На него

Пиша ти, може би за последно. Отново, с верния ми приятел – листа хартия.. той ще бъде за теб. Думите ще бъдат за теб. Дълго време се страхувах, че може да дойде момент, в който няма да съм казала всичко, което съм искала. Тъй като този момент подсказа за идването си, реших да го изпреваря, преди да е станало късно. В това писмо ще кажа всичко, което искам и не искам да знаеш. Всичко, без да оставям нещо за ‚друг път‘. Слушай. Винаги си бил по-силен от мен. Не само физически, най-вече психически. Носиш силен дух, непокорим, който ти дава волята и смелостта да продължиш напред, без мен. Аз не съм като теб, аз съм слаба. Та нали съм жена?! Личи ми, когато ме боли, личи и когато не оставям миналото да си отиде, защото се надявам да променя нещо. Както сега.. опитах се да върна малка част от това, което имах с теб, но не можах. Липсва ми. Липсваш ми ти. Онази вечер, когато те целунах, помниш ли? Не съжалявам за тази целувка. Тя беше от онези целувки, за които знаеш, че са последни, но въпреки всичко, трябва да им се отдадеш. Исках отново да се почувствам по начина, по който се чувствах, когато всичко беше наред. Успях. А сега.. мразя колко късно осъзнах грешките си, мразя, че те изгубих. Мразя, че не знаех какво имам, мразя колко много те искам. Усещам една празнина вътре в себе си. С теб така ли е? Научих, че трябва да се отнасям с хората, които обичам, така, както искам аз да бъда обичана. Замислям се над нашата история с теб, и да.. ако можех да върна времето назад, щях да променя много неща. Щях да бъда друга. Но всичко се връща.. жалко, че го разбрах по трудния начин. Ти сега си щастлив с нея и аз не искам да ти преча. Нали е любов, когато позволиш на човека, който обичаш, да бъде щастлив, макар и да не е с теб?! Знай, че ме боли, но и това ще мине. Държа много на теб, прекалено много значиш за мен. Чувствам се добре, защото казах и последното, което имах. Бъди щастлив и обичан! Обичай и ти!
Целувам те,
твоя И.