"Винаги съм предпочитала да притежавам криле, вместо бижута! "
Пат Шрьодер

"Тя е жена, приятелю! Усеща когато гледаш нея и виждаш друга!"
Димитър Златинов

"Мъж, който казва: "и без това не я обичах" след раздяла...тогава, извинявам се,
че използвах думата "мъж" в началото на изречението."
/Елиф Шафак/

Не отегчавай хората с проблемите си. Когато те попитат как си, отговори:
"Прекрасно, както никога досега."
Хорас Джаксън Браун

"Не си позволявай да даваш надежда, ако не можеш да я оправдаеш.
Докоснеш ли душата, ти вече си отговорен за нея!"

"Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв."
-"Черната кутия", Амос Оз

,,Най-лошото чувство е разочарованието. Не е обидата, нито ревността, нито омразата.
След тях остава нещо в душата. Cлед разочарованието остава само празнота.''
Ерих Мария Ремарк

"Tой се бе въртял между чаршафите с мисли за нея.Тъй като и тя бе правила същото,
почти можеше да се каже,че са прекарали нощта заедно!"
Е.Е.Шмит

Ако можеше да четеш между редовете
щеше отдавна да знаеш,
че имаш място в сърцето ми
от онези специалните,
където пънолунията чертаят
златни пътеки в морето,
а тишината издиша признания...
Щеше да чуеш, как разказвах
мечтите си на чайките
и как вълните правеха любов
всеки път, когато мислех за теб.
Ако можеше да четеш между редовете,
нямаше да изтръпваш
от истината, която трепти в очите ми,
а щеше да знаеш, че свободата,
с която те обичам,
е по-силна от желанието да те притежавам.
Щеше да се усмихваш
само при мисълта,
че някой, някъде сънува теб,
вижда душата ти,
споделя мълчанието ти
и пази онази част от същността ти,
която кара слънцето да свети,
земята да се върти,
животът да се ражда...
Ако можеше да четеш между редовете
щеше да усетиш колко е важно
да не изчезваш...от себе си
и да обичаш...въпреки всичко!

Катерина Кайтазова

ГРЕХОВНА НОЩ
© Николай Дялков
Не беше сън. Не беше и реалност...
И дълго още помни те нощта.
Дойде при мен. Не бе официално
и целия ми свят ти облада.

И аз забравих всякакви заблуди,
пиян в нощта, от топлата ти плът.
Душите ни – две дяволчета луди
изгаряха, подвластни на мига.
Отпивах ароматното ти тяло
на глътки бавни – вино от любов.
Изпивах те със устни, страстно – цялата,
но жаден пак – за още бях готов...
А ти обви ме с някаква магия
и глас в нощта нашепваше, стаен:
Простен ще е за теб грехът. Люби я,
щом чакал си я влюбен нощ и ден!
Светът замря, угасна светлината
и бяхме двама – само аз и ти...
На две души във влюбен гърч телата
и щастие във стон и във сълзи.
Такава нощ – на сън и на реалност
и в нея – ти за мен се появи.
Разпали огън – нежна и... брутална
и след това във нищото се скри.
Останаха след теб две празни чаши
на дъното без капчица любов...
Дойде в нощта ми ти като причастие
и тръгна си така – без благослов.
★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.

Това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да лекува от преживявания
Оскар Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“

"Каквато и да си физически - каза той, - момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава... всичко това няма значение. Важно е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре."

"Ангел с часовников механизъм", Касандра Клеър

Неизпратени писма доТЕБ

Усмихни се! Весело е.
За последен път те забравям.
Но наистина вече завинаги.
Ще остана така - неживяна,
във сандъка на твоето минало.

В крайна сметка - какво да направя?
Да ти кажа и аз "Хей, предател!
Много бързо успя да забравиш
как звучеше със стон тишината..."
Няма нужда. Едва ли е важно.
Ти отивай, спасявай бездушните.
Във пустинята дебнат миражи.
Но за връщане вече е късно.
Би било страшна комедия.
Но, признавам, омръзна ми ролята.
Тази нощ беше последната.
А и аз не умея да моля.
Всичко хубаво! Нека аз да съм грешната.
Нека аз да съм сбъркала. Нека!
Боже Господи! Чак ми е смешно.
И да знаеш, дори ми олеква.
Caribiana

Една влюбена жена е готова на всичко, за да направи един мъж щастлив. Независим дали е красив или не, независимо дали е слаб или пълен, и т.н. Тя дарява своята любов безрезервно и очаква същото и от отсрещната страна. Една истинска жена може да обича до полуда мъжа, който е станал избраник на сърцето й и също така очаква не само да бъде защитавана от него, но и да й отвърне със същите чувства! Тя е като старо отлежало вино, което се отпива на малки глътки, за да усети сладостта му. Тя е жар и пламък, който се очаква да бъде угасен от съответният любим и същевременно с това този човек да бъде нейната опора. Накратко: влюбената жена и отлежалото вино е страхотна комбинация!!

Stefan Mitsov

Любовта ли?!...Тя е....
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш.
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане....

Морето никога не си отива

Избирам да съм вярна на морето
във него да се сгушвам вместо в плът
избирам утро с парещи солени устни,
които да ме будят всеки път.
Избирам да живея с бриз и слънце
да отразявам пясъчните светлини
избирам да преследвам мокри стъпки
оставени от скитащите край брега мечти.
Избирам да съм мидено студена
и само слънцето да ме гори
избирам за сърце микроскопична перла
с която ще те чувствам, но няма да тупти.
Избирам на морето да съм вярна,
за да не остана никога сама-
морето никога не си отива
до край е вярно на брега.

Автор: Пламък Ничий

Две неща никога не се налага да преследваш- истинските приятели и истинската любов !

Манди Хейл

ВЛЮБИХ СЕ, ГОСПОДИ...

Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем – луна,
мое утре е... и моето вчера

Обичам я, Господи, не ми ли личи,
с нея денят ми се буди,
не ме ли помилва с гальовни очи
дяволи хващат ме луди.

Щом вятърът зърне я, кротва за миг,
в косите и ангелски плува
и мил коленичи пред нейния лик,
Задява се...трепка...палува.

Във нея оглежда се всяка звезда,
дъх затаяват простори
и спира да лее сълзите дъжда,
присвятква... ревниво бърбори.

Обичам я, Господи, приказ жена,
стихия от нежност...мадона,
тя ден и нощта е... и ласка в съня,
Жена е... и моя икона!

Красимир Трифонов /sinoptic /

Усещането, че си необходим за другия..
Толкова е... вдъхновяващо и мотивиращо.
Усещането, че си му липсвал не е хубаво, но е признание за твоята значимост.
Не е суета.
Хубаво е да знаеш, че някой има нужда от теб и ти можеш да му помогнеш в дадения момент с дума, прегръдка, разговор.
Можеш да направиш нещо за любимия си човек...
И когато видиш в очите му блясък на радост...
Или в очите му искрите на щастие блеснат...
Толкова е хубаво с обич да можеш в такъв момент да прегърнеш своя любим...
Думите излишни сега са. И всичко с целувка си казвате...
С целувки обичам да си говорим.."

Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето.
Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа - убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш - тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди.
Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш със себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци."

"Пчелата" -
Оура Лов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Eдна любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи."

Евтим Евтимов

ОБИЧАЙ МЕ
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай,
ненаситно,
отмерено,
за всеки ден да има.
И аз така ще те обичам,
да има обич за години.
И бавно да ме любиш, искам.
Дорде нощта се срещне с утрото.
Нали годините пропуснати
не ще наваксаме набързо.
Нали ще преживеем всичко,
което млади не сме дръзнали?
Ела.
И бавничко обичай ме.
Нали за никъде не бързаме..!?

Мая Попова

Не те измислих -
ти нахълта в мен,
такъв, какъвто
вече те познавах,
светът ми бе
грижливо подреден,
а ти разхвърли всичко
без пощада.
Не те измислих,
но копнях за теб,
не те дочаках,
мислих, че те няма,
сега живея
в неизвестен ден,
за утре -
нямам никаква представа...

Яна Вълчева

"В крайна сметка, сезоните се менят. Също така и градовете. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но е много приятно да знаеш, че тези, които обичаш, винаги са в сърцето ти… 
И ако си голям късметлия... са на един полет разстояние."

Кари Брадшоу, "Сексът и градът"

"Как тъгувам за тебе море.. как ми липсва топлият пясък..
а ти - като сърдито дете да изтриваш следите ми с плясък. Ти във мен си ... в душата море и вълните ти в мене бушуват. Чайка с писък към теб ме зове, а делфините тъжни отплуват. Ще дойда, ще се върна море! Ще застана пред тебе смълчана... И тогава ще знаем море, че завинаги с теб ще остана.."

"Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче."

Уинстън Чърчил

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

Винаги
Добромир Банев 

Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. 
По тази причина ще остана в теб.
Винаги.
Когато клепачите ти натежават, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така.
Винаги.
Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам.
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам.
Винаги.
Но само ще изглежда, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става.
Винаги. Винаги. Винаги...

" Тя очакваше да види поне сега върху лицето му следа от смутена признателност, от вълнение за това, което беше направила за него, но не откри нищо, освен предишната непроницаема затвореност. Какъв беше той? Свенлив, безчувствен или просто глупак? Сдържан мъж, който умееше да пази достойнството й, преструвайки се, че не забелязва авансите й, или безсрамен сметкаджия, който съзнаваше, че с тази непроницаемост ще достигне по-голям успех?
Нищо не можеше да се разбере по лицето му. "
"Тютюн" - Димитър Димов

СИНЕВА

Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Васил Найденов -BULGARIA -SINEVA -Митко Щерев ~ ДИАНА ЕКСПРЕС

Стихове по пясъка

В нощи самотни все теб съм сънувала,
безсънна на кея срещам сините залези,
пламнала мисъл все към теб е пътувала,
мое, родно море, със смълчаните заливи.

При теб се завръщам накъсала нервите,
смъкнала дрехата на дните ми яростни,
вглеждам се и търся при тебе останките,
да се сглобя цялостна в мигове радостни.

И пак пишат стихове моите стъпки по пясъка,
раменете ми тръпнат в солено дихание…
По лунна пътека вървя подир блясъка,
kойто е спомен и ново мечтание.

Лили Качова

"Ще бъда мъж, докато по земята още ходят истински жени - онези жени, 
с неподправен чар и доброта, жените, в които още не е умрял майчинският инстинкт."

Ал Пачино

“Господ да пази мъжа, дето ви обикне истински. Вие ще разбиете сърцето му, любима моя, жестока, опустошителна малка хищнице. Тъй безгрижна и самоуверена сте, че дори не си правите труда да криете ноктите си...."

"Отнесени от вихъра", Маргарет Мичъл

Помниш ли, разказах ти веднъж,
че е трудно мен да ме обичаш?
Трябва да си много силен мъж,
тръгнеш ли с любов да ми се вричаш…
В моя свят покоя не търси,
чужди са ми хорските закони.
Чакай ме, когато вън вали
и дъждът със вятъра се гони…
И когато, в тежка самота,
мъката в очите ти присяда.
Ще долитам, малко ще стоя,
после ще си тръгвам с тишината…
Ще ме търсиш в мъдрия си ден,
в будните си нощи ще ме чакаш.
Но когато много си ранен,
като огнен лъч ще късам мрака…
От лъжите много ме боли,
но успявам болката да скрия.
Само нощем ярките звезди
знаят как с луната лудо вия.
Знам, че съм различната жена,
но със тази лудост съм ти вярна.
И такава, дива в любовта,
твоя вечна жажда ще остана…

Йорданка Господинова

Принцеси - Кралици

Големите принцеси не тъгуват
за туй, че мъничко са остарели.
И нямат кърпички във джоба -
аксесоар във ляво, до ревера.
Те не потропват със краче по пода,
капризи и желания не проявяват,
а балните им рокли в гардероба
по закачалките стоят и избледняват.
Не чакат принца да ги грабне.
Отдавна е до тях и окуцял е коня.
Безмилостен е времевият отпечатък.
Очукана е рицарската броня.
Големите принцеси не ревнуват
и искрено се случва да се забавляват,
когато със по - малките принцеси,
неловко принцовете се задяват.
Достойни са големите принцеси!
С годините превръщат се в кралици.
Оръжие във себе си не носят -
използват кадифени ръкавици...

Детелина Стефанова

Не търсете този който има всичко...а този,който ви слага над всичко !!!
Шекспир

"Ако си тръгнеш без причина, не се връщай с оправдания!"
- Drake

Помниш ли ме?
Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга..
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят...
Страх те е навярно от сълзите ми-
аз не плача. Аз съм светлина!
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена..
Помниш ли? Усмивка, аромат,
слънчево усещане за нежност...
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв... И още нещо...

Яна Вълчева

Всеки се обръща зад чуждата жена, без да осъзнава колко се обръщат зад неговата!
Л. Гудман

Не заповядвай на сърцето си.
То знае...
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
Да те побутне да вървиш....
или да спреш...
Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.
Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот...

Беше един от онези моменти, в които просто ти е тъжно.
Ей така, от нищото. Един от онези моменти, в които нямаш против да ти е тъжно и всъщност донякъде искаш да ти е.
А след това плачеш или се наспиваш хубаво.
И пак си щастлив.И пак продължаваш да живееш живота си...

"Шест стъпки на раздялата", Х. Р. Гагъм

Силните жени носят болката си така, както носят високите си токчета - независимо колко много боли, ти виждаш само красотата им.

„Сънувам те, когато спя, а събудя ли се, копнея да те държа в обятията си.
Може да сме разделени, но сега съм още по-сигурен, че искам да прекарвам нощите си с теб,
а дните си с твоето сърце.“
Никълъс Спаркс

Обичам хора, които помнят детайлите. За важните неща всички се сещат.
Жарко Лаушевич

"Има такива дни, в които, ако си небе - ще завалиш, за да удавиш всичко в себе си."
Радослав Гизгинджиев

“Има хора, които просто обичаш. И искам да имам една много голяма къща, дворец направо, за да могат всички те да идват и да си отиват, когато им е приятно. Искам да имам такова място, където да си знаят, че дори и да са излезли за цигари и да са се върнали след 10 години и попитат "Какво има за вечеря?", никога няма да попитам "Къде беше?", просто ще се радвам, 
че отново сме заедно.” ...

Красотата на една жена не се крие в дрехите, обувките, грима и как е направена косата й. Крие се в начина, по който си прехапва устната, когато й кажеш нещо сладко. Крие се в погледа й, ако тя наистина те харесва. Крие се в леката ревност, която изпитва, когато някое друго момиче се намеси в разговора ви. Крие се в рошавата й коса и пижамата, когато сутрин се събуди. Крие се в нежността, с която тя те гали и целува...

"И тогава той осъзна, че тя не просто му е близка, а че сега той вече не знае къде свършва тя 
и къде започва той. "
"Анна Каренина" , Лев Толстой

"Как може да се очаква от жена, да бъде щастлива с мъж, който настоятелно я третира като съвсем обикновено човешко същество." Оскар Уайлд

Най-скъпият, най-истинският, най-хубавият подарък за една жена - внимание .. 
просто внимание!

Ако гледаш на нея сериозно...
Не бързай. Бъди кавалер, покани я на среща, подари и нещо(дори дребно и на пръв поглед не толкова специално), кажи и колко е красива и я накарай да се чувства специална. Слушай я, когато ти говори, наблюдавай я, разсмивай я. Изпрати я до тях, пожелай и лека вечер и я целуни.
А ти, момиче, подай първо бузата си.
Ако искаш той да гледа на теб сериозно...
(Позволи му да докосне тялото ти, eдва след като е докоснал сърцето).
М.

"А ние мъжете нали ни знаеш, можем да обичаме,но не и да изричаме. А жените имат нужда от това - да чуват, те не виждат."
Драско Закеф

"Ако АЗ съм успяла да стана негово МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ .. ТОЙ е МОЙ !!! И все пак, ако някоя жена успее да го откъсне от мене, то НЕ тя ще ми го отнеме, а аз сама ще го отнема от себе си, защото НЕ ще му бъда достатъчно нужна. Значи НЕ съм била достатъчно крепко вплетена в корените на мислите му, на съдбата му, на дните му. Би трябвало най-сетне да стигна до тая проста истина."
Блага Димитрова

"Даже на мъж, който не вярва в нищо, му трябва жена, която да вярва в него."
Хосе Балу

Търсех го постоянно. Търсех го във всеки друг. Търсех него, а него го нямаше. И го знаех! 
Няма друг такъв.....

"Не мога да ти опиша колко изумителна е тя... а, и не искам да знаеш. Не искам никой да знае!"
- Франсис Скот Фицджералд

“Ако имаш желание, ще го забравиш. Работата е там, че никой не иска да забравя някого, 
когото е обичал.”
-Н.К.

Мечтая за мъжа, който знае как да бъде мъж. Силен, със собствено мнение и позиции, с амбиции, за които прави всичко възможно да бъдат осъществени. С мечти, за които се бори всеки ден, за да ги превърне в реалност. Мъж, който може да носи отговорност за действията си. Мъж, който умее да признава грешките си и се учи от тях. Мъж, чиято дума тежи и значи нещо. Мъж, който НЕ се страхува и срамува да бъде спонтанен и чувствителен понякога. Мъж, който знае какво иска. Мъж, с по-силен характер от моя. Мъж, който обича и се бори за любовта си. Мъж, който НЕ признава съществуването на думата "невъзможно". Мъж със самочувствие и вяра в собствените си възможности. Mъж, за който усмивката ми ще бъде най-важна! Мъж, който държи ръката ми НЕ само пред приятелите си, но и пред целия свят. Мъж, който се гордее с мен. Мъж, който е с мен дори когато светът ми се срива из основи. Mъж, който знае как да ме укроти. Мъж, за когото съм предизвикателство. Мъж, който е предизвикателство. Мъж, който умее да ме приземява, когато летя твърде ВИСОКО. И който умее да ме извисява, прегърнал ме между крилете си. Мъж, с когото да паднат всичките ми задръжки. Мъж, какъвто НЕ съм срещала до сега. Мъж, който ще ме накара да се чувствам така, както никога досега. Различен, за разлика от всички, с които живота ме е срещал. Мъж, до когото бих се чувствала истинска жена!

"С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш."
"Книга на въображаемите същества", Хорхе Луис Борхес

"Когато я срещнах, тя учеше в университета. Тя беше невероятно красива. Косите й, тялото, очите й -никой не оставаше равнодушен. Тя беше толкова изящна, че понякога си мислех, че е паднала от небето. Всичко между нас беше идеално. Сякаш някой беше написал сценарий за нашите отношения, по който ние се движехме. Всичко беше както трябва. Наслаждавахме се на всеки миг прекаран заедно. Така продължи пет години. И тогава тя, като всяка жена, започна да говори за това какво следва. Аз всячески се опитвах да прекратя тези разговори, защото това което имахме, във вида в който бе ме устройваше идеално. Но тя искаше сигурност, искаше сериозна връзка, искаше семейство. СЕМЕЙСТВО! Разбирате ли за какво ви говоря! Та аз бях само на 23, за какво семейство можем да говорим? Аз се изплаших. Махнах се, напуснах я. Приключих всичко, още преди да е започнало. Сега съм на 33. Минаха десет години. През това време имах различни връзки и никоя, от които не ме привличаха. Имам дете, резултат на десетдневна авантюра. Бях женен по-малко от половин година. Сега чакам второ дете, но аз не искам да живея с тези жени. Аз не ги обичам! Аз живея в миналото, в спомените за това, какво беше преди 10 години… И знаете ли какво-аз съм пълен идиот. Прецаках своя щастлив живот. Затова никога не си казвайте “А ако…“. Съществува само това, което е сега. И хората, които са до вас, са тези, които трябва да са до вас. Затова никога не се страхувайте!"
Колин Фарел

"Лъгах я, наранявах... Реших да приключа всякакви взаимоотношения с нея.Казах й го, казах й, че и това ще й мине.Исках да препускам волно.Лягах до различни жени, целувах различни очи, но на сутринта , когато изтрезнеех, не ме прегръщаха същите ръце, не ме гледаха същите очи, не биеше това сърце, като нейното. Тогава реших да й се обадя...
"Здравей, обичам те"- директно изстрелях думите.
"Няма нищо и това ще мине"- отговори тя и затвори телефона."

“През нощта ми стана студено - завих я с още едно одеяло.”
— Ромен Гари

''Тъй че, пийни още една чашка от великолепното вино, тъжно момче, защото може би 
си изоставил принцеса... "
Джон Стайнбек

Любима жена е тази, на която можеш да причиниш най-много страдания. — Етиен Рей

Искам да се науча да изслушвам, без да те съдя.
Искам да ме научиш да говоря за разочарованиетоята ни без укори.
Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.
Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.
Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.
Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.
Искам да се науча да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.
Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.
Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.
Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.
Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.
Искам…след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.

Както в онзи ден, но по-добре… защото днес това, което най-много искам, е да зная, че си щастлив, когато си без мен. И още по-щастлив, когато сме заедно.

Хорхе Букай

Момчета, мъже. На жените им е писнало да бъдат силни, да разбират прищевките ни, 
да преглъщат всичко. Те просто искат да бъдат жени - слаби, щастливи и най-вече обичани.
Радослав Рътов

"Защо не отиде с нея, глупако? Никога няма да те заобича, ако не й вървиш постоянно по петите. Жените обичат да им досаждат."
Оскар Уайлд, "Вера или Нихилистите"

"Направи го. Качи се на самолета, хвани влака, измини 300 мили. Стигни до вратата й и й кажи: "Знам, че е лудост, но имам нужда от теб." Животът е твърде кратък, за да бъдем винаги разумни. Вземи момичето. Разстоянието няма значение, ако очите ти светят, когато тя се смее."

"Не ми липсва вяра, имам я в изобилие. Липсва ми човек, в когото да повярвам."
Марлене Дитри

Телефонът ѝ ме познава
по-добре от нея самата
когато ѝ се обадих
да ѝ върна обеците
забравени до леглото
томчето френска поезия
табакерата с монограм
шала напоен с въздишки
екранът изписа
непознат.
Августин Господинов

Ината съм.
Това го знаеш.
Друго?
Не свеждам никога главата си.
Понякога изглеждам много луда
и често патя от устата си.
Усмихвам се – тогава съм красива.
И ако няма път – вървя в тревите.
Не плача никога – дори да ми е криво.
Но гледам всеки право във очите.
Изправям се след всеки удар на живота
Навеждам се, за да не се пречупя
Поправям се, ако изпея грешна нота
И трудно ( даже никак) може да ме купиш.
Проклета съм.
Но и това го знаеш.
Друго?
Умея да ти пропълзя под кожата.
И да те влюбя в мен. Да те загубя.
А после – да изкарам теб виновен.
Безценна съм.
Това го знаеш.
Също.
И бягам. Но понякога се връщам.
Обичаш ме?
Когато спра да бягам
или поискаш с тебе да остана
ще бъде само и единствено когато
обикнеш даже Дявола в душата ми...

автор: tanque

Всеки глупак или идиот може да съблазни всяка жена. Но по това как я задържа, 
личи какъв мъж е.
Милан Кундера

Колко силно желаем нещо докато не го притежаваме... и колко силно го пренебрегваме.... докато не го загубим!

Никой не е в състояние да открадне нечия жена, ако тя е щастлива....
"Плътта на пеперудата"

" В покоряването на една жена няма нищо героично. Героичното е да я запазиш за цял живот... "
Жерар Депардийо

"Ако някой държи истински на теб,
ще те търси, ще те търси до последно ..
дори с най-глупавото оправдание!"
- Антон Чехов

"Не трябва да се връщате при предателите. Не трябва. Хапете лакти, дъвчете земята,
но не се връщайте там, където веднъж са ви предали."
Жан Рено

- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб.

През лицето му пропълзя сянка.
- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми. Теб чаках, Врабчо.
Аз протегнах ръце към лицето му, а той ме прегърна и ме вдигна от пода. Притиснах устни в неговите и той ме целуна с емоцията на всички думи, които току-що бе изрекъл. В този момент разбрах защо си е направил татуировката, защо е избрал мен, защо съм различна. Не просто аз, не просто той - изключително бе това, което представлявахме заедно.
“Красиво бедствие” - Джейми Макгуайър

Когато устните й допираха неговите, времето спираше. Нищо друго нямаше значение - съществуваха само той и тя. Забравяха за проблемите си и за умората си.
Това беше най-прекрасното чувство, което бяха изпитвали и жадуваха за него всеки миг.

"Чакаш нещо, а то не идва. Чакаш, не идва. Накрая преставаш да го чакаш. Тогава то идва."
"Улицата на пеперудите" Керана Ангелова

Тя каза, че смехът я изкушава,
кара я да бъде нелогична…
Затова се смее до забрава,
даже до забравяне на всичко.
Виолета Христова

"Ако можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя,
значи можеш и всички останали дни!"
"Анна Каренина"-Лев Толстой

"Аз я попитах:
-Как ще ме изтърпиш цял живот? Тя ми отговори с въпрос:
-Как един живот ще ми стигне да ти се наситя? И това ми стигна за цял един живот…"
Оздемир Асаф

,,Жената обича мъжът до нея умерено. Нито повече, нито по-малко, точно колкото заслужава.'' - Александър Глог

,, Има такава ЛЮБОВ, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да й се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове ЛЮБОВ. Има любов като река - бистра до дъно. ЛЮБОВ като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и ЛЮБОВ като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е ЛЮБОВТА, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави ЩАСТЛИВ. ОБИЧАЙ, ПРОСТО ОБИЧАЙ!'' - Александър Глог

"Всяка жена обича силните мъже. Много малко са тези мъже, които биха се престрашили да обичат силна жена.''
Александър Глог

- Тъжната истина , приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме . Не, бих я потърсил повече. 
Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото , можех да понеса.''

Из ,,Последвай ме'' Александър Глог

,,Чувствам се като в пустиня с него. Той е като мираж. Появява се , изчезва , пак се появява и отново изчезва. С всяко негово появяване и изчезване дъхът ми спира. Никога не съм твърдяла, че той е мой, но аз съм негова и той се възползва от това, така както би се възползвал всеки един мъж. Не го обвинявам за това, напротив. Мъжете са ловци и точно това ме привлича в тях. Онзи инстинкт, който го кара да умира по някоя жена от страст и да направи всичко на всяка цена, тя да е негова. Такива мъже обичам, а той е точно такъв и това ме прави неразумна. '' - Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Наранявала съм го, не един път. Знаете ли , дами , мъжете имат нужда да бъдат наранявани. Ако не може да нараните един мъж в сърцето, поне го наранете до кръв, след това, сълзите сами , ще дойдат. Мъжете не са толкова силни, колкото си мислят и това е тяхна малка, но същевременно голяма грешка.
Като бях , около 16 години имах приятел. По точно детска любов. От онези , които ще сте заедно ,,завинаги'' , винаги. Един ден ме видя с едно момче с което, бяхме много добри приятели. Гаджето ми, реши, че му изневерявам и скъса с мен. Плаках, както всяка жена - чувствителна съм. Не съм си мислела да си го върна, но отмъстих съвсем несъзнателно. Един ден, той ме видя и ме пита: ,,Как си? Не ти ли липсвам?'' Може би, за да разбере, дали съм луда още по-него. Погледнах го и му се усмихнах , след , което му отвърнах: ,, Добре съм без теб. Чувствам се жива, защото страдах. Липсва ми страхът ти, защото аз вече не се страхувам да губя. Жена съм и винаги , ще се изправя на крака, но ти си мъж и при вас е различно. Не съм те наранила, ти скъса с мен, но това го правят страхливците. Сега ме питаш, дали ми липсваш. Не! Защо , може да ми липсва един страхливец? Ако обичаш някого, просто се бориш за него. Твоята любов беше фалшива, както и ти. Не искам да те нараня с тези думи, но виждам, че гледаш в краката си, значи, че се чувстваш виновен. Това, означава, че аз победих, макар и това да не е игра. Любовта не е игра момче, нито пък аз и ти сме играчи. Погледни ме в очите и ми кажи, не ти ли липсвам. Преди да отречеш, така както правят страхливците , погледни ме очите , но ти не можеш. Желая ти успех и обичай въпреки болката, но преди да обичаш някоя, се научи да обичаш. Желая ти лек ден.
След , което продължих по-пътя си.''
Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Не обичам хора, които изпадат в депресии. За които животът е ,,свършил'' . Не ми харесва, да общувам с хора, за които всичко е ,,трудно''. За които всичко е ,,невъзможно'' . За които всичко е ,,недостижимо''. - Александър Глог

,,Не мисля всичко, което говоря. За сметка на това, мисля абсолютно всичко, което пиша.'' - Александър Глог

,, Имах страхотни родители. Майка ми беше добра домакиня и вярна жена. Баща ми беше невероятен родител и прекрасен човек. Никога не съм го приемала като родител, а като мой най-добър приятел и учител. Наричаше ме ,,моята Пепеляшка“. Никога не ми се е карал, за разлика от майка ми. Той държеше повече на мен, от всеки друг човек на тази планета. Не знам защо е така, но майките обичат повече синовете си, а бащите – дъщерите си. Баща ми беше скромен, но истински човек. Не го чух никога да се оплаква за каквото и да е.

Когато станах на 18 години и трябваше да кандидатствам в университет, колебаейки се къде, той ми каза: ,,Няма правилни и грешни решения. Това са пълни глупости. Има само избор, той не може да е грешен, нито правилен, а верен. Каквото и да избереш, аз ще ти помогна и с невъзможните неща, ако и това не стигне, ще помогна с каквото мога.“

Споделях всичко с него – любовни разочарования, предателства от приятели, и той винаги намираше какво да каже и да ме окуражи така, както никой друг.

Влязох в университет за моден дизайн и ми беше много трудно. Когато татко разбра, че искам да прекъсвам, ми се обади и каза: ,,Знаеш ли какво, моя Пепеляшке, има два вида хора: тези, които успяват, и тези, които дори не опитват.“ Засмя се и затвори телефона.Тези негови думи ме мотивираха да продължа.

След време се чудех, дали да тръгна с един колега от университета, или с друг от работата , сещам се, че беше около Коледа. Отидох отново при татко, той ме изслуша и отвърна: ,,Ако обичаш някого, а след това се влюбиш в някого другиго, значи не обичаш този, с когото си. Когато обичаш истински даден човек, той е всичко за теб, както ти си за мен, моя Пепеляшке.“ Оказа се отново прав, тръгнах с колегата от работата и имахме двегодишна щастлива връзка.

Татко често ми повтаряше следното: ,,Животът, мила моя, е низ от възходи и падения. Хората ще те нараняват, ще те лъжат, ще си играят с теб, но ти, моя Пепеляшке, никога не прави тези неща с тях. Разумният човек никога не пада на нивото на глупака.“

За съжаление, баща ми почина от рак и не успях да присъствам на погребението му, тъй като бях в чужбина в командировка. Научих ужасната новина от майка ми по телефона. И в онзи момент душата ми умря, наистина. Чувствах се адски виновна, че не отидох на погребението, че не бях до него – така, както той беше до мен във всеки един момент от моя живот. Не бях до най-близкия си приятел, когато имаше един-единствен път нужда от мен.

Още ми липсва татко. Той ме научи да бъда човек, да бъда силна жена, да не се предавам пред никакви трудности.

И остана да живее в сърцето ми… ''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,, Странно е всичко свързано с него. Плачех , когато идваше и когато си тръгваше. 
Един път от щастие, един път от тъга. Никога не се задържаше при мен повече от една нощ. Майка ми на времето казваше: ,, Не позволявай на никой мъж да застане между теб и щастието ти.'' Не ми каза какво да правя , ако този мъж е моето щастие.
Баща ми каза един път в тинейджърските ми години, след раздяла с гаджето ми: 
,, Дъще, ако не получиш любов, не давай своята, защото никой няма да ти я върне.''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

,,Един мъж за да е истински желан от една жена, предимно, трябва да е мъж.''
Александър Глог

"Едва ли има друга възможна интимност, която да се сравни с два погледа, срещнали се категорично и непоколебимо, решени на всичко, за да не се откъсват един от друг."

- Какво искаш от живота?
- Къщичка край морето с изглед към истински мъж ...

Ринат Валиулин

,, Мъжете са като кучетата , знаеш ли Мария? Дадеш ли им внимание, храна и малко ласки и те са твои! Ако даден мъж ти завърти номер и избяга, помияр е да знаеш.'' - успокойх най-добрата си приятелка и дигнах тост с чаша вино.''

Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог

"Ако искаш да задържиш някого в живота си, запомни добре: никога не си позволявай безразличие към него или несигурност в решенията си!"

"Веднага почувствах, че ще отиде с мен навсякъде където я отведа. Защото има жени,
които не трябва да бъдат питани. Техният отговор винаги ще бъде "Не", тъй като тяхното " Да"
е запазено само за онези, които няма да се oсмелят да питат...."
Фабио Воло - "Времето, което искам"

Държи се като лято,
ходи като дъжд,
а как само танцува.
Разпиляна в дните си
и в косите си.
И няма часовник,
календар или фиба,
които да я променят.

Държи се като лято
и нямаш място
с облаците си
до нея!
Августин Господинов

''— Имаш добро сърце.
Тя се трогна от комплимента.
— Благодаря ти.
— Не беше комплимент — сряза я той, — за в бъдеще гледай да се отървеш от тази слабост.''

- Джули Гарууд, '' Венчило с варварина''

Сърцето сякаш просто спря,
нищо не искаше да чувства.
На никой нямаше вяра,
в камък изведнъж се превърна.

Уморено от лъжи и надежди,
то да се бори престана.
Сега стои си там,
бие още в тялото човешко.
Не може да е същото и грам.
В страх остана да не се
случи нещо грешно.
Боли го от тези рани,
трудно ще се възстанови.
Нито обича, нито мрази,
писнало му е от изтъркани фрази.
Искрените не желае да допусне,
това го кара да отблъсне.
Силно беше, всичко понасяше.
Както изгряваше, така и залязваше.
Но ето, бие още!
Изглежда нещо го държи.
Все още не е полудяло,
то просто сякаш е спряло.
[ автор: Светлана Атанасова ]

"Аз не бях тази, която той ще обича до края, нито той ще бъде този, който аз ще обичам до края, но знам, че ще се запомним с него ... И понякога нощем, когато е късно, много късно,
по инерция ще хване телефона и знаете ли, ако го направи този жест ще бъде достатъчен
и за мен ще значи много повече от това да ми звънне. Защото истинските чувства са тихи
и те си остават за нас."
"Да продължа без теб" - Хорхе Букай

"Мечтая за излезли от мода чувства."
Фредерик Бегбеде "Романтичният егоист"

"Тази нощ, тя спа в прегръдките му, дишаше леко, а лицето й бе като на момиченце. Положила глава на рамото му, тя никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. А той от своя страна знаеше, че най-накрая животът му бе придобил смисъл." – "Звезда" – Даниел Стийл

,,Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш. Сега четете книги, ставате професори
и започвате да се анализирате. Вече няма разлика между първа среща и интервю за работа.“
„Задният прозорец“ Алфред Хичкок.

Жената с белият шал

Автор Ивайло Балабанов

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Обичал ли си

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?

Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти... просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?

Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...

И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...

Евелина Панева

"Никого, никога не задържам. И знаете ли защо? - Защото научих, че който обича, ще остане - каквото и да направя, каквото и да му кажа… A който не обича - каквото и да направя, каквото и да му кажа - все пак ще си отиде."

Стивън Кинг

"Мен никога, не може да ме обиди човек, когото не уважавам...
Така че се отпуснете!"
Ал Пачино

"- Каза ли й най-после за чувствата си?
- Не, тя си има приятел…
- Продължавай да чакаш още…И деца ще има."

"На жените е нужен само малък знак, намек, дори само миг, невидим детайл, дребен повод, 
а след това всичко останало те правят сами: Oбичат, надяват се, мечтаят, страдат, плачат..."

Д. Радович

"Всичко ще е наред, чипоноско, и този вятър ще спре, и тази зима ще си отиде.Ти само запали огън в сърцето си от надежда и ми вярвай за пролетта. И запомни, че нищо не стопля така, както: една прегръдка обич, една капка вяра,една добра дума и една усмивка от сърце –
и то най-вече, когато ги даряваш ти...

”Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”

Мечтая за мъжа, който знае как да бъде мъж. Силен, със собствено мнение и позиции, с амбиции, за които прави всичко възможно да бъдат осъществени. С мечти, за които се бори всеки ден, за да ги превърне в реалност. Мъж, който може да носи отговорност за действията си. Мъж, който умее да признава грешките си и се учи от тях. Мъж, чиято дума тежи и значи нещо. Мъж, който НЕ се страхува и срамува да бъде спонтанен и чувствителен понякога. Мъж, който знае какво иска. Мъж, с по-силен характер от моя. Мъж, който обича и се бори за любовта си. Мъж, който НЕ признава съществуването на думата "невъзможно". Мъж със самочувствие и вяра в собствените си възможности. Mъж, за който усмивката ми ще бъде най-важна! Мъж, който държи ръката ми НЕ само пред приятелите си, но и пред целия свят. Мъж, който се гордее с мен. Мъж, който е с мен дори когато светът ми се срива из основи. Mъж, който знае как да ме укроти. Мъж, за когото съм предизвикателство. Мъж, който е предизвикателство. Мъж, който умее да ме приземява, когато летя твърде ВИСОКО. И който умее да ме извисява, прегърнал ме между крилете си. Мъж, с когото да паднат всичките ми задръжки. Мъж, какъвто НЕ съм срещала до сега. Мъж, който ще ме накара да се чувствам така, както никога досега. Различен, за разлика от всички, с които живота ме е срещал. Мъж, до когото бих се чувствала истинска жена!

Няма по-голямо бреме от нещо неизживяно до край, пуснало корен в сърцето ти, 
но изтръгнато преди да покълне...

Любовта е когато си заминат чувствата, страстта и романтиката в една връзка и разберете,
че все още ви е грижа за този човек.

"Онзи, който е пълен с благодат и истина, има еднакви отношения към всички хора. Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава, това, не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира. Никога не изисквайте от хората, с които дружите да бъдат като вас. Не настъпвайте никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Ако се отнасяш зле с някой, ти пакостиш на себе си."

Петър Дънов

Колко красив би бил животът, ако хората комуникираха един с друг открито, честно, 
със състрадание, с достойнство и уважение. Отворете очите си, отворете сърцето си, чувствайте, чувайте с цялото си същество. Не трябва да има омраза в живота ни, не трябва да има негативни драми и това усещане за несигурност. Животът е прост, а вие сте силни. Изправете се и посрещнете вашите предизвикателства. Споделете с живота любовта вътре във вас..
Из " Страничката на Силвия"

"Но сте красива-продължих да настоявам аз. Освен това разговаряте умно!
Достатъчна причина да бъдете намразена от всяка жена!"
/Чарлз Буковски/

"Колкото и любов да искаш да дадеш на някого, ако той не иска да я вземе, 
няма никакво значение.
Насила любов не се дава и насила не може да вземеш..."

Петър Дънов

Не позволявай околните да дефинират личността, живота и същността ти!
Гледай да не ти е скучно сам със себе си!
Бъди добър, без да си простодушен!
Яж добра храна, чети, пътувай!
Обичай само тези, които заслужават, останалите дарявай с благосклонност!

Кари Брадшоу

Нужда
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.
Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.
Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.
Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Десислава Наумова

Искам...

Искам да те усещам.
Да , точно теб да усещам !
Искам да вдишам твоя аромат,
да почувствам твоите длани по моята кожа.
Да усетя твоя дъх,
дъхът , който ме пронизва цялата
и ме кара да се чувствам жива.
Искам да усетя , сладостта от устните ти ,
точно тази сладост , която ме кара да те желая....
още и още...
Не желая думите ти ,
понеже погледът ти е достатъчен
за мен...той казва всичко , което искам да чуя...
Мога да те усетя , дори със завързани очи.

Да , точно теб !
Елена Батанова

Не ме е страх да се раздам –
за теб, за някой друг или за всички.
Аз нося в себе си любов,
в очите ми блестят искрици,
в душата ми горят пожари
от страсти огнени и непокорни.
Не ги ли споделя ще се опаря,
ще изгоря сама на своите клади.
Пък нека бъда за едните ангел,
за други грешница, която изкушава.
Аз просто съм такава -щедра,
раздавам себе си с любов до края.

Теодора Пенчева

Жена като мен,
когато се скрие в очите ти,
рисува по теб
пенливи
и парещи дни,
потапя те в мигове,
разтваря до бяло мечтите ти,
докосва те нежно
със своите топли лъчи.
Жена като мен,
когато погали ръцете ти,
по теб се разлива
вълна от добра тишина,
жена като мен остава
до болка
в сърцето ти,
а твоята сила
на нея ù дава крила.
Навярно е грях
да се влюбиш
в жена като мен,
навярно без мене светът
е парче самота,
но щом ме докосна веднъж
и бе тъй запленен,
ще бъдеш завинаги влюбен
в такава жена.

Яна Вълчева

Щастието не е в това , колко си
богат или какъв телефон имаш ...
много хора не оценяват малките
неща ... животът е кратък - затова
радвай се , докато можеш ...
щастието е да си до любимите хора ,
да чуваш как пулсира сърцето им ,
да виждаш в очите им загриженост
и обич ... тези неща не можеш да
ги купиш с пари - те не са в
гаранция ..те просто стават и са валидни ,
доколкото е възможно...

ВЕРЖИ

"Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо."

Петър Дънов

Благодаря на живота, че ме спаси от хората, които не трябва да са в него, запази тези без които не мога, че ме срещна с такива, които да обикна ..
Из " Страничката на Силвия"

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

Златина Великова

Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си.

Дон Мигел Руис

"Единствената грешка почти винаги е , че смятаме нашата гледна точка за единствено вярна. 
За глухия всички, които танцуват, са луди."

Х.Букай

"Търся тази, с която мога да говоря с часове, да усещам усмивката ѝ след като я изпратя. Търся тази, която ще докосне душата ми хващайки ме за ръката.
Търся някой да ме разбира, без думи, без обяснения, без драми…само с поглед. Защото човек носи своята история на лицето си и само един познавач може да я прочете ..."

Марин Колев

Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!
Не се ядосвам, когато изпусна автобуса, защото знам, че след него идва друг! Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма за разлика от хората, които загубим, има само може би по-нови и по-добри!
Не се ядосвам когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и истински приятели за някой, който има нужда от тях!
Не се ядосвам за неща които не зависят от мен!
Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си, защото може би не той има нужда от промяна, а начинът по който аз гледам на него!
Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!
И аз промених – не се ядосвам за нищо!
Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!

Деси Бонева

Много пъти съм грешала.
И грешките си не отричам.
Но когато съм права - съм права!
Нали съм си мъжко момиче.
Държа си на думата винаги.
И реша ли нещо, го правя.
Проблеми щом имам - решавам ги.
И разваления шкаф си поправям.
Самичка си карам колата.
И при нужда се бия
(ей така си вървя, по хавата).
Ако съм спирт, ще съм силна ракия.
Сърцето ми е голямо.
И лесно не се панирам.
Но имам нужда на мъжкото рамо
понякога глава да опирам.
Не обичам да се оплаквам.
Да ме тешат не обичам.
И честичко си поплаквам...
Аз съм мъжко, но все пак момиче..

Петя Ходжева

"Нямам нужда от спалня, за да докажа женствеността си. Мога да демонстрирам също толкова сексапил, докато бера ябълки от дърво или стоя под дъжда"
- Одри Хепбърн

'' Тука, в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили, та го усещах отмаляло като мъртво
 и ако пърхаше нещо в него, то бе едната само надежда... ''
- ''Дервишово семе'', Н. Хайтов

Дните минаваха без дори да проведем един прост разговор по телефона .. И ти ми липсваше толкова много тогава .. Но никога не разбрах аз да съм ти липсвала... И предполагам, че заради това ти престана да ми липсваш..
Brooke Davis "One Tree Hill"

Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство.

Чувствата и страстите за различни неща. Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е.

Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал.

Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.

Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива.

Ето това е Любовта.
Не звучи като нещо голямо и велико, обаче Е...

/Хорхе Букай/

... Ще чакам, докато се умориш да обичаш други ...
Сьорен Киркегор

Заболя ме, че не ме потърси толкова време. Не съм искала да ми казваш, че ти липсвам,
а просто да покажеш, че ме помниш.
Колийн Маккълоу- "Птиците умират сами"

“Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш.

Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание. Никога не мога да обичам от благодарност.”

Блага Димитрова

"Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и продължителност."

Блага Димитрова

„Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение."

Джоко Росич

"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото ѝ пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът... Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."

Йовко Ламбрев

Описание на достойната българка – „Такава, дето да е пряма, без да стига до грубост, понякога нежна, без прекалености, спретната и привлекателна, без дразнеща суетност, вярна без отегчителна привързаност, изобщо сдържана и необременителна – една жена, която трудно би ти омръзнала, защото не се натрапва и не злоупотребява с обичта ти."

Богомил Райнов

Беше виждал красиви жени и преди, жени, които бяха привличали погледа му. Но всички те бяха лишени от качествата, които бяха най-желани за него. Качества като ум, увереност, сила на духа и страст.. „Жива поема“, това бяха думите, които винаги изникваха в ума му, когато се опитваше да я опише на другите..
Никълъс Спаркс

И може би след месец, два, а може би година, ще се сетиш за нея и ще се усмихнеш... Или ще нацупиш устни, ще се намръщеш и ще останеш неподвижен няколко минути. Хиляди мисли ще минат през главата ти. Ще осъзнаеш грешките си, ще разбереш и нейните, ще разбереш всички онези неща, за които ти говореше, но не я слушаше... И тогава, тогава ще
разбереш колко много те е обичала,
колко много я обичаш ти...!!
Ще и пишеш, но тя няма да ти отговори. Ще и звъннеш, но тя няма
да ти вдигне. Когато я попиташ защо прави така, ще ти каже, че е имала работа. Ще я срещнеш и ще и се усмихнеш, а тя ще извърне погледа си така, както ти правеше. Ще се познаеш, нали...?!
Същите тези безизразни устни, този леден поглед, тази уверена походка...

Побеждавайки гордостта, човек става приятен. Преборвайки гнева, той става весел. Преборвайки страстта, той става преуспяващ. Преборвайки алчността, той става щастлив!- арабска поговорка

Нима не знам, че загубва, който се опитва да задържи и тичат подир онзи, 
който с усмивка си отива? Нима забравих това?- Ерих Мария Ремарк

Когато свършва любовта – единият задължително страда. Ако никой от двамата не страда, значи любовта не е започвала изобщо. Ако страдат и двамата, значи нищо още не е свършило!

4-те врагове на човека според Дон Хуан -

Събота, 8 април 1962

В нашите разговори дон Хуан често си служеше с израза „човек на знанието“, но никога не обясняваше какво има предвид. Попитах го.

— Човек на знанието е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето — каза той. — Човек, който без втурване или пък колебание, е стигнал докрай в разкриването на тайните на силата и знанието.

— Може ли всеки да бъде човек на знанието?

— Не, не всеки.

— Какво трябва да прави човек, за да стане човек на знанието?

— Той трябва да срещне и да победи своите четирима естествени врагове.

— Ще бъде ли той човек на знанието, след като победи своите четирима естествени врагове?

— Да. Един човек може да се нарече човек на знанието, само ако е способен да срази и четиримата.

— В такъв случай може ли всеки, който е сразил тези врагове, да стане човек на знанието?

— Всеки, който ги победи, става човек на знанието.

— Има ли някакви специални условия, на които човек трябва да отговаря, преди да влезе в бой с тези врагове?

— Не. Всеки може да опита да стане човек на знанието. Твърде малко са хората, които наистина успяват, но това е съвсем естествено. Враговете, които човек среща по пътя на ученето, за да стане човек на знанието, действително са страшни. Повечето хора им се предават.

— Какви са тези врагове, дон Хуан?

Той отказа да говори за враговете. Каза, че ще мине дълго време, преди тези неща да добият някакъв смисъл за мен. Опитах се да поддържам темата и го попитах мисли ли, че аз мога да стана човек на знанието. Той отговори, че никой не може да каже със сигурност. Но аз настоях да узная, може ли по нещо да познае имам ли някакви шансове да стана човек на знанието или не. Той отговори, че това ще зависи само от моята битка срещу четиримата врагове — дали аз ще ги победя или ще бъда победен от тях, — но не било възможно да се предскаже изходът от тази битка.

Попитах го дали може да използва магия или гадаене, за да види изхода от борбата. Той решително заяви, че резултатът от битката не може да бъде предсказан с никакви средства, защото да станеш човек на знанието е нещо мимолетно. Когато го помолих да обясни това, той отговори:

— Да бъдеш човек на знанието не е нещо постоянно. Човек никога не е такъв в истинския смисъл. По-скоро той може да стане човек на знанието за съвсем кратък срок, след като победи четиримата си естествени врагове.

— Трябва да ми кажеш, дон Хуан, какви са тези врагове?

Той не отговори. Отново настоях, но той смени темата и заговори за нещо друго.


Неделя, 16 април 1962

Като се приготвях да си тръгна, реших да го попитам още веднъж за враговете на човека на знанието. Убеждавах го, че тъй като няма да се връщам известно време, би било добре да запиша това, което ще ми каже, за да мисля върху него, докато ме няма. Той се поколеба за момент, но после започна да говори:

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове; Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Нямали човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!

Силата е най-могьщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

— Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

— Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

— Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

— Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

— Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

— Но, от друга страна, дон Хуан, възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

— Не, това не може да бъде. Ако отстъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

— Как той може да срази третия си враг, дон Хуан?

— Трябва съзнателно да му се противопостави. Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жесто-кият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Обич е, когато той отмести кичур от лицето ми, за да се наслади изцяло на гледката, която обожава, въпреки несъвършенства.
Обич е, когато ме вижда непретенциозно гола, без грим, току що разсънена от целувките му и въпреки това ме намира за повече от прекрасна.
Обич е, когато се усмихва от удоволствие, когато ме целува.
Обич е, когато държи ръката ми пред приятелите си, дори когато съм мъничко пияна.
Обич е, когато ме нарича "най - красивото нещо в живота ми".
Обич е, когато може да ме целуне сутрин още преди да съм си измила зъбите.
Обич е, когато въпреки навика му да не си оправя леглото, го прави когато аз ще съм там.
Обич е, когато ме пита искам ли нещо от магазина, въпреки че по принцип ще пазарува за себе си.
Обич е, когато заравя нос в косите ми и може да стои така с часове, защото смята, че мириша хубаво.
Обич е, когато превръща денят ми в истинско приключение и ежедневието придобива съвсем различен смисъл.
Обич е, когато ме пита какво искам за закуска, но след това е готов и да сготви вечерята.
Обич е, когато може да заспи гушнат до мен, без непременно да правим секс преди това.
Oбич е, когато иска да остана, дори когато сме се скарали.
Обич е, когато търси погледът ми сред тълпата, а когато го намери, по лицето му се изписва най - щастливата усмивка....
Обич е, когато топли замръзналите ми ръце и крака, въпреки физиологичният шок, който тялото му изпитва при допира с мен.
Обич е, когато целува нежно всяка синина по тялото ми. А такива, повярвайте ми, постоянно си причинявам от невнимание.
Обич е, когато стои буден през нощта с мен за да ми прави компания, само защото не мога да заспя или се буди рано сутрин, защото аз съм се наспала, въпреки, че той е уморен.
Обич е, когато търпи мрънкането ми и дори не ме намира за чак толкова мрънкаща, колкото всъщност съм.
Обич е, когато съм приоритет, въпреки важните неща, с които се занимава.
Обич е, когато ми купува шоколад и кола, просто защото няколко нощи преди това съм сънувала и той е запомнил.
Обич е, когато ми праща мили смс-и, само са да ми напомни за себе си. Сякаш бих могла да го забравя...
Обич е, когато ми гласува безгранично доверие и ми споделя най - съкровените си тайни.

Какво друго може да е, освен...
ОБИЧ Е!!!

Far.bg

Какво ми каза баба?

 - Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две. 

"Представяш ли си да ме обичаш!? Представяш ли си да ме водиш на любимите ми места и да говорим!? Или да мълчим… Представяш ли си да се усмихвам само заради теб!? А ти да ме обожаваш всякаква. Аз ще съм непокорна, ще те учудвам, ще съм дете и момиче, и жена.Да вали, а ти да ме носиш на ръце, за да не ми се намокрят краката. Представяш ли си!? Да се напия и да говоря смешно, да ти разказвам романтични истории. Да ме целуваш, а когато не го правиш, да мислиш само за мен…Да ядем круши. Да се къпем в река, която се намира почти на края на света.Да ходим на почивка. В планината. В дървена къщичка, с голяма камина. Да пием вино. Да ти обличам дрехите. Сутрин да се бием със снежни топки. А после да дойде Коледа. Представяш ли си!? Да празнуваме с моето и с твоето семейство. Да ги наричаме нашето семейство.
Представи си след време как ще изчезне. И всичко останало също. Ще си отидат приятелите, ще изсъхнат реките. Ще изгаснат камините. Ще ми умалеят дрехите ти. Ще имаш възможност да ме целуваш постоянно, а няма да го правиш. Може би ще си се отказал от всичко останало, заради мен, без да го знаеш. И вероятно ще си щастлив, че си споделил живота на някого, без да правиш много усилия. Просто с едно обичане. Или с едно представяне… Представяш ли си да ме обичаш!?" 
Любомира Петева

"- Вече знам че ме обичаш.
- И кога установи това?
- Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен.
Той се засмя.
- Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо.
- Да не би да си преодолял фобията?
- Разбира се - неуверено изрече той.
Тя се усмихна, целуна го и прошепна:
- До дома ще пътуваме с кораб."
"Разбивач на сърца"
Джули Гаруд

– Бабо, не разбирам какво се случва: уж всичко между нас е наред, а той изведнъж изчезва нанякъде, без никакви обяснения, дори не вдига телефона. Може би съм го обидила с нещо? Искам да се видим и да поговорим, за да разбера какво се е случило.
– Миличка, запомни това: не си струва. Ти сама знаеш отговора, но не искаш да го приемеш. Той не ти вдига телефона, защото не иска. Ако един мъж се интересува от жена, той не изчезва – ще я атакува по телефона, ще я чака пред блока, ще планира уж случайни срещи. Нали не искаш да го караш да те лъже, защо е изчезнал така внезапно. Най-вероятно ще ти каже, че има много работа. Затова най-добре не го питай, ти сама знаеш отговора.
* * *

АЗ БЯХ

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

05.07.2006г - Анета Саманлиева!

Една жена винаги може да преживее даден мъж, но той едва ли би могъл да преживее факта,
че тя никога повече няма да е негова...
Т. Вегос

Адът съществува. Той е точно тук - в три часа сутринта, будна и без теб.

"Щастието в живота е съставено от онези малки скоро-забравени неща - очарованието на една целувка или една усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент."
Самюел Тейлър Коулридж

"-Тъжната истина, приятелю, е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не бих я потърсил повече.
Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов, отколкото можех да понеса.''
Александър Глог

"Любов е, когато и пиян, и трезвен звъниш на една и съща жена."
Фредерик Бегбеде

"Най-хубавата част от едно пътуване е да знаеш, че някой копнее да се върнеш."

“Начинът, по който той те гледаше... Тогава схванах. Той те обичаше и това го убиваше. 
Той няма да те преживее, той просто не може.”
― Cassandra Clare, City of Glass

.. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно .. ние сме различни, но все още се усмихвам .. Просто защото сега е твой ред да ти липсвам...
Д.Д.

"Бяхте различни, прекалено различни - докато се чудеше как да спечелиш вниманието ми с жестове и мили думи, той преобръщаше света ми с една усмивка."

"Понякога човек просто е изморен. Нито е сърдит, нито е самотен, нито е влюбен, 
а просто изморен..."
Джемал Сюрея