От север на запад

Слънцето напичаше големите прозорци на стоманеното чудовище. И само полъхът на северния вятър освежаваше пътниците в малкото купе. Там беше той. Седеше във втория вагон от лявата страна на прозореца и гледаше красотата на Стара планина. Пътят беше дълъг, а той се облегна на твърдата седалка и се унесе. Но сънят му беше нарушен от минаващия на проверка кондуктор. Тогава извади документите си и му поиска дискретно билета, за да го провери. След проверката на господин кондуктора той отвори сака си и извади малко храна, защото не бе закусил, за да не изпусне влака. Закуси и излезе извън купето, като се спря на отворения прозорец, за да почувства чистия въздух на този съвършен рай. Влакът се спускаше бавно покрай къщите, заобиколени от големи и сгъстени дървета, а очите на младежа блестяха от очарование. Мина един час и вече влакът се намираше в подножието на Искърското дефиле, а прелестната природа на България беше изумителна.Тогава той извади фотоапарата си и започна да снима. Една след друга снимките му излизаха, а те самите бяха повече от нереални. Всичко наоколо се беше умълчало, като или четеше стар вестник, или се опитваше да поспи от тези майски жеги, но само той седеше, снимаше и се изумяваше в колко красива страна сме родени.
(Цветослав Иванов)