такива жени,
които ще сготвят вечеря, няма да целунат друг, ще се облекат красиво за теб, ще ти изгладят ризите, ще ти вдъхнат увереност, ще повярват в доверие, ще те разберат без думи, ще са силни и все пак ще се оставят да ги пазиш.
Има още жени, които знаят как да бъдат жени и защо това е толкова нужно... <3
Валентина Йоргова

- Как си?
- Изтощен, разорен, отчаян, но с усмивка!
- Въпреки всичко се усмихваш?
- Един въпрос, зададен от правилния човек, е причината да разбера, че нищо друго няма значение!
- Но ние дори не сме се виждали...
- Сърцето няма очи, но усеща, то няма и ръце, но докосва, понякога не му е нужна и причина, то просто обича...

- Жената, сине, отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти й е далече, кога й мълчиш с очи и не я галиш с ръце и с душа. Кога уж с тебе върви, а сама сеща себе си.
- Ако я обичам, тате? Не стига ли?
- Не стига, чедо. Сама жена си в постеля да замръква дълго не я оставяй! Да ти не топли друг мястото и да няма де ти сам да легнеш и да ти се напълнят ръце и сърце кога у дома си дойдеш. Любовта, сине, цялата е огън и жар! Ако не я топлиш, замръзва и веке не е същата, мигар в нощите да спи в постелята до тебе.
- А как се топли обич?
- С блага дума, чедо. С грижа. Кога похвалиш премяната и сготвеното на софрата. Кога забележиш тъгата в усмивката и я разтушиш. Да гледаш и да видиш, да слушаш и да чуеш тряб'а. Време да й даряваш. Да ти е мъжка думата, каквото й речеш, на две да не става, ама и хатър да й не чупиш! Обичта инат не трае. Товар от двама по-леко се носи, затуй в живот по двама крачат. Женското сърце, сине, не е като мъжкото. Мъжете една севда  носим в гърди до живот, като първата веке не любим! И втора, и трета да ни топли ложето, като първата втора обич си нямаме! Жената, чедо, дълго търпи, много обича, ама очи ти, ако дълго й не бляскат отпреде, чезнат, сърце й след друга светулка тръгва топлинка да си дири!
- Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "

Днес едно дете ме попита:
"Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?"
Аз отговорих: "Не сърцето си стои на едно място, в ляво..." - и в същото време си мислех... После, един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти когато изпитваш емоция или пада в стомаха когато те е страх или те боли нещо. Понякога бие по-силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено... Ще има дни когато ще си мислиш че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи... После ще има и ден в който ще разбереш че не всички имат сърце..."

Марио де Андраде

"- Тате, разкажи ми нещо интересно, за мама.
- Когато се уговаряхме с майка ти, да се видим и аз трябваше да я взимам от любимото й кафе, където се събираше с нейните приятелки, аз обичах да заставам отвън и да я наблюдавам, да наблюдавам невинните й жестове, които ми показваха една чиста, дори малко детска любов. Гледам я всеки път така се беше приготвила, че ми спираше дъха - романтични къдрици, спускащи се по лицето й и подчертани нежни женски черти. Красота! Когато нейните приятелки й говориха, тя ги гледаше празно, мислите й бяха насочени единствено към моето пристигане. Всеки път щом се чуеше врата тя се обръщаше с надежда, всеки път щом чуеше, че спира кола - тя потръпваше. Още неизминала и една минутка, си гледаше телефона, да не би пък да е пропуснала повикване, да не е забравила на режим без звук. И всеки път не беше, но тя намираше спокойствие у тези си действия. Крачетата й трепереха от вълнение. Изваждаше малкото си огледалце да види да не би да се е развалила нещо, да не се е изтрил блясъкът по нейните устни.Колко сладко нали? А в момента на пристигането ми - такова вълнение,такъв фурор от емоции и едновременно с това такова спокойствие от сигурността, която една мъжка сила дава на нежната женска душа.Така можеш да разбереш дали едно момиче е истински влюбено в теб, синко. Наблюдавай я - ако тръпне по срещите с теб, то хвани я и не я изпускай! Обичай я и така ще бъде най-красивата, защото най-красивата жена е обичаната!"

Знам, че я обичаш.
Иначе нямаше да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана.
Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.
Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледаше. С начина, по който ти се доверяваше. С това, че не се преструваше. Че беше истинска. Че беше себе си.
Не убивай това в нея. Не убивай нея.
Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.
Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я убивай.
Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай.
Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.
Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана.
Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.
Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.
Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай.

Автор: Илейн Йосеф
via Ениг ма

Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва.
След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука...

Васка Мадарова

"Времето е по-ценно от парите. Можеш да спечелиш повече пари, но не можеш да получиш повече време!"
Джим Рон

"Не разбирах за какво говори, макар моите чувства да бяха толкова разнообразни. Можех да напиша цял роман за тях, но устните ми не се отваряха и гласът ми не можеше да изрече и дума. Исках да кажа толкова неща, а не можех. Не можех, защото не ги разбирах. Не разбирах какво прави с мен, без да прави нищо..."
"Чаках точно теб " Стефана Белковска

"Обичайте навреме. След време няма време."
Валентина Йоргова

"- Обичахме се. Но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но видя ли я, бягам. Точно като дявол от тамян. Въпреки, че тя не е тамянът. Не, не! Тя носи в себе си липсващата част от моя ад.
- А къде е раят ти, Михаиле?
- Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
- Колко разстояние ви е нужно?
- Живот...Живот и половина..."

Мария Лалева, "Живот в скалите

"За босия щастието е чифт обувки. За човека със стари обувки щастието са новите обувки. За онзи с нови обувки то е по-стилни и маркови обувки. Разбира се, човек без крака ще е щастлив да е бос. Измервай живота си с това което имаш, а не с това което нямаш."
Майкъл Джоузефсън

“Изведнъж присъствието й запълва нищото и го превръща във всичко.” Блага Димитрова

Вземи една чиния и я хвърли на земята.
— Готово.
— Счупи ли се?
— Да.
— Сега се извини.
— Съжалявам.
— Като преди ли е?
— Не.
— Сега разбираш ли?

Рангел Вълчанов

"Съвсем малко е нужно, за да унищожиш един човек. Достатъчно е да го убедиш, че не е нужен на никого!"
Димитър Талев, "Железният светилник"

Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...
Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....
Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.
Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.
автор: unforgettable

"понякога стига
да знаеш
че има кой
да те изчака
да те посрещне
да ти прости
разни неща
да ти сипе вино
без да ти брои
чашите
да те завие
старателно
като подпъхне
крайчетата
на одеалото
да ти разтвори
витамин сутринта
и да ти стопли
супата или душата
когато е нужно
понякога стига
да знаеш
че има кой
и че тебе те има
някой."
Aвгустин Господинов

"В момента, когато се зачудя дали ме обича истински, си тръгвам. Винаги съм знаела, че когато е така, го знаеш със сигурност.
Усещаш го в дълбоките погледи, в чувствените докосвания, в моментите на открадната нежност.
Отпускам се единствено в ръце, които знаят какво е труд, колко стени трябва да разбият, за да постигнат целта си, колко рани трябва грижовно да закърпят.
Едновременно сила и уязвимост. Любов, загуба, приятелство. Тези неща винаги са ме привличали.
Искам мощ, която да укроти всичките ми бури, да разбие черните облаци, виснали над главата ми, да приспи ураганите, които бушуват в мен. Да остави тлеещи вулкани. Аз съм мъжко момиче, но обичам да бъда обгрижвана. Обичам жестовете, искам подкрепа. Мъжът до мен трябва да е по-силният, той трябва да знае как да контролира нещата. Когато загубя посоката и не знам накъде да поема, неговото докосване трябва да е като връщане у дома. Първо всеки да има себе си, а после да има и "Ние". Да се движим в една посока, но и всеки да има своя Вселена, та да не си доскучаем.
Ние се усъвършенстваме и изграждаме. Заедно се борим и подкрепяме, за да станем по-добри".

Мия.
Из " Дневниците на Мия "