На сбогуване

Сърцето ми като напукано стъкло е
и свило се е сякаш го е страх,
горкото...иска да се пръсне,
днес със тебе се сбогувам аз.

Душата ми изпада в безтегловност,
усмивката ми някъде потъва,
задавам си един въпрос:
Ще ме забравиш ли докато се върнеш?

И в този миг остават само
спомен и момент,
във който се сбогуват двама
и остава тя...да чака него.

Аз зная, че няма да се върнеш
поне не за да останеш с мен,
но много ми се иска да обърнеш
внимание на редовете, писани от мен.

/не знам кой е автора/