- Животът може да ти донесе всякакви обрати, чедо, за които дори и не можеш да предполагаш. Въобще не знаеш какво ще ти донесе утрото. Днес се познаваш с едни хора, утре се подминаваш с тях и не знаеш защо. Никой не ще да ти каже защо. Човек има само себе си. Ни мъж, ни деца. И мъжа ти с неговия път, и децата ти с техния. Тебе си имаш. Важното е да има какво да сложиш на масата, с кой да си изприказваш мечтите и да попътуваш. Спомени от пиене немам, ама за тея от пътищата мога да ти приказвам с часове. Не се опитвай да промениш ситуацията. От биене на главата в стената нищо хубаво не е излязло, чеде. Само хабиш време в терзание и главоблъсканици. Това дето ти можеш да си направиш, никой друг не може. Ако някой не цени присъствието ти - тръгни си без да се замисляш. Ако ще задни салта да правиш, ще укротиш бурята за малко, но никога няма да я спреш да избухне с по-голяма сила. Ако намериш светлинка, не я пущай. Не я пущай, докато свети в тебе и за тебе. Ако някой гори с твоя пламък, разпалвай го. Намери си някой да те пита как си и да прави така, че да си добре. Намери си някой за кого да се грижиш, защото жената е правена да се грижи за мъжа, иначе й си губи светлината и угасва цялата. Жената трябва да върви до мъжа и мъжа до жената. И не трябва да позволяват лоша дума да се каже за другия. Да се пазят. Намери си някой, дето да вижда тъгата зад усмивката ти и да стоварва света в краката ти, за да си щастлива. Давайте си свобода, секи неговия път да следва без да пречи на другия, само да му бъде рамо. И живей, чеде. Пуст живот, докато си размърдаш очите и ти се е изнизал между пръстите, а ние забравяме да го живеем и го изкарваме като страдалци. Харесва ми да те виждам така усмихната. Кога те видех последно преди две години, беше една такава намръщена, тъжна, сякаш ядосана на света, а сега... немам дума коя да опише това дето виждам в очите ти. За това ти говорим това, за да не даваш те тоя пламък да си иде. Дете на слънцето си. Правена си да осветяваш пътя на хората, нужна си им. Ще се намери некой знам, не бързай. Живота си знае работата.
- Защото е наистина прекрасен.
- Много повече от прекрасен. Тамън си мислиш, че ти е объркал всичко, а той ти го е наредил. Това, което е твое ще дойде, това дека не е твое, че си иде. Живей!
Силвия Крумова
неделя, 30 декември 2018 г.
понеделник, 24 декември 2018 г.
"Когато човек изпадне в беда, някои хора казват: ''Пада му се, заслужи си го!''. Други казват: ''Горкият човек, горкият човек...''. Трети казват: ''Той е силен, ще се справи с всичко и ще издържи''.
Когато човек постигне нещо в живота си,някои хора казват:''Не заслужава да е там,на върха!''. Други казват: ''Блазе му, завиждаме му, пак се е уредил''. Трети казват: ''Нека!Браво!Той заслужава този успех!''.
Дали си на върха или на дъното, са важни няколко неща:
-Да си човек с човеците;
-Да не забравяш откъде си тръгнал, защото може пак да се върнеш там;
-Да не завиждаш за успехите на другите, а се радвай,че някой е направил света по-добър за всички ;
-Да не се радваш на болката на другите, защото никой не е застрахован;
-Да не съжаляваш хората, а да им помогнеш, ако можеш!;
По-бързо се стига от върха до дъното,отколкото от дъното към върха!''
Неделина Сунгурова
Когато човек постигне нещо в живота си,някои хора казват:''Не заслужава да е там,на върха!''. Други казват: ''Блазе му, завиждаме му, пак се е уредил''. Трети казват: ''Нека!Браво!Той заслужава този успех!''.
Дали си на върха или на дъното, са важни няколко неща:
-Да си човек с човеците;
-Да не забравяш откъде си тръгнал, защото може пак да се върнеш там;
-Да не завиждаш за успехите на другите, а се радвай,че някой е направил света по-добър за всички ;
-Да не се радваш на болката на другите, защото никой не е застрахован;
-Да не съжаляваш хората, а да им помогнеш, ако можеш!;
По-бързо се стига от върха до дъното,отколкото от дъното към върха!''
Неделина Сунгурова
неделя, 23 декември 2018 г.
Ако я обичаш, ще преобърнеш живота й по най-неочакваният начин. И твоят също. Ще искаш да знаеш кое е любимото й цвете, как си пие кафето, какво прави сутрин, когато се събуди. Ще искаш да знаеш всяка нейна мисъл. Ще следиш погледа й и ще искаш и тя да следва твоят. Ще се чудиш какво е правила преди теб. Какво детство е имала? Какви са мечтите й? Попитай я, сама ли е закърпяла сърцето си!? И на ум сритай всички задници, които са я наранили. Ще искаш да я виждаш без грим, без рокли, бижута, без маски и етикети. Ще я искаш естествена, странна, луда, рошава, в настроение или без, здрава, болна, всякаква, но да е тя. Твоята.
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също. Любомира Димов
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също. Любомира Димов
сряда, 19 декември 2018 г.
"Виждаш ли, "дреболиите" всъщност са онова което оформя "голямата картина" в живота ни. Много хора по света приличат на теб, млади човече. Гледната им точка е изкривена. Пренебрегват "дреболиите", като твърдят, че се концентрират върху някаква "голяма картина", без никога да осъзнаят, че голямата картина се състои от дреболии.
Някога хапал ли те е слон? - внезапно попита старецът.
Хенри поклати отрицателно глава.
- А комар?
- Разбира се, че ме е хапал - отвърна по-младият мъж.
- Ето, виждаш ли какво имам предвид? - Онова, което наистина те достига и те хапе са дребните неща."
"Проницателят" Анди Андрюс
Някога хапал ли те е слон? - внезапно попита старецът.
Хенри поклати отрицателно глава.
- А комар?
- Разбира се, че ме е хапал - отвърна по-младият мъж.
- Ето, виждаш ли какво имам предвид? - Онова, което наистина те достига и те хапе са дребните неща."
"Проницателят" Анди Андрюс
“Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.
А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!
И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…
Печелете ги тия жени, бе!
Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!
Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!
Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!
Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!
Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!
Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.
Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.
Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”
Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.
Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”
Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете."
Росица Николова
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.
А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!
И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…
Печелете ги тия жени, бе!
Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!
Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!
Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!
Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!
Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!
Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.
Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.
Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”
Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.
Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”
Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете."
Росица Николова
понеделник, 10 декември 2018 г.
събота, 8 декември 2018 г.
петък, 7 декември 2018 г.
четвъртък, 6 декември 2018 г.
Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...
Светът е уморен – от много тичане...
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени "Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.
Irini
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...
Светът е уморен – от много тичане...
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени "Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.
Irini
"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."
Той само не позна ме като свой.
Самодива
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."
Той само не позна ме като свой.
Самодива
събота, 1 декември 2018 г.
вторник, 27 ноември 2018 г.
Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа.
Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.
Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.
Джоко Росич
Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.
Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.
Джоко Росич
събота, 24 ноември 2018 г.
петък, 23 ноември 2018 г.
И ако някой хубав ден в любовните отношения се промъкнат неканени обидата, скандалът, обвинението, неразбирането и гневът, то това не означава, че е време да си тръгнеш, а напротив – време е да отидеш по-навътре в любовта – там, където прошката, разбирането, приемането и доверието ще ти подадат ръка, за да продължиш напред със своя спътник, обичайки го още по-силно и отдадено. Любовта започва с осъзнаването, че всеки ден ти правиш избор и решаваш дали ще се влюбиш в човека до теб.
"Когато Ина срещна Ян"
"Когато Ина срещна Ян"
сряда, 21 ноември 2018 г.
вторник, 20 ноември 2018 г.
НА ЛИСТЪТ БЯЛ СТОЕШЕ САМО "МАМА"
Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!
...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...
Таня Илиева
Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!
...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...
Таня Илиева
събота, 17 ноември 2018 г.
"Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина, а подаряват… милват… и прегръщат... целуват... ... и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас… Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по–богат!”
сряда, 14 ноември 2018 г.
Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.
irini
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.
irini
сряда, 7 ноември 2018 г.
За две ръце
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било̀ е от любов.
- Евтим Евтимов
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било̀ е от любов.
- Евтим Евтимов
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си,
ще повториш ли страниците, в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците, в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири и непревзетите върхове,
шепота на звездите в самотните ти нощи,
които никога не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи за твоя приятел?
Ще повториш ли миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща, която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите, които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си
–ще повториш ли себе си?...
Весела Димова
ще повториш ли страниците, в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците, в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири и непревзетите върхове,
шепота на звездите в самотните ти нощи,
които никога не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи за твоя приятел?
Ще повториш ли миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща, която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите, които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си
–ще повториш ли себе си?...
Весела Димова
вторник, 6 ноември 2018 г.
Притча за приятелството
Двама приятели вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
Днес моят най-добър приятел ме удари!
Продължи ли напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се съвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никой вятър не може да го заличи…
Двама приятели вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
Днес моят най-добър приятел ме удари!
Продължи ли напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се съвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никой вятър не може да го заличи…
понеделник, 5 ноември 2018 г.
"Виж, не че не ми харесваш.
Облечена си с най - скъпата си рокля...
на лачени високи токчета, с грим и прическа ...
Но не ми се ходи по заведенията
с лъскавите сепарета,
бутилки и кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено
с фалшиви герои, усмивки и души.
Да не ходим по такива места..
Обуй си кецовете.
Сложи си дънките.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче,
в което няма резервации,
защото повечето хора дори не са го чували...
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо ....
А времето ... времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е ...
С какво е облечен и с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
НЕ ЗА ДА СЕ ПОКАЗВАМЕ,
А ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ! "
"Законите на любовта"
Облечена си с най - скъпата си рокля...
на лачени високи токчета, с грим и прическа ...
Но не ми се ходи по заведенията
с лъскавите сепарета,
бутилки и кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено
с фалшиви герои, усмивки и души.
Да не ходим по такива места..
Обуй си кецовете.
Сложи си дънките.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче,
в което няма резервации,
защото повечето хора дори не са го чували...
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо ....
А времето ... времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е ...
С какво е облечен и с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
НЕ ЗА ДА СЕ ПОКАЗВАМЕ,
А ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ! "
"Законите на любовта"
събота, 3 ноември 2018 г.
петък, 2 ноември 2018 г.
вторник, 30 октомври 2018 г.
четвъртък, 25 октомври 2018 г.
"Какво му трябва на човека" -
Валери Петров
Една усмихната любима,
с две топли влюбени ръце.
И детски смях да се разлива -
в дома и в твоето сърце.
Това е цялото богатство,
което трябва на човек.
И всичко друго е измама,
но трябва да го разбереш.
Любимата е крехко цвете.
Дарява те със красота.
Не позволявай да увехне
и ще е вечна любовта.
...
Това му трябва на човек!
Любов и Топлина!
Валери Петров
Една усмихната любима,
с две топли влюбени ръце.
И детски смях да се разлива -
в дома и в твоето сърце.
Това е цялото богатство,
което трябва на човек.
И всичко друго е измама,
но трябва да го разбереш.
Любимата е крехко цвете.
Дарява те със красота.
Не позволявай да увехне
и ще е вечна любовта.
...
Това му трябва на човек!
Любов и Топлина!
неделя, 21 октомври 2018 г.
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Дамян Дамянов
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Дамян Дамянов
четвъртък, 18 октомври 2018 г.
Дом ли е това без твое куче,
Без нечии поглед смирен, добър, унил.
Без нечии лай‘‘-аз пазя тука „и посрещач любящ, красив и мил.
Дом ли е това-без пръв приятел, да пълни с радост вашите сърца,
Да пази и дарява с ласки ,дори и вашите деца.
Не ще е дом без тез другари, дори пари да имаш ти,
Щом нямаш истински приятел любов безценна с теб да сподели.
ВАНЯ ЙОРДАНОВА
Без нечии поглед смирен, добър, унил.
Без нечии лай‘‘-аз пазя тука „и посрещач любящ, красив и мил.
Дом ли е това-без пръв приятел, да пълни с радост вашите сърца,
Да пази и дарява с ласки ,дори и вашите деца.
Не ще е дом без тез другари, дори пари да имаш ти,
Щом нямаш истински приятел любов безценна с теб да сподели.
ВАНЯ ЙОРДАНОВА
сряда, 17 октомври 2018 г.
вторник, 16 октомври 2018 г.
понеделник, 15 октомври 2018 г.
"Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока. Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора, които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае, че човекът, с когато си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на своето спасение. Тогава разбираш стихийността. Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала."
Радослав Гизгинджиев
Радослав Гизгинджиев
неделя, 14 октомври 2018 г.
Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите.
И леки жени с чисти сърца.
Познавам силни хора, които са ридаели безутешно.
И слаби които носят кръста си.
Не обещавайте, ако сте решили да излъжете.
Не проверявайте, когато вече сте доверили.
И не подарявайте нещо, планирайки да си го върнете обратно.
~ Ги дьо Мопасан ~
И леки жени с чисти сърца.
Познавам силни хора, които са ридаели безутешно.
И слаби които носят кръста си.
Не обещавайте, ако сте решили да излъжете.
Не проверявайте, когато вече сте доверили.
И не подарявайте нещо, планирайки да си го върнете обратно.
~ Ги дьо Мопасан ~
неделя, 23 септември 2018 г.
"Не е важно кой ви е обидил, разочаровал, пречупил или изоставил, важно е кой ви е накарал да се усмихнете отново, кой ви е дал от светлината си, за да засветите и вие. Не е важно през колко тъмнина сте минали, а в каква светлина живеете сега. Не е важно колко са се опитвали да заглушат гласа ви и колко са ви натискали надолу, важно е, че сте си спомнили, че вие имате криле и сте полетели отново.
Спрете да се оплаквате! Спрете да се връщате в миналото си! Ако не ви харесва нещо в живота ви сега, променете го. Вие не сте жертва! Вие сте творец! Вие имате крила. Използвайте ги, за да отлетите и да бъдете там където се чувствате обичан, уважаван и оценяван. Никой не може да ви каже как да живеете живота си, вие решавате. Използвайте свободната си воля, за да творите красота и да сте щастлив. Полетете! Направете го за себе си, не за другите!"
/От нета/
Спрете да се оплаквате! Спрете да се връщате в миналото си! Ако не ви харесва нещо в живота ви сега, променете го. Вие не сте жертва! Вие сте творец! Вие имате крила. Използвайте ги, за да отлетите и да бъдете там където се чувствате обичан, уважаван и оценяван. Никой не може да ви каже как да живеете живота си, вие решавате. Използвайте свободната си воля, за да творите красота и да сте щастлив. Полетете! Направете го за себе си, не за другите!"
/От нета/
събота, 15 септември 2018 г.
четвъртък, 13 септември 2018 г.
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат…
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта – да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд…
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари…
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и… още нещо…
Единствено тогава съм жена…
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им… Лавата – по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм… със силата за двама…
Павлина Джарова
Онези, дето могат и да се разплачат…
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта – да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд…
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари…
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и… още нещо…
Единствено тогава съм жена…
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им… Лавата – по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм… със силата за двама…
Павлина Джарова
''Когато мъж и жена се срещнат и харесат, трябва да бъдат заедно. Не да се анализират все едно са експонати в епруветки. Нищо не е причинило повече проблеми на хората от разума. Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш. Сега четете книги, ставате професори и започвате да се анализирате. Вече няма разлика между първа среща и интервю за работа.''
„Задният прозорец“ Алфред Хичкок
„Задният прозорец“ Алфред Хичкок
понеделник, 3 септември 2018 г.
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат Сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в Душата. Които нещастието е направило по-мъдри...
Марио де Андраде
Марио де Андраде
Не спирай
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!
Ева Корнизова
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!
Ева Корнизова
КОГАТО...
Когато до теб са точните хора,
ти бързо растеш, при това без умора.
Когато сърцето ти казва да любиш,
ти слушай го него, не ще да изгубиш!
Когато душата те тегли на нейде,
последвай я смело и двете попейте.
Когато усмивката в теб се надига,
пусни я свободно, тя много издига.
Когато ръцете ти искат да галят,
недей да ги връзваш, те огън ще палят.
Когато умът те подвежда: "Не можеш!",
ще кажеш: "О, мога!" и в джоб ще го сложиш!
Когато ти дават, вземи с благодарност.
Когато ти искат, дарявай със вярност!
Когато обичаш, обичай до края!
Да, всички любов сме! Със сигурност зная!
Десислава Церовска
/Звездà Христòва/
Когато до теб са точните хора,
ти бързо растеш, при това без умора.
Когато сърцето ти казва да любиш,
ти слушай го него, не ще да изгубиш!
Когато душата те тегли на нейде,
последвай я смело и двете попейте.
Когато усмивката в теб се надига,
пусни я свободно, тя много издига.
Когато ръцете ти искат да галят,
недей да ги връзваш, те огън ще палят.
Когато умът те подвежда: "Не можеш!",
ще кажеш: "О, мога!" и в джоб ще го сложиш!
Когато ти дават, вземи с благодарност.
Когато ти искат, дарявай със вярност!
Когато обичаш, обичай до края!
Да, всички любов сме! Със сигурност зная!
Десислава Церовска
/Звездà Христòва/
С майка ми се карахме всеки ден. Доста често не я оценявах.. Тормозех я със моите детинщини. Тормозех я с неща, които вече нямат значение. Тя започна да остарява, започна да се уморява от кавгите. Но аз продължавах.. Тя правеше всичко за мен, а аз пак бях неблагодарна. Караше ми се, аз й се сърдех, а тя е говорила за мое добро.. И така докато един ден баба ми ме хвана за ръката и ме заведе на разходка.. Както си вървяхме из селските улици, гласът и омекна. Тя си спомни за нейната майка. Прабаба ми. Аз също си я спомням, но смътно. Беше починала преди няколко години..
"-Бабе, ти трябва да носиш майка си на ръце, да й се кланиш." каза ми тя.
"-Майчицата е най-скъпото нещо в човешкия живот! Знаеш ли какво бих направила за да видя моята? И колко ми липсва. Искам само да й чуя гласчето и това ще ми е достатъчно..Майка ти няма вечно да е на Земята. Затова й се нарадвай докато е тук." Тогава се опитах да преглътна сълзите.. Но от този ден нататък разбрах, че не всеки има късмета да има толкова добра майка, дори не всеки има късмета да има майка. Ние сме благословени да ги имаме в животите си. И помнете, че майката е единствения човек,който няма време да се помоли за себе си , защото е твърде заета да се моли за теб. Единствения човек, който би застанал пред дулото на пистолет в твое име. Хората се променят. Приятелите и гаджетата си идват, но после си отиват. НО МАМА ВИНАГИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ МАМА. Обичайте майките си.. За да не стане прекалено късно ,,
-неизвестен автор
"-Бабе, ти трябва да носиш майка си на ръце, да й се кланиш." каза ми тя.
"-Майчицата е най-скъпото нещо в човешкия живот! Знаеш ли какво бих направила за да видя моята? И колко ми липсва. Искам само да й чуя гласчето и това ще ми е достатъчно..Майка ти няма вечно да е на Земята. Затова й се нарадвай докато е тук." Тогава се опитах да преглътна сълзите.. Но от този ден нататък разбрах, че не всеки има късмета да има толкова добра майка, дори не всеки има късмета да има майка. Ние сме благословени да ги имаме в животите си. И помнете, че майката е единствения човек,който няма време да се помоли за себе си , защото е твърде заета да се моли за теб. Единствения човек, който би застанал пред дулото на пистолет в твое име. Хората се променят. Приятелите и гаджетата си идват, но после си отиват. НО МАМА ВИНАГИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ МАМА. Обичайте майките си.. За да не стане прекалено късно ,,
-неизвестен автор
"От бързане забравихме себе си.
От втурване към целта погубваме отношенията си.
От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си.
От спомените си излизаме с въздишка. Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, от което ни боли. Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме.
Изпращаме усмивката си с два знака – две точки и скоба. “Обичам” е клише, от което бягаме.
Спряхме да се доверяваме.
Престанахме да отпускаме непринудеността си.
Смеем се с глас само пред телевизора.
Прегръщаме рядко.
Забравяме личните празници на любими хора.
Докосваме с дума по-често домашния си любимец, отколкото човека подал ни ръка.
Ден след ден.
Сезон след сезон – отчуждение.
Недоверие.
Накрая тишина.
Събираме разпръснатите парчета мълчания сами.
За да открием, че една дума казана навреме, означава целия свят за някого. За да намерим място за онази частица време, в която да бъдем с цялата си душа някъде.
До някого.
Истински......."
Мария Никова
От втурване към целта погубваме отношенията си.
От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си.
От спомените си излизаме с въздишка. Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, от което ни боли. Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме.
Изпращаме усмивката си с два знака – две точки и скоба. “Обичам” е клише, от което бягаме.
Спряхме да се доверяваме.
Престанахме да отпускаме непринудеността си.
Смеем се с глас само пред телевизора.
Прегръщаме рядко.
Забравяме личните празници на любими хора.
Докосваме с дума по-често домашния си любимец, отколкото човека подал ни ръка.
Ден след ден.
Сезон след сезон – отчуждение.
Недоверие.
Накрая тишина.
Събираме разпръснатите парчета мълчания сами.
За да открием, че една дума казана навреме, означава целия свят за някого. За да намерим място за онази частица време, в която да бъдем с цялата си душа някъде.
До някого.
Истински......."
Мария Никова
четвъртък, 30 август 2018 г.
""МЕЧТА""
(Ивайло Йорданов)
Високо в планината под звездите,
малка къща, искам да си построя!
Там желая да живея в старините,
на спокойствие под пълната луна!
Вечер ще приспиват ме щурците,
свирейки мелодия - една в света.
Стада-изведени на паша със звънците,
ще ме будят със усмивка сутринта!
На верандата широка ще поседна,
във креслото с чаша чай в ръка-
и към върха нагоре ще погледна,
там към извора на шумната река!
Долу в близкото селце ще сляза,
по пътечката през гъстата гора-
в кръчмата с приятели ще вляза,
за да си припомним младостта!
И. Йорданов
(Ивайло Йорданов)
Високо в планината под звездите,
малка къща, искам да си построя!
Там желая да живея в старините,
на спокойствие под пълната луна!
Вечер ще приспиват ме щурците,
свирейки мелодия - една в света.
Стада-изведени на паша със звънците,
ще ме будят със усмивка сутринта!
На верандата широка ще поседна,
във креслото с чаша чай в ръка-
и към върха нагоре ще погледна,
там към извора на шумната река!
Долу в близкото селце ще сляза,
по пътечката през гъстата гора-
в кръчмата с приятели ще вляза,
за да си припомним младостта!
И. Йорданов
Не знам. Луда съм била! Райно, никога не прави тъй! Като го намериш твоя човек, дръж го здраво и го не пускай! И да сбърка, и да се оплете нещо, ако е твоят, дръж го! Че в сърдене можете да изгубите толкоз време... А времето в обич е най-скъпият дар, чу ли? В очите му да се видиш, в ръцете му да потънеш, на рамото му да се събудиш....Ех, Райно, дано и ти видиш какво е!
Из Стопанката на Господ - Розмари Де Мео
Из Стопанката на Господ - Розмари Де Мео
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Хорхе Букай
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Хорхе Букай
"Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока... Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора,които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае,че човекът, с когото си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на твоето спасение. Тогава разбираш стихийността на живота. Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала."
Радослав Гизгинджиев
Радослав Гизгинджиев
❤️Сутрин мъжът има две задължения
– Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:
Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.
“Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.
Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.
После ще й направиш комплимент. Дори да е: “Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!” и едва тогава ще отидеш при семейството.
После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.
И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти.”
(Това е приблизително цитиран разказ за съветите от дядото на прадядото!)
И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.❣️
Димитър Георгиев
– Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:
Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.
“Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.
Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.
После ще й направиш комплимент. Дори да е: “Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!” и едва тогава ще отидеш при семейството.
После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.
И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти.”
(Това е приблизително цитиран разказ за съветите от дядото на прадядото!)
И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.❣️
Димитър Георгиев
петък, 24 август 2018 г.
Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
четвъртък, 16 август 2018 г.
Знам, момичето ми, има спомени от които ти се иска да се отървеш час по-скоро. Да ги забравиш като страшен сън. Всеки от нас има рани, които кървят дълго време, които ни будят нощем. Но не бива да се паникьосваш и да търсиш обезболяващи средства. Трябва само да се запасиш с търпение и да изчакаш времето да избере твоето лекарство...
За всеки то е различно.
За един е нова любов, за друг – дете, а за трети... просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.
Знай от мен - черните периоди в живота понякога стават писти за излитане.."
Елчин Сафарли
За всеки то е различно.
За един е нова любов, за друг – дете, а за трети... просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.
Знай от мен - черните периоди в живота понякога стават писти за излитане.."
Елчин Сафарли
сряда, 15 август 2018 г.
Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.
irini
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.
irini
Влюбете се в някой, който чака за вас...
Влюби се в някой, който е готов да ти даде сърцето си.
Влюби се в някой, който чака за теб.
Влюби в някой, който те разбира.
Някой, който ти помага и съветва.
Някой, който е твоята подкрепа и надежда.
Влюби в някой, който говори с теб след скандал.
Влюбете се в този някой и го допуснете до себе си.
Влюби се в някой, който те кара да обичаш своята уникалност и индивидуалност. Някой, който те кара да обичаш себе си.
Влюби се в някой, който обича да се показва с теб пред целия свят. Някой, който обича да ти показва света.
Влюби се в някой, който умее да вижда красотата в малките и простите неща от живота. Някой, който те учи да правиш същото.
Влюби се в някой, който знае как да те разсмива. Някой, който обича да се смее с теб.
Влюби се в някой, който oценява всички усилия, които полагаш за връзката ви. Някой, който полага усилия наравно с теб.
Влюби се в някой, който се отваря пред теб като отворена книга. Някой, с когото можеш да направиш същото.
Влюби се в някой, който наистина чува това, което искаш да му кажеш. Някой, който обича да те слуша, когато му говориш.
Влюби се в някой, който оценява всяка минута, прекарана с теб. Някой, който иска да бъде завинаги с теб.
Влюби се в някой, който ти помага да откриваш щастието, дори когато сърцето ти е обвито в тъга. Някой, който ти напомня, че има за какво да благодариш.
И най-важното:
Влюби се в някой, който притежава добро сърце. Някой, който ще пази твоето сърце.
Из интернет
Влюби се в някой, който е готов да ти даде сърцето си.
Влюби се в някой, който чака за теб.
Влюби в някой, който те разбира.
Някой, който ти помага и съветва.
Някой, който е твоята подкрепа и надежда.
Влюби в някой, който говори с теб след скандал.
Влюбете се в този някой и го допуснете до себе си.
Влюби се в някой, който те кара да обичаш своята уникалност и индивидуалност. Някой, който те кара да обичаш себе си.
Влюби се в някой, който обича да се показва с теб пред целия свят. Някой, който обича да ти показва света.
Влюби се в някой, който умее да вижда красотата в малките и простите неща от живота. Някой, който те учи да правиш същото.
Влюби се в някой, който знае как да те разсмива. Някой, който обича да се смее с теб.
Влюби се в някой, който oценява всички усилия, които полагаш за връзката ви. Някой, който полага усилия наравно с теб.
Влюби се в някой, който се отваря пред теб като отворена книга. Някой, с когото можеш да направиш същото.
Влюби се в някой, който наистина чува това, което искаш да му кажеш. Някой, който обича да те слуша, когато му говориш.
Влюби се в някой, който оценява всяка минута, прекарана с теб. Някой, който иска да бъде завинаги с теб.
Влюби се в някой, който ти помага да откриваш щастието, дори когато сърцето ти е обвито в тъга. Някой, който ти напомня, че има за какво да благодариш.
И най-важното:
Влюби се в някой, който притежава добро сърце. Някой, който ще пази твоето сърце.
Из интернет
неделя, 12 август 2018 г.
" - Сине, събуди се! Трябва да ти кажа няколко неща! Винаги слушай майка си!
Прави каквото ти казва! Тя е най-добрият ти приятел. Казвай й, че я обичаш всеки ден!
Още си малък за момичета, но ще му дойде времето и когато се случи, се отнасяй с тях, като с принцеси! Защото те са такива.
Когато кажеш, че ще направиш нещо, го правиш! Думата ти е всичко, което имаш, сине.
И парите... прави колкото можеш повече! Не бъди глупав като баща си! Всичко е много по-лесно с пари.
Не пуши!
Бъди мил с хората!
И стой далеч от лошите неща, сине! Толкова хубави неща, чакат да ти се случат.
Никога няма да те изоставя! Винаги ще бъда с теб, ето тук! ( и посочва сърцето му...)"
John Q (2002)
Прави каквото ти казва! Тя е най-добрият ти приятел. Казвай й, че я обичаш всеки ден!
Още си малък за момичета, но ще му дойде времето и когато се случи, се отнасяй с тях, като с принцеси! Защото те са такива.
Когато кажеш, че ще направиш нещо, го правиш! Думата ти е всичко, което имаш, сине.
И парите... прави колкото можеш повече! Не бъди глупав като баща си! Всичко е много по-лесно с пари.
Не пуши!
Бъди мил с хората!
И стой далеч от лошите неща, сине! Толкова хубави неща, чакат да ти се случат.
Никога няма да те изоставя! Винаги ще бъда с теб, ето тук! ( и посочва сърцето му...)"
John Q (2002)
" - Ще ми дадеш ли номера си?
- Кой номер?
- Колко номера имаш?
- Имам много! Да вземем за пример 10!
- 10?
- Да! На толкова месеца е дъщеричката ми. Или пък 6 - на толкова години е другата ми дъщеря. 8 е възрастта на сина ми, 2 - толкова пъти съм била омъжена, 16 - толкова долара имам в банката, 850-3943 е телефонният ми номер, но след всички номера, които ти дадох, шансовете да ми се обадиш клонят към 0."
Ерин Брокович (2000)
- Кой номер?
- Колко номера имаш?
- Имам много! Да вземем за пример 10!
- 10?
- Да! На толкова месеца е дъщеричката ми. Или пък 6 - на толкова години е другата ми дъщеря. 8 е възрастта на сина ми, 2 - толкова пъти съм била омъжена, 16 - толкова долара имам в банката, 850-3943 е телефонният ми номер, но след всички номера, които ти дадох, шансовете да ми се обадиш клонят към 0."
Ерин Брокович (2000)
- Тъгата, чедо, живее в очите на людете. Пълни ги с едни хе такива сълзи - същи езера ги сторва, аха да прелеят ! Ама не преливат, чедо. Колкото по-дълбока е мъката, толкоз по-дълбоко потъва у душата на човека. И се не излива. Навътре дави и свят я не вижда. Щото никой не гледа по очите, ами у крака си - да се не спъне. А се е спънал! Спънал се одавна у липсата си на човещинка! Щото и звяра ти гледа в очите, ама не и човек у човека да надникне! Гаче огън ще го изгори, ако рачи да пипне туй, що мъчи другия. А не е всякога тъй... Не е. Тъгата, чедо, се минува кога чужда ръка на рамо усетиш и някой ти чуе приказката. Кога добро ти стори и от комата си ти отчупи, па като ти напълни търбуха и душа ти пълни! Разказаната беда е половин беда. Чутата болка по не боли. Ама да чуеш, първо тряба да видиш.
Чувай какво ти думам, да се научиш. Хората всякога в очите да гледаш! Там и мъката, и истината дом си сторват. И обичта. По очите всичко мож позна и по тях никога не мож сбърка що на врата ти иде да похлопа.
Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "
Чувай какво ти думам, да се научиш. Хората всякога в очите да гледаш! Там и мъката, и истината дом си сторват. И обичта. По очите всичко мож позна и по тях никога не мож сбърка що на врата ти иде да похлопа.
Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "
събота, 11 август 2018 г.
Мъжка приказка...
Питах Фред, как са нещата с Мери, той сухо отговори: Моята ли? Не ми пречи..."
Всички искаха жените да не им пречат. Тихо и кротко да съживяват домовете им, умирайки всеки ден.
Моята (ако някога можех да я нарека така). Тя не само ми пречеше, понякога ме влудяваше, но и бях поласкан. Поласкан, че диво, свободно същесто като нея, беше избрало да остане точно при мен.
Никога не знаех до кога, но в онзи момент беше моя. Все се надявах, отваряйки вратата да е още там.
Понякога не я разбирах: плачеше, сърдеше ми се, друг път ме обичаше, като диво животно - първично и истински.
Нищо казано не е достатъчно, само времето, в което е моя...
Бях жив, когато среща моя поглед, когато докосвам тялото ѝ в тъмното.
И нека ми пречи, да ми вземе свободата. Давам ѝ я, само да остане, само още малко да е моя... Dahlia Noir
Питах Фред, как са нещата с Мери, той сухо отговори: Моята ли? Не ми пречи..."
Всички искаха жените да не им пречат. Тихо и кротко да съживяват домовете им, умирайки всеки ден.
Моята (ако някога можех да я нарека така). Тя не само ми пречеше, понякога ме влудяваше, но и бях поласкан. Поласкан, че диво, свободно същесто като нея, беше избрало да остане точно при мен.
Никога не знаех до кога, но в онзи момент беше моя. Все се надявах, отваряйки вратата да е още там.
Понякога не я разбирах: плачеше, сърдеше ми се, друг път ме обичаше, като диво животно - първично и истински.
Нищо казано не е достатъчно, само времето, в което е моя...
Бях жив, когато среща моя поглед, когато докосвам тялото ѝ в тъмното.
И нека ми пречи, да ми вземе свободата. Давам ѝ я, само да остане, само още малко да е моя... Dahlia Noir
Аз съм част от едно изгубено поколение...
И отказвам да повярвам, че
мога да променя света.
Осъзнавам, че може би шокирам, но
"Щастието идва отвътре!"
е една лъжа.
"Парите ще ме направят щастлив!"
Тридесетгодишен ще кажа на децата си,
че те не са най-важното нещо в моя живот.
Работодателите ми ще узнаят,
това са моите ясни приоритети.
Работата
е преди
семейството.
Ще ти кажа следното:
от край време
семейството съществува.
Но това няма да важи за моето време -
обществото търси бързи и временни решения.
Експертите ми казват -
след тридесет години
ще празнувам десетилетие от своя развод.
Не вярвам, че
ще живея в страна, сътворена от мен.
В бъдеще
унищожаването на природата ще бъде норма.
Вече не е вярно, че
връстниците ми и мен ни е грижа за тази земя.
Очевидно е -
моето поколение е апатично и летаргично.
И е глупаво да се твърди, че
има надежда.
Всичко това ще бъде истина,
докато не го обърнем наобратно.
Джонатан Рийд
/А сега прочети стихотворението наобратно, отдолу нагоре.../
И отказвам да повярвам, че
мога да променя света.
Осъзнавам, че може би шокирам, но
"Щастието идва отвътре!"
е една лъжа.
"Парите ще ме направят щастлив!"
Тридесетгодишен ще кажа на децата си,
че те не са най-важното нещо в моя живот.
Работодателите ми ще узнаят,
това са моите ясни приоритети.
Работата
е преди
семейството.
Ще ти кажа следното:
от край време
семейството съществува.
Но това няма да важи за моето време -
обществото търси бързи и временни решения.
Експертите ми казват -
след тридесет години
ще празнувам десетилетие от своя развод.
Не вярвам, че
ще живея в страна, сътворена от мен.
В бъдеще
унищожаването на природата ще бъде норма.
Вече не е вярно, че
връстниците ми и мен ни е грижа за тази земя.
Очевидно е -
моето поколение е апатично и летаргично.
И е глупаво да се твърди, че
има надежда.
Всичко това ще бъде истина,
докато не го обърнем наобратно.
Джонатан Рийд
/А сега прочети стихотворението наобратно, отдолу нагоре.../
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е ве едно.Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш:"Остани!"
Веселин Ханчев
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е ве едно.Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш:"Остани!"
Веселин Ханчев
"-Не можеш да го промениш, не бива да живееш в миналото.
- А трябва ли да оставиш зад гърба си, всичко, което се е случило?
- Не, разбира се. Но не и цял живот да се поддаваш на огорчението. Това ще те съсипе.… Започни оттам, където си сега, а не оттам, където си бил - основно правило в навигацията. " - из филма "Военна база "Пенсакола"
- А трябва ли да оставиш зад гърба си, всичко, което се е случило?
- Не, разбира се. Но не и цял живот да се поддаваш на огорчението. Това ще те съсипе.… Започни оттам, където си сега, а не оттам, където си бил - основно правило в навигацията. " - из филма "Военна база "Пенсакола"
"Има жени, които печелиш лесно. Ниски топки, без усилие. Жени без самочувствие. Две благи думи, два три комплимента и са твои. Имат едно предимство - лесно е да ги спечелиш, лесно е да ги загубиш. Тръгват след всеки, който им даде малко нежност и внимание. Забравяш ги бързо, има много. Като цигарите са. Опъваш ги бързо, знаеш че има още - на същата стойност.
Докато не опиташ нещо друго...Нещо, което кара кръвта ти да закипи, погледа ти да засвети, нещо, което те кара да се смееш като хлапак, да плачеш като дете, нещо, което влиза под кожата ти и излиза от там, когато си поиска...Нещо, което имаш и нямаш, обичаш и мразиш, нещо твое, нещо чуждо. Нещо като буря, което те отнася и разпилява, после те събира цял. И не знаеш, кога ще дойде и кога ще си тръгне. И не искаш да знаеш, и не питаш. Просто искаш никога да не свършва..."
Автор: Неизвестен
Докато не опиташ нещо друго...Нещо, което кара кръвта ти да закипи, погледа ти да засвети, нещо, което те кара да се смееш като хлапак, да плачеш като дете, нещо, което влиза под кожата ти и излиза от там, когато си поиска...Нещо, което имаш и нямаш, обичаш и мразиш, нещо твое, нещо чуждо. Нещо като буря, което те отнася и разпилява, после те събира цял. И не знаеш, кога ще дойде и кога ще си тръгне. И не искаш да знаеш, и не питаш. Просто искаш никога да не свършва..."
Автор: Неизвестен
сряда, 8 август 2018 г.
Един приятел ми дойде на гости, седнахме и започнахме да си говорим за живота. В един момент от разговора го прекъснах и казах: "Само секунда, ще измия съдовете и ще се върна веднага".
Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен: "Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно "Благодаря".
Седнах с него и му обясних, че аз не "помагам" на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за "помощ" това да споделяме домакинската работа. Не "помагам" на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук и трябва да се включа. Не "помагам" на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не "помагам" на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не "помагам" на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не "помагам" на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от къщата. Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа: "Уау, фантастична си!" Попитах го "Толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? Някога мислил ли си затова, приятелю? Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове. Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е единство.
Из интернет
Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен: "Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно "Благодаря".
Седнах с него и му обясних, че аз не "помагам" на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за "помощ" това да споделяме домакинската работа. Не "помагам" на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук и трябва да се включа. Не "помагам" на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не "помагам" на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не "помагам" на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не "помагам" на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от къщата. Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа: "Уау, фантастична си!" Попитах го "Толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? Някога мислил ли си затова, приятелю? Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове. Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е единство.
Из интернет
вторник, 7 август 2018 г.
неделя, 5 август 2018 г.
събота, 4 август 2018 г.
Ако си тръгнеш от жена, която те обича
Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно
– времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!
Стефка Петкова
Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно
– времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!
Стефка Петкова
"Луда съм, бе, чисто луда!
Не разбираш ли?
Що си дириш белята и раната без лекуване?
Евтин ли ти е съня?
Малко ли ти е алкохола?
Скучно ли ти е спокойствието
или жените, кротките, ти омръзнаха?
Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе?
Сутринта се будя до теб,
до вечерта съм на другия край на света
и билета е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно.
Голямо ми е сърцето и побира
и болката и щастието наведнъж,
пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш,
така и изобщо ме нямаш.
Не си отглеждай илюзиите,
не ги подхранвай с розовички мечти.
Луда съм!
За живот съм луда!
Вятър и вода не се спират.
Как мен ще ме спреш!?
От тях съм направена
и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли
и на ухапвания?
Вълчица съм - един ми стига,
до мен да тича,
див до самозабравяне.
Ама на всичко да търпи
и да е верен до костите.
По-малка любов не предлагай.
Висок е залога.
Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда!
Да не кажеш, че не съм предупредила.
Ще тичам в крайности,
ще меня настроения,
ще чупя спомени, ще стрелям с думи,
ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам,
с един замах ще го унищожа
и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието,
да почувстваш сила и не от една,
от милион точки да видиш живота,
дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите,
после ще ги изгоря като конец с уроки,
да не пречат,
да не вредят,
да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера
и ще ти разбъркам посоките -
да видиш, че все до едно място водят -
дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш,
малък е да ме побере
и голям - да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш -
с един дъх в няколко паралелности.
И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята?
Намери си някоя кротичка и покорна.
Да си стои вкъщи и да ти гледа децата,
да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа.
Всичко взимам,
всичко давам.
Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?"
ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА
Не разбираш ли?
Що си дириш белята и раната без лекуване?
Евтин ли ти е съня?
Малко ли ти е алкохола?
Скучно ли ти е спокойствието
или жените, кротките, ти омръзнаха?
Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе?
Сутринта се будя до теб,
до вечерта съм на другия край на света
и билета е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно.
Голямо ми е сърцето и побира
и болката и щастието наведнъж,
пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш,
така и изобщо ме нямаш.
Не си отглеждай илюзиите,
не ги подхранвай с розовички мечти.
Луда съм!
За живот съм луда!
Вятър и вода не се спират.
Как мен ще ме спреш!?
От тях съм направена
и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли
и на ухапвания?
Вълчица съм - един ми стига,
до мен да тича,
див до самозабравяне.
Ама на всичко да търпи
и да е верен до костите.
По-малка любов не предлагай.
Висок е залога.
Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда!
Да не кажеш, че не съм предупредила.
Ще тичам в крайности,
ще меня настроения,
ще чупя спомени, ще стрелям с думи,
ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам,
с един замах ще го унищожа
и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието,
да почувстваш сила и не от една,
от милион точки да видиш живота,
дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите,
после ще ги изгоря като конец с уроки,
да не пречат,
да не вредят,
да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера
и ще ти разбъркам посоките -
да видиш, че все до едно място водят -
дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш,
малък е да ме побере
и голям - да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш -
с един дъх в няколко паралелности.
И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята?
Намери си някоя кротичка и покорна.
Да си стои вкъщи и да ти гледа децата,
да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа.
Всичко взимам,
всичко давам.
Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?"
ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА
- Плашиш мъжете, знаеш ли?
- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?
- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават.
Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.
Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.
Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.
А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си.
Николета Иванова
- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?
- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават.
Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.
Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.
Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.
А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си.
Николета Иванова
"Да обичаш е...
да си до нея, когато е най-слаба,
да я приемаш такава, каквато е,
да не опитваш да я променяш,
да ѝ казваш истината, дори да е горчива,
да вярваш в нея,
когато тя не вярва в себе си,
мечтите ѝ да са и твои мечти,
болката ѝ да е и твоя болка,
щастието ѝ да ти е двойно щастие,
по-често да слагаш нея на първо място
и винаги да я подкрепяш във всичко.
И когато се научиш да даваш всичко това,
без да очакваш и изискваш нещо в замяна,
тогава ще получиш от същото."
Димитър Калбуров
да си до нея, когато е най-слаба,
да я приемаш такава, каквато е,
да не опитваш да я променяш,
да ѝ казваш истината, дори да е горчива,
да вярваш в нея,
когато тя не вярва в себе си,
мечтите ѝ да са и твои мечти,
болката ѝ да е и твоя болка,
щастието ѝ да ти е двойно щастие,
по-често да слагаш нея на първо място
и винаги да я подкрепяш във всичко.
И когато се научиш да даваш всичко това,
без да очакваш и изискваш нещо в замяна,
тогава ще получиш от същото."
Димитър Калбуров
петък, 3 август 2018 г.
"Ако искаш да разбереш човека
Не слушай какво той говори.
Послушай, как той мълчи.
Как въздъхва и се оглежда наоколо?
Какво поражда усмивката в него?
Погледай какъв е той без грима,
С който ние всички живеем.
Наблюдавай как се отнася с децата,
Със страдащите, със старците...
Ако искаш другия да разбереш,
Надълбоко навлез, не гледай отвън.
Не винаги си струва да вярваш на думите,
Често истината е в тишината."
Омар Хаям
Не слушай какво той говори.
Послушай, как той мълчи.
Как въздъхва и се оглежда наоколо?
Какво поражда усмивката в него?
Погледай какъв е той без грима,
С който ние всички живеем.
Наблюдавай как се отнася с децата,
Със страдащите, със старците...
Ако искаш другия да разбереш,
Надълбоко навлез, не гледай отвън.
Не винаги си струва да вярваш на думите,
Често истината е в тишината."
Омар Хаям
четвъртък, 2 август 2018 г.
"Мъжа на жената...
трябва да е висок
една глава над нея
да се повдига на пръсти
за да го целуне.
трябва да има брада
поне на шест дни
за колкото е сътворен света
задължително да има
бръчки, белези и спомени.
Препоръчително е да
тежи над 80 кила
да няма прекалено
много мускули
трябва да е водил битки
загубени и спечелени
да си е чупил
кости, да познава
болката от счупеното
заздравяващо на криво
мъжа на жената
трябва да познава
свободата, да шофира
да знае как се включва
втора на мотор
трябва да има сила
да зареди петнадесетия
патрон в пълнителя
мъжа на жената
трябва да е бил с жени
нито прекалено много
нито прекалено малко
трябва да уважава
майката, жената
достойните бойци
да слуша класическа музика
да слуша и духова
да слуша природата
трябва да е гледал балет
театър, как се коли прасе
как се дере заек
Бог да е в гърдите му
смел хипохондрик
възпитан циник
трябва да е крал
поне веднъж
жена,
пари,
сърце,
трябва да почита старите,
бедните, лудите,
без страх от самотата
без деца по задължение
трябва да поема рискове
трябва да си плаща сметките и греховете."
Via#Мартин Стратиев
......................................
трябва да е висок
една глава над нея
да се повдига на пръсти
за да го целуне.
трябва да има брада
поне на шест дни
за колкото е сътворен света
задължително да има
бръчки, белези и спомени.
Препоръчително е да
тежи над 80 кила
да няма прекалено
много мускули
трябва да е водил битки
загубени и спечелени
да си е чупил
кости, да познава
болката от счупеното
заздравяващо на криво
мъжа на жената
трябва да познава
свободата, да шофира
да знае как се включва
втора на мотор
трябва да има сила
да зареди петнадесетия
патрон в пълнителя
мъжа на жената
трябва да е бил с жени
нито прекалено много
нито прекалено малко
трябва да уважава
майката, жената
достойните бойци
да слуша класическа музика
да слуша и духова
да слуша природата
трябва да е гледал балет
театър, как се коли прасе
как се дере заек
Бог да е в гърдите му
смел хипохондрик
възпитан циник
трябва да е крал
поне веднъж
жена,
пари,
сърце,
трябва да почита старите,
бедните, лудите,
без страх от самотата
без деца по задължение
трябва да поема рискове
трябва да си плаща сметките и греховете."
Via#Мартин Стратиев
......................................
неделя, 29 юли 2018 г.
- Подлецът, чедо, почти винаги живее в домът ти ...
- Как така?! Не разбирам, дядо ...
- Оказва се онзи, който си е построил храм в сърцето ти;
посадил е градина в душата ти, грижил се е известно време за нея, порадва се ... порадва се малко на цветовете ѝ, па реши да стъпче цветята с калните си обувки и да разруши храма със същите ръце, с които го е градил бавно, тухла по тухла.
Подлец, дете, понякога се оказва човека, който наричаш "дом", "семейство", "приятел"... Същия, който знае всичките ти слабости, знае душата ти като пътна карта и пътеките към раните ти и стъпва в тях.
- Но защо, дядо? Нали е твой приятел в живота? Защо ще го прави?
- Защото, чедо, той самия е слаб. И като стъпче цветовете и срине храма ти си втълпява, че е силен, че той контролира нещата (хората водим безмислената битка за власт за контрол), че той е независим, а ти - зависим, че е по-силен от теб.
Ама не е ... точно обратното е.
Тоя човек, е малък, от мене да знаеш. Всеки, който те наранява е недорасъл за любовта. Не я разбира.
Но ти не се притеснявай, дете. След такава разрушителна буря, в душата ти отново ще поникнат цветя .. повече от преди, дори и по-хубави, защото почвата е била отъпкана, обърната, това е благодат за нови цветове.
И пак ще имаш храм, но по-стабилен, защото строителя, който избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа.
Николета Иванова
- Как така?! Не разбирам, дядо ...
- Оказва се онзи, който си е построил храм в сърцето ти;
посадил е градина в душата ти, грижил се е известно време за нея, порадва се ... порадва се малко на цветовете ѝ, па реши да стъпче цветята с калните си обувки и да разруши храма със същите ръце, с които го е градил бавно, тухла по тухла.
Подлец, дете, понякога се оказва човека, който наричаш "дом", "семейство", "приятел"... Същия, който знае всичките ти слабости, знае душата ти като пътна карта и пътеките към раните ти и стъпва в тях.
- Но защо, дядо? Нали е твой приятел в живота? Защо ще го прави?
- Защото, чедо, той самия е слаб. И като стъпче цветовете и срине храма ти си втълпява, че е силен, че той контролира нещата (хората водим безмислената битка за власт за контрол), че той е независим, а ти - зависим, че е по-силен от теб.
Ама не е ... точно обратното е.
Тоя човек, е малък, от мене да знаеш. Всеки, който те наранява е недорасъл за любовта. Не я разбира.
Но ти не се притеснявай, дете. След такава разрушителна буря, в душата ти отново ще поникнат цветя .. повече от преди, дори и по-хубави, защото почвата е била отъпкана, обърната, това е благодат за нови цветове.
И пак ще имаш храм, но по-стабилен, защото строителя, който избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа.
Николета Иванова
сряда, 25 юли 2018 г.
"От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото. Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"
Ивелина Радионова
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму. На дребни души власт не трябва да се дава! Тя приляга повече на широка, блага душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра!"
Ивелина Радионова
събота, 21 юли 2018 г.
Осинових си човек днес!
Очите ѝ срещнаха моите докато вървеше по коридора на приюта, взряна в кучетата по клетките. Веднага усетих колко е отчаяна и просто знаех, че трябва да ѝ помогна.
Помахах леко с опашка, за да не я плаша. Тя спря до клетката ми, а аз се дръпнах назад, за да не види, че съм направила белята вътре. Тук нямат време да ни разхождат, просто нямаше къде другаде…
Докато четеше информацията за мен на вратата на клетката се надявах да не се натъжи от миналото ми. Аз имам само бъдеще и искам да спася един живот.
Тя приклекна пред решетката и ме повика. Притиснах рамо и муцуна до решетката, за да я успокоя. Усещах, че има нужда от този допир, за да не е толкова самотна. Самотата направо струеше от нея, беше отчаяна. Една сълза се търкулна по бузата ѝ, а аз драснах с лапа по решетката, за да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред. Скоро вратата на клетката ми се отвори, а усмивката на лицето ѝ беше толкова широка, че веднага се гушнах в ръцете ѝ. Обещах ѝ да я пазя. Обещах ѝ никога да не я оставям. Обещах ѝ да дам всичко от себе си, за да я радвам.
Извадих такъв страхотен късмет, че мина край моята клетка. Но още толкова много от тях трябва да бъдат спасени… Поне успях да спася един.
Осинових си човек днес.
Джанин Алън
Очите ѝ срещнаха моите докато вървеше по коридора на приюта, взряна в кучетата по клетките. Веднага усетих колко е отчаяна и просто знаех, че трябва да ѝ помогна.
Помахах леко с опашка, за да не я плаша. Тя спря до клетката ми, а аз се дръпнах назад, за да не види, че съм направила белята вътре. Тук нямат време да ни разхождат, просто нямаше къде другаде…
Докато четеше информацията за мен на вратата на клетката се надявах да не се натъжи от миналото ми. Аз имам само бъдеще и искам да спася един живот.
Тя приклекна пред решетката и ме повика. Притиснах рамо и муцуна до решетката, за да я успокоя. Усещах, че има нужда от този допир, за да не е толкова самотна. Самотата направо струеше от нея, беше отчаяна. Една сълза се търкулна по бузата ѝ, а аз драснах с лапа по решетката, за да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред. Скоро вратата на клетката ми се отвори, а усмивката на лицето ѝ беше толкова широка, че веднага се гушнах в ръцете ѝ. Обещах ѝ да я пазя. Обещах ѝ никога да не я оставям. Обещах ѝ да дам всичко от себе си, за да я радвам.
Извадих такъв страхотен късмет, че мина край моята клетка. Но още толкова много от тях трябва да бъдат спасени… Поне успях да спася един.
Осинових си човек днес.
Джанин Алън
Не е нужно да си успешен, за да си щастлив. Не всички имат кариера, не всички пътуват по света и не всички, които го правят всъщност са щастливи. Щастието е друга материя и малцина я разбират. Да се прибереш в топлия си скромен дом и топло да те посрещнат. Да те прегърнат малките ръчички на твоето дете. Да те чака вкусна вечеря, когато от работа прибираш се много уморен. Да си се борил за всичко, което притежаваш, да е сладка всяка крачка напред. И да работиш в малко магазинче, и да имаш малък дом, все ти стига... ако знаеш как да си щастлив.
- Яж, чети, обичай и пътувай
- Яж, чети, обичай и пътувай
понеделник, 9 юли 2018 г.
сряда, 4 юли 2018 г.
вторник, 3 юли 2018 г.
Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
Майка Тереза
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
Майка Тереза
прекрасна си
от роклята с цветята
до четката в косата
на книгата в ръцете ти
завиждам
че ме е срам да те заговоря
всеки път се ненавиждам
открадвам поглед-два
в началото и в края
на деня
въртя се като слънчоглед
очите само търсят теб
мисълта за твоите къдрици
разпалва вътре в мен
искрици
симулиращо до теб че спи
това момче стои
(актуално)
изчервено до уши
Nikolay Nikolaev
от роклята с цветята
до четката в косата
на книгата в ръцете ти
завиждам
че ме е срам да те заговоря
всеки път се ненавиждам
открадвам поглед-два
в началото и в края
на деня
въртя се като слънчоглед
очите само търсят теб
мисълта за твоите къдрици
разпалва вътре в мен
искрици
симулиращо до теб че спи
това момче стои
(актуално)
изчервено до уши
Nikolay Nikolaev
вторник, 26 юни 2018 г.
"Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг" от д-р Кени Фланагън.
Ето и самото писмо:
Сладурче мое,
Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна списък с най-търсените фрази с нея в света. Най-отгоре стоеше „Как да го задържа заинтересуван”.
Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните статии как да бъдем секси, кога да му донесем бира вместо сандвич и начините да го накараме да се почувства умен и значим.
И се ядосах.
Малка моя, не е, никога не е била и никога няма да бъде твоя работа да „го държиш заинтересуван”.
Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си – в онова толкова здраво нещо вътре в теб, което не се влияе от отхвърляне, загуба или его – че ти си интересна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек сам по себе си също е интересен, битката на живота ти ще бъде до голяма степен спечелена. Но това е писмо за някой друг ден.)
Ако по този начин вярваш в собствената си ценност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което не само ще бъде в състояние да проявява интерес, но и ще бъде готово да инвестира целия си живот в интерес към теб.
Малка моя, ето какво искам да ти кажа за това момче, което няма нужда да бъде държано заинтересувано, защото то ще знае, че ти си интересна:
Не ме интересува дали ще си слага лактите на масата по време на ядене – стига да гледа как нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели поглед от това.
Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи начини, че те са точно като теб.
Не ме интересува дали ще следва баща си – стига да следва сърцето си и то винаги да го води обратно при тебе.
Не ме интересува дали е силен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.
Още по-малко ме интересува за кого гласува – стига да се събужда всяка сутрин и да гласува всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.
Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с маски от търпение, саможертва, уязвимост и нежност.
Не ме интересува дали е възпитан в тази или онази религия или изобщо без религия – стига да е възпитан да цени съкровеното и да знае, че всеки миг от живота и всеки миг от живота му с теб е дълбоко съкровен.
Накрая, малката ми, ако срещнеш такъв мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо помежду си, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо:
Теб.
В края на краищата, малката ми, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „го държиш заинтересуван”, е да бъдеш себе си.
Твоят вечно заинтересуван от теб мъж,
Баща ти
Ето и самото писмо:
Сладурче мое,
Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна списък с най-търсените фрази с нея в света. Най-отгоре стоеше „Как да го задържа заинтересуван”.
Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните статии как да бъдем секси, кога да му донесем бира вместо сандвич и начините да го накараме да се почувства умен и значим.
И се ядосах.
Малка моя, не е, никога не е била и никога няма да бъде твоя работа да „го държиш заинтересуван”.
Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си – в онова толкова здраво нещо вътре в теб, което не се влияе от отхвърляне, загуба или его – че ти си интересна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек сам по себе си също е интересен, битката на живота ти ще бъде до голяма степен спечелена. Но това е писмо за някой друг ден.)
Ако по този начин вярваш в собствената си ценност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което не само ще бъде в състояние да проявява интерес, но и ще бъде готово да инвестира целия си живот в интерес към теб.
Малка моя, ето какво искам да ти кажа за това момче, което няма нужда да бъде държано заинтересувано, защото то ще знае, че ти си интересна:
Не ме интересува дали ще си слага лактите на масата по време на ядене – стига да гледа как нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели поглед от това.
Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи начини, че те са точно като теб.
Не ме интересува дали ще следва баща си – стига да следва сърцето си и то винаги да го води обратно при тебе.
Не ме интересува дали е силен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.
Още по-малко ме интересува за кого гласува – стига да се събужда всяка сутрин и да гласува всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.
Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с маски от търпение, саможертва, уязвимост и нежност.
Не ме интересува дали е възпитан в тази или онази религия или изобщо без религия – стига да е възпитан да цени съкровеното и да знае, че всеки миг от живота и всеки миг от живота му с теб е дълбоко съкровен.
Накрая, малката ми, ако срещнеш такъв мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо помежду си, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо:
Теб.
В края на краищата, малката ми, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „го държиш заинтересуван”, е да бъдеш себе си.
Твоят вечно заинтересуван от теб мъж,
Баща ти
- Не му издумвай тежки думи, Елице, да му не тежат. Не загарчай си име на език му с лошотия. Ти, нале, казваш, че го любиш?
- Любя го, майко. От мене си повеч! Сичко търпя, ама туй ми е много.
- Замълчи! Не ща да слушам, чедо! Кога храниш с мисъл страха, той расне. Тя, обичта ви, само между вазе си стои и само вий си я знаете каква е черна и бяла. Колкот и да гледат чуждите и да я дъвчат из уста, само вий си я видите каква е голяма и честна. Мълчи си, чедо, на чужди хора не раздумвай, да ви не знаят. Пред тях усмивка на лице да ти е, да се не радват, че нещо има. Те, людете, предъвкват невярното, дорде не заприлича на истина, само да им е спокойно, че и друг има да плаче по нощите, та тяхното нещастие по-малко да им се види. Не бой се и не тъжи. Ти, като гледаш в очи му, видиш ли се?
- Видя се, майко. С пламъчетата хоро играя.
- И като го чуеш, гласа му вие ли се да те погали с думи, трепне ли по тебе и по стъпките ти, кога захождаш?
- Трепне, гаче ли лист вятър го вее.
- Тогаз що се мъчиш, че и него с тебе си? И сън да спи, в сърце му будуваш. Душа му цялата за твойта чезне.
- Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "
- Любя го, майко. От мене си повеч! Сичко търпя, ама туй ми е много.
- Замълчи! Не ща да слушам, чедо! Кога храниш с мисъл страха, той расне. Тя, обичта ви, само между вазе си стои и само вий си я знаете каква е черна и бяла. Колкот и да гледат чуждите и да я дъвчат из уста, само вий си я видите каква е голяма и честна. Мълчи си, чедо, на чужди хора не раздумвай, да ви не знаят. Пред тях усмивка на лице да ти е, да се не радват, че нещо има. Те, людете, предъвкват невярното, дорде не заприлича на истина, само да им е спокойно, че и друг има да плаче по нощите, та тяхното нещастие по-малко да им се види. Не бой се и не тъжи. Ти, като гледаш в очи му, видиш ли се?
- Видя се, майко. С пламъчетата хоро играя.
- И като го чуеш, гласа му вие ли се да те погали с думи, трепне ли по тебе и по стъпките ти, кога захождаш?
- Трепне, гаче ли лист вятър го вее.
- Тогаз що се мъчиш, че и него с тебе си? И сън да спи, в сърце му будуваш. Душа му цялата за твойта чезне.
- Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "
"Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по - вкусен, когато има кой да се засмее на петънцето на върха на носа ти. Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди. Смисълът е в това, че книгите са два пъти по-интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати. Смисълът е в това, че музиката е два пъти по-докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева. Смисълът е в това, че си два пъти по-смел, когато има някой, който да вярва в теб и да те подкрепя! Някой, който да те обича истински…"
Картина Радина Петрова
Картина Радина Петрова
неделя, 10 юни 2018 г.
Нужда
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Десислава Наумова
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Десислава Наумова
Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Истинката любов.
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
Разбираш ли?
Когато остaрееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща, които сте преживели и да може да каже:
"- Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам!" Това е истинската любов! "
" Самотното дърво на хълма"
събота, 9 юни 2018 г.
"Един мъж видял, умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал:
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапи, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и."
Размисъл:
Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем ...
Това си е техен проблем.
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапи, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и."
Размисъл:
Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем ...
Това си е техен проблем.
сряда, 6 юни 2018 г.
"Хората обичаха домашните си любимци и често изразяваха чувствата си към тях така открито, както не биха го направили към човешки същества. Франк знаеше, че хората, от които наистина трябва да се пазиш на този свят, са онези, които не биха могли да обичат котка или куче.''
"Спящите красавици" Стивън и Оуен Кинг
"Спящите красавици" Стивън и Оуен Кинг
понеделник, 4 юни 2018 г.
Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.
Катерина Хапсали
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.
Катерина Хапсали
"Всичко преминава в живота ! - въздъхна бедната
старица и продължи...
- Минава модата на дънките. Минава хремата.
Минава влакът, даже и по два пъти!
Минават приятели, гаджета, съпрузи и съпруги ...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето!
Минава нощта. Минава и болката.
Минава Коледа, Великден.
Кръвта във вените също преминава ...
всичко минава, скъпо дете!
Това което никога няма да мине и замине,
са твоите родители!
Когато ги обичаш, когато ги мразиш,
когато ги проклинаш, когато ги хвалиш
те не преминават, стоят си все там!
Две живи скали, ангел спасител,
побъркани ,абсурдни ...
Може би разделени,далечни,
свързани само с едно кръгче метал...
Стоят си във своите къщи похлупени,
пердета спуснати, полуотворени врати ..
Свидетели на твоето щастие
и твоята безкрайна тъга ..
Медалисти във твоите победи
и носни кърпички в твоите поражения ...
Често безпомощни, но никога отказващи се..
Те никога не минават ...
няма нищо, което да ги накара да си заминат!
И дори , когато те са на другия край на земята,
или на другия край на небето,
ти винаги ще чувстваш аромата им ...
аромат на любов "....
Гергана Лабова
старица и продължи...
- Минава модата на дънките. Минава хремата.
Минава влакът, даже и по два пъти!
Минават приятели, гаджета, съпрузи и съпруги ...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето!
Минава нощта. Минава и болката.
Минава Коледа, Великден.
Кръвта във вените също преминава ...
всичко минава, скъпо дете!
Това което никога няма да мине и замине,
са твоите родители!
Когато ги обичаш, когато ги мразиш,
когато ги проклинаш, когато ги хвалиш
те не преминават, стоят си все там!
Две живи скали, ангел спасител,
побъркани ,абсурдни ...
Може би разделени,далечни,
свързани само с едно кръгче метал...
Стоят си във своите къщи похлупени,
пердета спуснати, полуотворени врати ..
Свидетели на твоето щастие
и твоята безкрайна тъга ..
Медалисти във твоите победи
и носни кърпички в твоите поражения ...
Често безпомощни, но никога отказващи се..
Те никога не минават ...
няма нищо, което да ги накара да си заминат!
И дори , когато те са на другия край на земята,
или на другия край на небето,
ти винаги ще чувстваш аромата им ...
аромат на любов "....
Гергана Лабова
петък, 1 юни 2018 г.
четвъртък, 24 май 2018 г.
Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб...
Маргало или Малечка Палечка-Стефи ♥
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб...
Маргало или Малечка Палечка-Стефи ♥
сряда, 2 май 2018 г.
Силният човек никога не воюва
и няма как да бъде победен!
Знае, че войната скъпо струва
и винаги живее без проблем.
Този човек за нищо не тъгува.
Милост никога не проси.
Чест и уважение не си купува,
но винаги в себе си ги носи.
Силният човек живее без обида.
Не търси в никого вина!
Не се затваря като морска мида
и след най-обидните слова.
Силният човек не търси слава.
Не участва в никаква война.
Силният човек любов дарява.
И върши винаги добри дела!
Знае, че мирът е дар от Бога,
скрит в спокойното сърце.
За него няма никога тревога
и гняв с треперещи ръце!
Валентин Начев
и няма как да бъде победен!
Знае, че войната скъпо струва
и винаги живее без проблем.
Този човек за нищо не тъгува.
Милост никога не проси.
Чест и уважение не си купува,
но винаги в себе си ги носи.
Силният човек живее без обида.
Не търси в никого вина!
Не се затваря като морска мида
и след най-обидните слова.
Силният човек не търси слава.
Не участва в никаква война.
Силният човек любов дарява.
И върши винаги добри дела!
Знае, че мирът е дар от Бога,
скрит в спокойното сърце.
За него няма никога тревога
и гняв с треперещи ръце!
Валентин Начев
понеделник, 30 април 2018 г.
""Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…" Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е...ритнаха ме...полетях малко...обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си"... из "Пилешка супа за душата"
Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
- Н. Спаркс
- Н. Спаркс
вторник, 3 април 2018 г.
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
Недялко Йорданов
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
Недялко Йорданов
Дадох хляб <3
Днес денят ми изгря отдалече,
плисна слънце по моя дувар.
Днес денят ме обича, човече -
дадох хляб на един помияр.
Най-самотното улично куче,
но ме гледа с очите на свой.
А градът изкикоти се звучно:
"Удари го! Смажи го от бой!"
Можех, да. Да го фрасна с тояга;
да го ритам до мръкнало чак...
То е куче и тъй му приляга -
изтребление пълно, до крак!
Имах хляб във ръката си само.
И додето замахвах... Не знам...
Изведнъж натежа като камък,
вкоравен от обида и срам.
И го взех, разделих го на части -
две за кучето, две и за мен.
О, как светна тогава от щастие
този мрачен и никакъв ден.
Залюля ни в едно - половинки,
невъзможна комбина, но хоп -
дадох залък за жълти стотинки,
а спечелих приятел до гроб.
Катерина Недялкова
Днес денят ми изгря отдалече,
плисна слънце по моя дувар.
Днес денят ме обича, човече -
дадох хляб на един помияр.
Най-самотното улично куче,
но ме гледа с очите на свой.
А градът изкикоти се звучно:
"Удари го! Смажи го от бой!"
Можех, да. Да го фрасна с тояга;
да го ритам до мръкнало чак...
То е куче и тъй му приляга -
изтребление пълно, до крак!
Имах хляб във ръката си само.
И додето замахвах... Не знам...
Изведнъж натежа като камък,
вкоравен от обида и срам.
И го взех, разделих го на части -
две за кучето, две и за мен.
О, как светна тогава от щастие
този мрачен и никакъв ден.
Залюля ни в едно - половинки,
невъзможна комбина, но хоп -
дадох залък за жълти стотинки,
а спечелих приятел до гроб.
Катерина Недялкова
Урок по любов
Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата с искреност пропити.
Това е, дъще любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ от приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.
Детелина Стефанова
Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата с искреност пропити.
Това е, дъще любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ от приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.
Детелина Стефанова
понеделник, 2 април 2018 г.
събота, 31 март 2018 г.
Дойдох си капнал, седнах в къта,
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.
На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…
И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!
Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…
И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....
Андрей Германов
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.
На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…
И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!
Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…
И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....
Андрей Германов
сряда, 28 март 2018 г.
"Любов и таксита
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си някой веселяк, а?
— Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
— Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
— Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
— Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
— На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
— Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
— Ти не си добре.
— Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
— Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
— Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
— Кога ще бъде завършено?
— През юни — изсумтя единият.
— О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
— След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
— Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
— Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
— Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
— Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
— Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден."
Из интернет
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си някой веселяк, а?
— Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
— Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
— Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
— Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
— На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
— Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
— Ти не си добре.
— Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
— Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
— Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
— Кога ще бъде завършено?
— През юни — изсумтя единият.
— О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
— След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
— Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
— Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
— Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
— Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
— Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден."
Из интернет
петък, 23 март 2018 г.
"Когато идваше пролетта, дори лъжливата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи. Единственото нещо, което можеше да провали един ден, бяха хората, и ако човек успееше да се освободи от ангажименти, всеки ден ставаше безкраен. Хората винаги са били ограничител на щастието с изключение на много малко от тях, които са толкова добри, колкото самата пролет." - "Безкраен празник" Ърнест Хемингуей <3
понеделник, 12 март 2018 г.
Хората-слънца са тези, които те стоплят и огряват. Отиваш при тях по собствена воля, така както се отива на слънчева полянка, привлечен от лъчите им.. От тях винаги може да си тръгнеш и ако се върнеш пак то е просто защото си спомняш топлината им. Контактът с тях обикновено успокоява, оправя лошото настроение, зарежда с енергия и идеи. Не че не може да се пристрастиш към тях, но обикновено това е рядкост. Тези хора, без да разбират, пръскат около себе си сила и ведрост..
Щастие е да имаш такива хора до себе си. :)
Из Страничката на Силвия
Щастие е да имаш такива хора до себе си. :)
Из Страничката на Силвия
неделя, 4 март 2018 г.
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница,но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото,но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала,гледала, но накрая не издържала и го попитала:
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
Антъни де Мело
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
Антъни де Мело
Смяташ ли,че красотата ще спаси света?
-Да. Но не красотата на Мис Свят. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш.
Приказна Идея
-Да. Но не красотата на Мис Свят. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш.
Приказна Идея
четвъртък, 22 февруари 2018 г.
“Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш.
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.
А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!
И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…
Печелете ги тия жени, бе!
Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!
Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!
Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!
Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!
Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!
Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.
Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.
Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”
Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.
Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”
Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете.
Из интернет
Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години.
А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него!
И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва…
Печелете ги тия жени, бе!
Ежедневно, ежеминутно…
Избирайте ги всеки ден.
Влюбвайте ги в себе си!
Те не са ви даденост!
Те няма да са вечно ваши!
Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели!
Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето!
Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си!
Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки.
Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него.
Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!”
Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!”
Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията.
Погали я!
Говори с нея!
Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето!
Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата!
Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!”
Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете.
Из интернет
Абонамент за:
Публикации (Atom)