Минало...и бъдеще...

Не се мръщи! Не ми обръщай гръб сърдито..
..затова,че си прочел онези думи сладки..
Сега - обзет от паника и от съмнения,
ти идва да разкъсаш всичките тетрадки.

И без това не съм ти позволявала
в онзи мой личен,таен шкаф да ровиш!
Милият ми воин..струва ли си,ми кажи,
с мисли,описани във листи,да се бориш?

Нима ти си нямал никога разтърсваща любов?!
Имал си! Не ми трябваха стихове,че да разбера..
По неизказани страхове и по бълнувания,
успях дори по кожата ти да чета..

..че вече някой друг оттам горещо е преминал
и е оставил с устните си белези,следи..
Като брайловата азбука по теб опипах
на миналото болките-издатини!

Но макар,че тетрадки твои не открих
и това,че не бе описал нищо в къс хартия,
не значи,че не разбирам - обичал си и ти..
Но не посегнах "римите" ти да изтрия!

Затова не ме съди толкова жестоко,
че нося в себе си душата на поет!
Че съм оставила слова любовни и дълбоки -
погребани в метафора,заглавие,куплет..

Обърни се,мили,и ела да те прегърна!
След това миналото в шкафа прибери...
..че настоящето и бъдещето пред теб се е разлистило -
Ето ме! Разгръщай ме..Пиши...

Вероника Маринова