Колко просто и скромно нещо е щастието:
чаша вино, печени кестени,
звукът на морето…
Всичко, което е необходимо,
за да се чувствате,
че тук и сега щастието е - просто и скромно сърце."
Никос Казандзакис, "Алексис Зорбас

Не ми е нужно много,
за да съм щастлива!
Нямам нужда от скъпи
подаръци и луксозни
ненужности ...
Стига ми нежна дума
или жест, мила усмивка,
поглед топъл и мек...
Дори листото жълто
от земята би зарадвало
душата ми ранима...
Не ми е нужно много,
за да съм щастлива!
Стига ми да знам,
че някой ме носи
в сърцето си,
и за него съм
Слънце в душата ,
и радост в живота.

SOLITA

Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж.
Седнах кротко, реших да му кажа:
" – Слушай мило, Той е истински мъж,
но към нас е студен и нехае."
Тъй говорих му ден подир ден -
после спрях. На сърцето окови -
ти повярвай ми – аз не можах да му сложа.
Говорих… говорих…
Плаках, молих се – карах се с него.
Заболя ме. Видях го – кърви.
То се сви и удари в мен смело:
" - Не, не искам да чуя! Мълчи
И сега те обича безумно."
Аз се правя, че нищо не знам…
Нощем чувам го – плаче… бездумно
и заключва се в своя зандан.
Ти недей го вини…
Безпощадна е съдбата му в този живот.
То не иска отплата – но е вярно
и раздава с пълни шепи – Любов!

Маргало

"...човек не бива да сдържа и задушава миговете на щастие, когато нахлуят в сърцето му. Те и без това са рядко...Слуша ти се страстно музика, до сълзи се трогваш от нея!...Слушай я! Обичаш някого искрено и честно-няма нужда да се срамуваш от това, да сдържаш, да отлагаш за по-подходящо време радостта си! Тя може и да не се върне...Позволи на душата си да изживей тия сладостни мигове!...Иначе постепенно ще я парализираш, ще я изсушиш и тя ще стане чувствителна само към глад, студ и още нещо..."

Св. Бъчварова

Бъдете благодарни, че все още не разполагате с всичко, което желаете - така има какво да очаквате с нетърпение..
Бъдете благодарни, когато не знаете нещо - това ви дава възможност да научавате нови неща.
Бъдете благодарни за всяко ново предизвикателство - това ще изгради вашата сила и характер.
Бъдете благодарни за грешките си - те ще ви научат на ценни уроци.
Лесно е човек да благодари за хубавите неща. Животът ще се осъществи в цялото си богатство, когато човек се научи да е благодарен и за неуспехите си, защото те го карат да израсне и да се развие.
Благодарността превръща негативното в позитивно.

Из Страничката на Силвия

Обичай ме!
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай,
ненаситно,
отмерено,
за всеки ден да има.
И аз така ще те обичам,
да има обич за години.
И бавно да ме любиш, искам.
Дорде нощта се срещне с утрото.
Нали годините пропуснати
не ще наваксаме набързо.
Нали ще преживеем всичко,
което млади не сме дръзнали?
Ела.
И бавничко обичай ме.
Нали за никъде не бързаме?

Мая Попова

Не позволявай околните да дефинират личността, живота и същността ти!
Гледай да не ти е скучно сам със себе си!
Бъди добър, без да си простодушен!
Яж добра храна, чети, пътувай!
Обичай само тези, които заслужават, останалите дарявай с благосклонност!

Кари Брадшоу

"И двамата все едно се бяха разпознали.Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот.Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде? И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб."

Радослав Гизгинджиев - "РАЙ

12 истини, които осъзнаваме, когато се отказваме от нещо 

Често да се откажем от нещо или от някого няма нищо общо с проявата на слабост. Напротив, това решение показва лична сила. Отказваме се и си тръгваме не защото искаме Вселената да осъзнае колко стойностни сме като хора, а защото най-накрая ние самите сме осъзнали своята стойност, пише "Мениджър Нюз".

На тази тема е посветен този кратък текст от блогъра Марк. Свързан е с това да разбереш колко много струваш ти самият и така да прозреш и отхвърлиш негативните идеи, навици и хора в живота си.

Тук следват 12 осъзнати истини, за които да помислим преди да се откажем от нещо.

1. Миналото може да открадне настоящето ти, ако му позволиш. Можеш да прекараш дни и седмици, седейки сам в тъмна стая, анализирайки прекомерно ситуации, които са били, за да съединиш парченцата заедно и да си представиш какво евентуално би могло или не би могло да се случи. Или да оставиш всичко това, защото е непроменимо, и да погледнеш напред към деня.

2. Не всички и всичко в живота е предвидено да останат. Случват се неща, които не желаем, но трябва да приемем. Неща, които не искаме да разбираме, но трябва да научим. Хора, без които не можем да живеем, трябва да пуснем на свобода. Някои личности и обстоятелства влизат и излизат от пътя ни, за да ни направят по-силни хора. Смисълът е в това, че без тях развитието ни като хора е невъзможно.

3. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяш с тях. Винаги гледай към това, което имаш, а не към това, което си изгубил. И мисли какво да направиш с притежаваното от теб сега.

4. Понякога просто трябва да дадеш максимално най-доброто от себе си и да се оставиш на всичко останало.

5. В живота си контролираш само един единствен човек и това си ти самият. Има само един път към щастието и той е да спреш да се тревожиш за всичко, което е извън обсега на контрола ти.
6. Приеми, че това, което е правилно според теб, може да е погрешно според другите. И обратно. Мисли за себе си и позволи на останалите привилегията и те да мислят за тях самите. Всички танцуваме под ритъма на различни барабани в нашия живот.

7. Някои хора ще откажат да те приемат такъв, какъвто си. Винаги избирай обаче да останеш верен на себе си. Дори с риск да предизвикваш присмех. Можем да бъдем дори на красивата, вкусна червена ябълка в света и пак ще има хора, които не обичат ябълки.

8. Истинските връзки могат да съществуват само върху солидна основа от истина. Когато има пробив в едно общуване, винаги трябва да последва тежкият разговор.

9. Светът се променя, когато ти се променяш. Упражнявай се истински да виждаш това, което гледаш. Ти си там, където мислите и възприятията ти от миналото са те отвели. Утре ще бъдеш там, където ще те отведат. Ако искаш да промениш живота, първо трябва да пренасочиш гледната си точка.

10. Можеш да вземаш решения или можеш да се оправдаваш. Животът е продължително упражнение по кретивно разрешаване на проблеми. Грешката не е провал, докато не откажеш да я коригираш.

11. Обикновено са необходими само няколко негативни забележки, за да убиеш мечтата на един човек. Не убивай мечтите на хората с отрицателни думи и не се съгласявай с тези, които го правят.

12. Понякога да си тръгнеш е единственият начин да спечелиш. Никога не си губи времето да опитваш да обясняваш защо си постъпил така на хора, които са се доказали в това, че не те разбират. Защитавай интелигентността си с постъпки, не с обяснения.

От marcandangel.com
http://www.obekti.bg/chovek/7899-12-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8,-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5,-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE

17 лоши решения в живота на човека

от 13.08.2012 11:21

Понякога дори най-малките решения в живота ни могат да го променят завинаги. Дори тези избори, които вземаме, без да му мислим много. Когато се обърнем назад, съединяваме точките и виждаме, че в много случаи те са предопределили пътя ни дори повече от големите, обмислени стъпки.
В тази връзка блогърът Марк определя 17 лоши решения в живота на човека, които трябва да избягваме по пътя си. Нарича ги „ужасни”, дори „най-смъртоносни”. Ето кои са те.
1. Да не обичаш това, което е. Обичай това, с което се занимаваш, докато успееш да се ангажираш с друго, което обичаш, казва той. Обичай мястото, където си, докато не намериш друго, което обичаш повече.
2. Да чакаш и да чакаш и да чакаш. Хубавите неща всъщност не идват при тези, които изчакват, а при тези, които действат и преследват мечтите си.
3. Да променяш себе си, защото другите са се променили. Хората се променят. Свикни с това. Приеми го. Пожелай им всичко добро. И бъди щастлив по своя начин.
4. Да позволиш на душевната мъка да те определи. Не позволявай на временните си рани да те сломят. Силен е не този, който не плаче, а този, който за момент бурно показва сълзите си. Въпросът е колко бързо ще се изправиш.
5. Да бягаш от проблемите си. В това надбягване никога няма да си медалист.
6. Да бъдеш неблагодарен. Дори в райските места неблагодарното сърце съзира недостатъци. Избери да видиш света с благодарни очи. Той няма да изглежда така повече.
7. Да позволиш за дълго гневът да обхване сърцето ти. Най-доброто лекарство е силна доза любов, смях и забрава.
8. Да вярваш, че красотата изглежда по определен начин. Истината е, че оригиналността и излъчването са красота.
9. Да позволиш на очакването ти да се изроди в яд.
10. Да не уважаваш останалите. Третирай хората така, както искаш да се отнасят към теб. Каквото и да стане в живота ти, ако си добър с хората около теб, ще оставиш добра диря, независимо какви идеали си решил да преследваш.
11. Да не уважаваш себе си. Бъди добър със себе си в мислите си, в думите и в действията.
12. Да си налагаш място в живота на неверни приятели и любими. Хората, които искат да останат в живота ти винаги ще си намерят начин да го направят. Истинските приятели и любови остават верни. Не се бори отчаяно за място в нечии живот. Никога не принуждавай други хора да обособяват насила пространство в техния за теб.
13. Да се втурваш прибързано в любов. Не е трудно да се намери някой, който бързо ти казва, че те обича. Трудно е да се намери друг, който истински го има предвид.
14. Да неглежираш най-важните си връзки.
15. Да опитваш да контролираш всеки отделен детайл. Във всичко.
16. Да не поемаш рискове. Да те е страх какво би станало при провал.
17. Да се откажеш от самия себе си. Животът често не ни дава това, което ни се иска, но така се случва не защото не го заслужаваме, а защото заслужаваме нещо по-добро. Важното е да продължиш да вярваш в това, което само ти си способен да направиш с ума и ръцете си. Него никой не може да ти отнеме.
Съвети от marcandangel.com
http://www.manager.bg/news/17-loshi-resheniya-v-zhivota-na-choveka?utm_source=facebook&utm_medium=cpc&utm_campaign=fb-pay-ad

Защо в нашата култура винаги жертваме себе си заради другите и това се счита за добро? Защо сме по-взискателни, критични и склонни да наказваме себе си, отколкото всеки друг? Причината винаги е една и съща: все още не сме се научили да обичаме себе си. Ако смятате, че е трудно да кажете на друг човек: "Сърцето ми е отворено за теб - каквото и да направиш", то е нищо в сравнение с трудността, пред която ще се изправите, когато трябва да кажете: "Аз. Аз съм този, с когото живея, откакто се помня. Аз самият. Вратата на сърцето ми е отворена и за мен самия. За всичко, което съм, каквото и да съм направил. Влез".

Аджан Брам
Отвори сърцето си

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
"Единайсет минути", Паулу Коелю

"Чувствах се преизпълнена с решителност, на седмото небе от щастие. И през ум не ми минаваше, че допускам най-разспрострaнената и най-болезнена грешка, която жените правят откакто свят светува: да си мислят лековерно, че с любовта си могат да променят мъжете, които обичат...!"

"Любов", Елиф Шафак

ПОМНИШ ЛИ.......?

Спомняш ли си първата ни среща? -
обърнах се и те видях пред мен.
Усмивката ти беше съвършена -
създадена единствено за мен.

Спомняш ли си онези първи погледи,
изпълнени с такава страст,
каквато предвещаваше едно -
че твоята любов съм аз.

Помниш ли и първите ни моменти?
Първите ни искрени признания?
Първите ни дребни караници
и първите разочарования?

Спомняш ли си късните ни срещи,
когато те посрещах на вратата?
И сутрините,щом си тръгнеше,
виждаше ли в мен горчивината?

Помниш ли сериозните ни думи
и нашите,невинните игри?
Колко сладко се прегръщахме,целувахме
и колко влюбен беше ти..?

Спомняш ли си жертвите,сълзите..
..и съдбата,помъчила се да ни раздели..
Но се преборихме,успяхме!
Не можа животът да ни победи.

Помниш ли и тихите ни нощи...?
Прегърнати заспивахме,нали?
И онази топлина на тялото ти
караше сърцето ми да затупти..

Помниш ли,че плачех,като си помислех,
че злобата може да ни раздели?
А ти се смееше и казваше спокойно,
че нищо няма да ни промени..

Помниш ли нетърпението да се видим
и любовта..ах,любовта!
Тя като парашутче на глухарче
в ранна есен отлетя..

......................................................

Спомняй си за всяка наша среща,
не забравяй,че животът е лютив..
Носи ме винаги в сърцето си
като спомен най-красив...

Вероника Маринова

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”
Ралф Уолдо Емерсън

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема.

Ако сте депресирани, живеете в миналото. Ако сте загрижени, живеете в бъдещето. Ако сте в мир, живеете в настоящето. - Лао Дзъ

"В случай че не ме обичат, предпочитам да ми го кажат и да си тръгнат. А ако не се осмелят да ми го съобщят, нека си идат в мълчание. В това мое искане няма злонамереност, нито обида - чисто и просто не желая да съм край хора, които не искат да бъдат с мен." Хорхе Букай

Май ще бъде ... Май
Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко.. на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.
На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.
На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...

caribiana

..защото няма значение дали някой ти се е обадил или не, дали ти си го чакал, къде сте се засекли случайно, кого си обичал преди, колко време имате, какво ви разделя, къде се намирате, как се чувстваш, как не спиш, как някой те разсмива или се ядосваш (а другия дори не предполага)...няма значение!!!
..каквото трябва да се случи, ще се случи, и каквото няма да се случи, просто няма да се случи, независимо дали си готов, независимо дали чакаш, независимо дали го искаш от цялото си сърце!...

Вероника Маринова

"Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново.
От друга страна, след като отворим някаква врата през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем."

Паулу Коелю - "Единадесет минути"

"Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива...Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват."

Елиф Шафак

110 книги, които образованият трябва да прочете


Според един от най-авторитетните британски вестници „The Daily Telegraph” на света има 110 книги, които всички уважаващи себе си джентълмени и дами са длъжни да прочетат, за да имат самочувствие на образовани хора. Това ще им даде възможност да водят непринуден светски разговор дори с кралицата на Великобритания. Вероятно повечето читатели никога няма да имат шанса да водят частен разговор с кралицата, но при всички случаи прочитането на тези книги ще им бъде от огромна полза.

КЛАСИКА
Омир – „Илиада” и „Одисея”
Антъни Тролъп – цикъла „Барсетшърски хроники”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”
Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер”
Шарлот Бронте – „Джейн Еър”
Лев Толстой – „Война и мир”
Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”
Уилям Текери – Панаир на суетата”
Гюстав Флобер – „Мадам Бовари”
Джордж Елиът – „Мидълмарч”

ПОЕЗИЯ
Уилям Шекспир – Сонети
Данте Алигиери – „Божествена комедия”
Джефри Чосър – „Кентърбърийски разкази”
Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия”
Джон Кийтс – „Оди”
Томас Елиът – „Безплодна земя”
Джон Милтън – „Изгубеният рай”
Уилям Блейк – „Песни на невинността”, „Песни на опитността”
Уилям Бътлър Йетс – „Избрано”
Тед Хюз – „Избрано”

БЕЛЕТРИСТИКА (изящна словесност)
Хенри Джеймс – „Женски портрет”
Марсел Пруст – „По следите на изгубеното време”
Джеймс Джойс – „Одисей”
Ърнест Хемингуей – „За кого бие камбаната”
Ивлин Уо – трилогията „Меч за воинска доблест”
Мюриъл Спарк – “The Ballad of Peckham Rye”,
Джон Ъпдайк – поредицата романи за „Заека”
Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота”
Тони Морисън – „Фаворитка”
Филип Рот – „Човешкото петно”

РОМАНТИКА
Дафни дьо Мюрие – „Ребека”
Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий”
Томас Малори – „Смъртта на Артур”
Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки”
Мери Рено – трилогията за Александър Велики
Патрик О’Брайън – „Господар и командир” (романите за капитан Джак Обри и Стивън Матурин)
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Борис Пастернак – „Доктор Живаго”
Томас Харди – „Тес от рода Д’Ърбървил”
Елинор Хибърт (Джин Плейди, Виктория Холт) – сагата „Плантагенет”

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”
Клайв Луис – „Лъвът, вещицата и дрешникът“
Джон Толкин – „Властелинът на пръстена”
Филип Пулман – „Тъмните му материи”
Жан дьо Брюноф – „Бабар”
Едит Несбит – „Децата от гарата”
А. А. Милн – „Мечо Пух”
Джоан Роулинг – „Хари Потър”
Кенет Греъм – „Шумът на върбите”
Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата”

ФАНТАСТИКА
Мери Шели – „Франкенщайн”
Жул Верн – „Двадесет хиляди левги под водата“
Хърбърт Уелс – „Машината на времето”
Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“
Джордж Оруел – „1984”
Джон Уиндъм – „Денят на трифидите“
Айзък Азимов – поредицата за „Фондацията”
Артър Кларк – „Одисея в космоса”
Филип Дик – „Беглец по острието“
Уилям Гибсън – „Невромантик”

КРИМИНАЛЕТА
Патриша Хайсмит – „Талантливият мистър Рипли“
Дашиел Хамет – „Малтийски сокол”
Артър Конан Дойл – „Приключенията на Шерлок Холмс”
Реймънд Чандлър – „Големият сън”
Джон льо Каре – „Калайджия, шивач, войник, шпионин”
Томас Харис – „Червеният дракон”
Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес”
Едгар Алън По – „Убийствата на улица Морг“
Уилки Колинс – „Жената в бяло”
Елмър Леонард – „Направо”

КНИГИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА
Карл Маркс – „Капиталът”
Томас Пейн – „Правата на човека”
Жан-Жак Русо – „Обществения договор”
Алексис дьо Токвил – „Демокрацията в Америка”
Карл фон Клаузевиц – „За войната”
Николо Макиавели – „Владетелят”
Томас Хобс – „Левиатан”
Зигмунд Фройд – „Въведение в психоанализата“
Чарлз Дарвин – „Произход на видовете”
Дени Дидро – „Енциклопедия”

КНИГИ, КОИТО НИ ПРОМЕНИХА
Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Ричард Бах – „Джонатан Ливингстън чайката“
Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“
Малкълм Гладуел – „Повратната точка”
Наоми Улф – „Митът за красотата”
Делия Смит – Вегетарианска колекция”
Питър Мейл – „Една година в Прованс“
Дейв Пелцър – „A Child Called It”
Лин Трас – „Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation”.
Бен Шот – „ Schott’s Original Miscellany”

ИСТОРИЯ
Едуард Гибън – „Залез и упадък на Римската империя“
Уинстън Чърчил – „История на народите, говорещи на английски език”
Стивън Рънсимън – „История на кръстоносните походи”
Херодот – „История”
Тукидид – „История на Пелопонеските войни”
Томас Лорънс – „Седемте стълба на мъдростта”
Англо-саксонски хроники
Орландо Файджес – „Трагедията на народите”
Симон Шама – „Гражданите: хроника на Френската революция”
Дж. П. Тейлър – „Втората световна война”

ЖИВОТООПИСАНИЯ
Августин Блажени – „Изповеди”
Светоний – „Дванадесетте цезари”
Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“
Примо Леви –„Нима това е човек?”
Зигфрид Сасун - „Memoirs of a Fox-Hunting Man”
Литън Страчи – „“Eminent Victorians: Cardinal Manning, Florence Nightingale, Dr. Arnold, General Gordon“
Елизабет Гаскел – „Животът на Шарлот Бронте”
Робърт Грейвс – „Good-Bye to All That“
Джеймс Босуел – „Животът на Самюел Джонсън”
Алън Кларк – „Дневници”

Източник: lira.bg

"Кафето е като любовта, колкото по-търпелив си с него, толкова по-хубаво става."
"Чест", Елиф Шафак

Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на тръните на една...Да се откажеш от мечтите си, защото една не се е сбъднала...да спреш да се доверяваш на приятелите си, защото един те е предал..Да не вярваш на любовта, защото една е останала несподелена или някой те е наранил...Да спреш спреш да се бориш за щастието, защото не си успял от първият път...
Надявам се, че ти продължаваш по своя път и не си попаднал в тази лудост... Запомни, че винаги ще дойде нов шанс, нов приятел, нова любов...Бъди упорит в стремежа си към щастие. Винаги продължавай да опитваш.

"През последните няколко деситилетия живеехме в култура, която превъзнасяше славата, парите и властта, и много хора повярваха, че това са истинските ценности, към които трябва да се стремят. Но ние не подозираме, че зад кулисите има ловки анонимни манипулатори. Те разбират,че най-ефективната власт е онази, която хората не забелязват - докато не стане прекалено късно, защото ще са в капана."
Из "Победителят е сам"- Паулу Коелю

"Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си."
Петър Дънов

"Само една женска красота признавам: дискретната, която те кара да я откриваш всеки миг като находка!"

Блага Димитрова - "Лице"

Минало...и бъдеще...

Не се мръщи! Не ми обръщай гръб сърдито..
..затова,че си прочел онези думи сладки..
Сега - обзет от паника и от съмнения,
ти идва да разкъсаш всичките тетрадки.

И без това не съм ти позволявала
в онзи мой личен,таен шкаф да ровиш!
Милият ми воин..струва ли си,ми кажи,
с мисли,описани във листи,да се бориш?

Нима ти си нямал никога разтърсваща любов?!
Имал си! Не ми трябваха стихове,че да разбера..
По неизказани страхове и по бълнувания,
успях дори по кожата ти да чета..

..че вече някой друг оттам горещо е преминал
и е оставил с устните си белези,следи..
Като брайловата азбука по теб опипах
на миналото болките-издатини!

Но макар,че тетрадки твои не открих
и това,че не бе описал нищо в къс хартия,
не значи,че не разбирам - обичал си и ти..
Но не посегнах "римите" ти да изтрия!

Затова не ме съди толкова жестоко,
че нося в себе си душата на поет!
Че съм оставила слова любовни и дълбоки -
погребани в метафора,заглавие,куплет..

Обърни се,мили,и ела да те прегърна!
След това миналото в шкафа прибери...
..че настоящето и бъдещето пред теб се е разлистило -
Ето ме! Разгръщай ме..Пиши...

Вероника Маринова

" Къщата се изгражда с човешки ръце, а домът - с човешки сърца. "

"И понеже нямам много да ти дам...
Само стръкче обич от сърцето, и една усмивка...
Една молитва и една надежда -
да бъдат с теб, когато няма да съм там..."

Габриел Гарсия Маркес

От север на запад

Слънцето напичаше големите прозорци на стоманеното чудовище. И само полъхът на северния вятър освежаваше пътниците в малкото купе. Там беше той. Седеше във втория вагон от лявата страна на прозореца и гледаше красотата на Стара планина. Пътят беше дълъг, а той се облегна на твърдата седалка и се унесе. Но сънят му беше нарушен от минаващия на проверка кондуктор. Тогава извади документите си и му поиска дискретно билета, за да го провери. След проверката на господин кондуктора той отвори сака си и извади малко храна, защото не бе закусил, за да не изпусне влака. Закуси и излезе извън купето, като се спря на отворения прозорец, за да почувства чистия въздух на този съвършен рай. Влакът се спускаше бавно покрай къщите, заобиколени от големи и сгъстени дървета, а очите на младежа блестяха от очарование. Мина един час и вече влакът се намираше в подножието на Искърското дефиле, а прелестната природа на България беше изумителна.Тогава той извади фотоапарата си и започна да снима. Една след друга снимките му излизаха, а те самите бяха повече от нереални. Всичко наоколо се беше умълчало, като или четеше стар вестник, или се опитваше да поспи от тези майски жеги, но само той седеше, снимаше и се изумяваше в колко красива страна сме родени.
(Цветослав Иванов)

"Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Съгласно своята система от ценности и вярвания, те имат свои собствени мнения и възгледи. Така че, онова, което мислят по ваш адрес, не се отнася за вас, а за тях самите."

Мигел Руис

"Жената, позволила на тайната си любов да се разгори в сърцето й, е безумна, защото тази любов, несподелена и негласна, ще опустоши душата, която я храни; а дори любовта да е открита и споделена, тя като блуждаещ огън ще я доведе до дълбоко тресавище, откъдето няма измъкване."
Шарлот Бронте — "Джейн Еър"

Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин

На сбогуване

Сърцето ми като напукано стъкло е
и свило се е сякаш го е страх,
горкото...иска да се пръсне,
днес със тебе се сбогувам аз.

Душата ми изпада в безтегловност,
усмивката ми някъде потъва,
задавам си един въпрос:
Ще ме забравиш ли докато се върнеш?

И в този миг остават само
спомен и момент,
във който се сбогуват двама
и остава тя...да чака него.

Аз зная, че няма да се върнеш
поне не за да останеш с мен,
но много ми се иска да обърнеш
внимание на редовете, писани от мен.

/не знам кой е автора/

"Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно" - Питър Пан

"Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса. Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич. Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд. Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си. Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро."

"Когато Хари срещна Сали" - Хари Бърнс

"Във истинско влюбеното сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността."

Фьодор Достоевски

"Такъв е животът:можеш да се превърнеш в ангел, глупак или престъпник -и никой няма разбере това.Но ако ти липсва едно копче,всички ще забележат."

Триумфалната арка- Ерих Мария Ремарк

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
...Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна и ми казва -
"Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте
прекрасни и налудничави смели мечти!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!
Петя Ходжева

„Децата научават това, което са изпитали”

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещнат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

цитати от книгата „Седмата посока” на Жанет Орфану

" Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки ябълки от дърво или стоейки под дъжда”

~ Одри Хепбърн

"Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около шест минути... Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете."

"Физика на тъгата" - Георги Господинов

"Преди да тръгнете да търсите щастието, проверете -
може вече да сте щастливи. Щастието е мъничко, обикновено и не се набива на очи - затова и много не успяват да го видят."

~ Душан Радович

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Никога не мога да обичам от благодарност. Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие."

Блага Димитрова-"Отклонение"

" Нищо подобно, малкия. Любовта трае толкова, колкото трябва и въобще не ми пука. А ако искаш да трае по-дълго, смятам че трябва да се научиш да скучаеш. Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека поне търсим приятна досада."

Фредерик Бегбеде - "Любовта трае три години"

"Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за изгаряне на калории. Вярвам в целувките, в много целувки. Вярвам, че мога да бъда силна, когато се случват лоши неща. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам в утре, и вярвам в чудеса."

Одри Хепбърн

Когато ти и аз се срещнем,
ще сме два свята, които се срещат,
ще бъдем две приятелски вселени.
Ти си твоята вселена с твоя център,
а аз — моята вселена с моя център.
Чудесно ще е,
когато ти и аз се срещнем!…

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

Затварям очи
и политам,
за да те потърся…
Виждам те
и приближавам.
Погледът ми е
като прегръдка.
Галя те.
Усещам кожата ти
и ръцете ти — студени са (но само днес).
Вдишвам те.
Докосвам с устни челото ти,
а ти дори не забелязваш.
А може и да ме усещаш.
Може би точно в този миг
и без сама да знаеш защо,
също си мислиш за мен.

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

„Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз, най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз“.

Карл Роджърс

На него

Пиша ти, може би за последно. Отново, с верния ми приятел – листа хартия.. той ще бъде за теб. Думите ще бъдат за теб. Дълго време се страхувах, че може да дойде момент, в който няма да съм казала всичко, което съм искала. Тъй като този момент подсказа за идването си, реших да го изпреваря, преди да е станало късно. В това писмо ще кажа всичко, което искам и не искам да знаеш. Всичко, без да оставям нещо за ‚друг път‘. Слушай. Винаги си бил по-силен от мен. Не само физически, най-вече психически. Носиш силен дух, непокорим, който ти дава волята и смелостта да продължиш напред, без мен. Аз не съм като теб, аз съм слаба. Та нали съм жена?! Личи ми, когато ме боли, личи и когато не оставям миналото да си отиде, защото се надявам да променя нещо. Както сега.. опитах се да върна малка част от това, което имах с теб, но не можах. Липсва ми. Липсваш ми ти. Онази вечер, когато те целунах, помниш ли? Не съжалявам за тази целувка. Тя беше от онези целувки, за които знаеш, че са последни, но въпреки всичко, трябва да им се отдадеш. Исках отново да се почувствам по начина, по който се чувствах, когато всичко беше наред. Успях. А сега.. мразя колко късно осъзнах грешките си, мразя, че те изгубих. Мразя, че не знаех какво имам, мразя колко много те искам. Усещам една празнина вътре в себе си. С теб така ли е? Научих, че трябва да се отнасям с хората, които обичам, така, както искам аз да бъда обичана. Замислям се над нашата история с теб, и да.. ако можех да върна времето назад, щях да променя много неща. Щях да бъда друга. Но всичко се връща.. жалко, че го разбрах по трудния начин. Ти сега си щастлив с нея и аз не искам да ти преча. Нали е любов, когато позволиш на човека, който обичаш, да бъде щастлив, макар и да не е с теб?! Знай, че ме боли, но и това ще мине. Държа много на теб, прекалено много значиш за мен. Чувствам се добре, защото казах и последното, което имах. Бъди щастлив и обичан! Обичай и ти!
Целувам те,
твоя И.

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”