Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя
друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да
спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова
уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на
сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези
пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се
случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало
под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки,
че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал
банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало
детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от
твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам
да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много
и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са
най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и
изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е
истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без
да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат
значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре,
фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и
приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до
края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето
прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар