ПОМНИШ ЛИ.......?

Спомняш ли си първата ни среща? -
обърнах се и те видях пред мен.
Усмивката ти беше съвършена -
създадена единствено за мен.

Спомняш ли си онези първи погледи,
изпълнени с такава страст,
каквато предвещаваше едно -
че твоята любов съм аз.

Помниш ли и първите ни моменти?
Първите ни искрени признания?
Първите ни дребни караници
и първите разочарования?

Спомняш ли си късните ни срещи,
когато те посрещах на вратата?
И сутрините,щом си тръгнеше,
виждаше ли в мен горчивината?

Помниш ли сериозните ни думи
и нашите,невинните игри?
Колко сладко се прегръщахме,целувахме
и колко влюбен беше ти..?

Спомняш ли си жертвите,сълзите..
..и съдбата,помъчила се да ни раздели..
Но се преборихме,успяхме!
Не можа животът да ни победи.

Помниш ли и тихите ни нощи...?
Прегърнати заспивахме,нали?
И онази топлина на тялото ти
караше сърцето ми да затупти..

Помниш ли,че плачех,като си помислех,
че злобата може да ни раздели?
А ти се смееше и казваше спокойно,
че нищо няма да ни промени..

Помниш ли нетърпението да се видим
и любовта..ах,любовта!
Тя като парашутче на глухарче
в ранна есен отлетя..

......................................................

Спомняй си за всяка наша среща,
не забравяй,че животът е лютив..
Носи ме винаги в сърцето си
като спомен най-красив...

Вероника Маринова